Неотдавна се появи дебютната повест на авторката Стефка Сотирова от Търговище. Тя е много интересна, изненадващо занимателна и се чете както се казва – на един дъх.
На един дъх я прочетох и аз. Тя ме увлече още в началото. Авторката е подбрала занимателен сюжет, заграбен изцяло от обикновеното житие – битие на нашето съвремие. С езика на художник в първите страници ни въвежда в колоритния пейзаж на китното село Методиево. Там младата Елица е назначена на работа след завършване на горския техникум. В душата на младото момиче се смесват различни чувства пред неизвестното – тревога и копнеж да се докаже като специалистка. Тя често се изкачва на високия хълм и гледката я омайва – наблизо с бистрото кладенче, разлюляните ниви с пъдпъдъци, дочува кукувицата, жуженето на пчелите, подвикването на селския коняр…
За Елица всичко това е ново и непознато. Постепенно свиква и с хората от селото. Попада на хубави хора, добра хазяйка й е Гена, сближава се с млади приятели, със симпатия приема познанството си със селския художник Слав. Не след дълго тя се сближава със Слав и след време се омъжва за него. Разказът в повестта тече бързо, няма интриги, но всеки отделен епизод ни привлича с нещо забележително, което поддържа непрекъснато интереса на читателя.
Привлича ни митът за Неранза, която била много красива и работлива на чикъма, но била урочасана и умира без време, изчезнал след нея и годеникът й, селото опустява. Вниманието е привлечено и от други разкази – за циганския катун, за разговора с бай Асен, коняра. Авторката пестеливо като добър разказвач разказва образите в повестта. Още в първите срещи с Елица придобиваме визуална представа за нея. Тя ни привлича като хубавица със сини очи и непорочна святост. С това си обясняваме защо бързо се влюбва в нея селския художник Слав. Между тях възниква връзка и след време стигат до брак. За Елица съвместният им живот тръгва спокойно, по равното. Със Слав създават добро семейство. Тогава идват и двете им деца. Преместват се да живеят и работят в града. Елица постъпва на работа в големия завод. Съвсем изненадващо авторката ни пренася в друга атмосфера. Главната героиня Елица започва да чувства неудовлетвореност. Работната й среда я води до срещи с нови приятели – жени и мъже. Между тях Ели изпъква като хубавица, с антична външност и печели обаянието на всяка компания. Слав предпазливо започва да й прави дребни забележки.
Скоро се случва голямо предизвикателство. Тя се запознава с младия Христо, завързва връзка и истински се влюбва. Една вечер той се озовава в леглото й. Тя използва постоянното закъснение на Слав, който работи до късно в ателието. Но за изненада Слав се връща рано и ги сварва в леглото. Скандал. Това е драмата.
Авторката по нестандартен начин излиза от случая. Взето е оригинално решение. Елица защитава влюбения Христо. Повестта поставя много въпроси: за изневярата, за „греха“ на влюбената, за християнските ценности и дава отговор на заглавието – ако не бях се влюбил, ако не бях се върнал рано – не би се стигнало до лошия край.
Повестта на Стефка Сотирова е с високи художествени достойнства. Иван Стойчев