Ка­к­то ве­че „Зна­ме” пи­са, при от­чи­та­не­то на кон­кур­са „Най-до­бър аг­ро­би­з­не­с­мен за 2018 г.” на ав­то­ри­те­т­но­то из­да­ние „Бъл­гар­с­ки фер­мер”, на­г­ра­да­та за „Млад аг­ро­би­з­не­с­мен на 2018 г.” по­лу­чи Ми­ле­на Ми­то­ва-Бо­ри­со­ва, со­б­с­т­ве­ник на сви­не­ком­п­ле­к­си­те в Ал­ва­но­во и Буй­но­во, Тър­го­ви­щ­ко.

Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след удо­с­то­я­ва­не­то й с ви­со­ко­то от­ли­чие, тя го­с­ту­ва в ре­да­к­ци­я­та на в.”Зна­ме”, за да спо­де­ли пред на­ши­те чи­та­те­ли  за та­зи пре­к­ра­с­на емо­ция  и да раз­ка­же за не­ле­кия труд на ед­на же­на, уп­ра­в­ля­ва­ща сви­не­фер­ма .Та­ки­ва ка­то нея-съ­в­ре­мен­ни жи­во­т­но­въ­ди и  уп­ра­ви­те­ли на сви­не­ком­п­лекс,  в Бъл­га­рия има са­мо още 4 же­ни-в Ру­сен­с­ко, в Ям­бол, в Ра­д­ко Ди­ми­т­ри­е­во и във Вар­на……

-Ми­ле­на, че­с­ти­то!  Ка­жи се­га- как се чу­в­с­т­ваш,  как пре­ми­на са­ма­та це­ре­мо­ния, раз­ка­жи…

-В Со­фия, за на­г­ра­ж­да­ва­не­то, оти­до­х­ме ця­ло­то се­мей­с­т­во, за­е­д­но със съ­п­ру­га ми и три­те ни мом­че­та, ка­к­то и ро­ди­те­ли­те ми. И вси­ч­ко вър­ве­ше нор­мал­но до ми­га, не­по­с­ре­д­с­т­ве­но пре­ди  са­мо­то на­г­ра­ж­да­ва­не, ко­га­то  из­ве­д­нъж за­бе­ля­зах, че мо­и­те три­ма юна­ци ка­те­рят сце­на­та. А бе­ше мой ред и аз тря­б­ва­ше да из­ка­жа офи­ци­ал­ни­те си бла­го­дар­но­с­ти към ор­га­ни­за­то­ри­те, ка­к­то си му е ре­дът. Но…ужас! Де­ца­та на­пи­ра­ха, пъ­п­ле­ха към мен на сце­на­та. Два­ма­та, по-мал­ки­те, бя­ха удър­жа­ни,  при мен до­й­де са­мо най-го­ле­ми­ят-Бо­жи­дар.  И  в та­зи су­ма­то­ха про­пу­с­нах да си ка­жа стан­дар­т­ни­те ду­ми, но до­б­ре, че  все пак ус­пях да бла­го­да­ря на моя ба­ща, кой­то, всъ­щ­ност, ни на­у­чи на би­з­нес- и мен, и мо­и­те брат и се­с­т­ра. Ка­к­то ве­че ка­зах и на са­мо­то на­г­ра­ж­да­ва­не-вме­с­то ко­ла, за 25-та­та го­ди­ш­ни­на той ми на­п­ра­ви един не­о­би­ча­ен по­да­рък-по­да­ри ми сви­не­ком­п­ле­к­са в Ал­ва­но­во и  та­ка тръ­г­на­ха не­ща­та…

 – Да по­го­во­рим за ра­бо­та­та- ти си ди­п­ло­ми­ран зо­о­ин­же­нер, имаш жи­тей­с­кия къ­с­мет да  се по­зо­ва­ваш на  без­цен­ния опит на своя ба­ща, кой­то ве­че 25 г. раз­ви­ва ус­пе­шен мо­дел фер­мер­с­ко зе­ме­де­лие в Тър­го­ви­щ­ки ре­ги­он, имаш и ме­рак за ра­бо­та. Към вси­ч­ко то­ва при­ба­вя­ме и мо­дер­но­то обо­ру­д­ва­не, ка­к­то и до­б­рия ге­не­ти­чен ма­те­ри­ал при пра­се­та­та/ хо­лан­д­с­ки хи­б­рид/- то­ва ли е в ос­но­ва­та на тво­я­та ус­пе­ш­на стра­те­гия?

-Съ­в­сем не мо­га да ка­жа, че вси­ч­ко през те­зи по­с­ле­д­ни 10 го­ди­ни е вър­вя­ло „по мед и ма­с­ло”. Още в са­мо­то на­ча­ло ми се на­ло­жи да се бо­ря с бо­ле­ст­та по сви­не­те Pirres / по­до­б­на на СПИН при хо­ра­та/, при ко­я­то иму­ни­те­тът е по­д­ти­с­нат, а пра­се­та­та мрат от ус­ло­ж­не­ни­я­та. Бе­ше мно­го тру­д­но, но на­п­ра­вих де­по­пу­ла­ция на ця­ло­то по­го­ло­вие и за­ре­дих от­но­во. Към мо­мен­та във фер­ма­та се от­г­ле­ж­дат 700 сви­не-май­ки. Ос­вен по­д­мя­на на жи­во­т­ни­те, се на­ло­жи да се по­д­ме­ни и са­ми­ят пер­со­нал. Пре­д­по­чи­там да ра­бо­тя с мла­ди хо­ра-те са по-кре­а­ти­в­ни, въз­при­е­мат но­во­то и след съ­о­т­ве­т­но­то обу­че­ние се спра­вят със за­да­чи­те.  В мо­мен­та еки­път във Све­не­ком­п­ле­к­са е ста­би­лен, те­х­но­лог-уп­ра­ви­тел е зо­о­ин­же­нер Ро­си­ца Ге­ор­ги­е­ва, ко­я­то се за­ни­ма­ва с про­из­во­д­с­т­во­то в Ал­ва­но­во и в Буй­но­во. Ос­вен че е до­бар спе­ци­а­лист, то­ва е ед­на же­на, на ко­я­то й се ра­бо­ти, съ­ве­с­т­на е, мно­го раз­чи­там на нея … Кре­ме­на и Пла­ме­на съ­що се спра­вят мно­го до­б­ре ка­то ве­те­ри­нар­ни ле­ка­ри, ед­на­та ве­че пре­ми­на обу­че­ние в Гер­ма­ния, съ­що­то пре­д­с­тои и за дру­га­та. От 2 г. тър­сим още един ве­те­ри­на­рен ле­кар, но бе­зу­с­пе­ш­но.

-Оче­ви­д­но, про­б­ле­мът с ка­д­ри­те в жи­во­т­но­въ­д­ния се­к­тор се ока­з­ва се­ри­о­зен…

-Из­к­лю­чи­тел­но се­ри­о­зен-до­ри ня­ма же­ла­е­щи и за на­чал­ни­ци,  тър­сим по­д­хо­дящ чо­век за  уп­ра­ви­тел на кла­ни­ца­та в Пре­с­лав, от­дел­но тър­сим и пер­со­нал за нея, мно­го е тру­д­но…

Дъл­го още про­дъл­жи раз­го­во­рът ни със съ­в­ре­мен­ния жи­во­т­но­въд   Ми­ле­на Ми­то­ва-Бо­ри­со­ва, ко­я­то ни раз­ка­за по­д­ро­б­но­с­ти око­ло пре­би­ва­ва­не­то си в Хо­лан­дия и без­цен­ния пра­к­ти­че­с­ки опит в хо­лан­д­с­ки сви­не­ком­п­лекс, за два­та ус­пе­ш­но ре­а­ли­зи­ра­ни  про­е­к­та -еди­ни­ят за мо­дер­ни­за­ция и ре­кон­с­т­ру­к­ция на ед­на от сгра­ди­те, ре­а­ли­зи­ра еле­к­т­рон­но хра­не­не при бре­мен­ни­те сви­не и вен­ти­ла­ция, и вто­ри­ят про­ект-за стро­и­тел­с­т­во на но­ва сгра­да и ре­ор­га­ни­за­ция на про­из­во­д­с­т­ве­ния про­цес.  Го­во­ри­х­ме и за чу­ма­та по сви­не­те- за та­зи стра­ш­на бо­лест, би­чът на съ­в­ре­ми­е­то.

От ед­на го­ди­на Ми­ле­на и съ­п­ру­гът й Сте­фан имат со­б­с­т­ве­на кла­ни­ца в Пре­с­лав  с ка­па­ци­тет 1000 пра­се­та ме­се­ч­но. Към вси­ч­ко то­ва се при­ба­вят и два­та ма­га­зи­на за пря­с­но ме­со в Тър­го­ви­ще и във Ве­ли­ко Тър­но­во/ и пре­д­с­то­я­щи­те още два/ и ци­къ­лът се за­т­ва­ря… Но мо­же би най-го­ля­ма­та цен­ност / в ли­чен план/ на Ми­ле­на и не­й­ния съ­п­руг  са три­те им де­ца- три­ма­та юна­ци: Бо­жи­дар, Ти­хо­мир и Мар­тин, ко­и­то вся­ка су­т­рин ма­ма и та­т­ко во­дят на учи­ли­ще: Бо­жи­дар е вто­ро­к­ла­с­ник в  Пър­во СУ, Ти­хо­мир е въз­пи­та­ник на ЦГ”Ос­ми март”, а най-мал­ки­ят е на де­т­с­ка яс­ла.Да са им живи и здрави! И адмирации за Милена,за куража й в отглеждането на трите им деца и като успешна бизнес дама.

РазговаряДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

Се­мей­с­т­во Ма­рия и Бо­жи­дар Ми­то­ви за ус­пе­ха на сво­я­та дъ­ще­ря:

Ма­рия МИ­ТО­ВА: Ка­то май­ка се гор­дея се с на­г­ра­ж­да­ва­не­то на Ми­ле­на за „Млад аг­ро­би­з­не­с­мен на Бъл­га­рия за 2018 г.” Не за­що­то са на­ши де­ца, но ще ка­жа, че и три­те ни де­ца въз­пи­та­х­ме в тру­до­лю­бие, че­с­ност, ува­же­ние към хо­ра­та. И три­ма­та раз­ви­ват свой са­мо­с­то­я­те­лен би­з­нес, не са на за­п­ла­та при ба­ща си. Ето, Ми­ле­на пое све­не­ком­п­ле­к­са на 25 г..Тя е един мно­го си­лен, во­ле­ви млад чо­век, кой­то се ан­га­жи­ра до­к­рай с ра­бо­та­та. И не че е ня­ма­ло тру­д­но­с­ти, тру­со­ве и без­сън­ни но­щи. Но с уси­лие, с ком­пе­тен­т­ност и же­ла­ние за ра­бо­та вси­ч­ко се по­с­ти­га. Ми­ле­на е до­с­той­на за ува­же­ние и смя­там, че ус­пе­хът я спо­хо­ди съ­в­сем за­ко­но­мер­но.

Бо­жи­дар Ми­тов: Ни­кой не й е вли­ял на Ми­ле­на, тя са­ма си из­б­ра сво­я­та про­фе­сия. За­вър­ши об­ра­зо­ва­ни­е­то си и през по­с­ле­д­ни­те 10 го­ди­ни из­ця­ло се от­да­де на ра­бо­та­та и на се­мей­с­т­во­то си. Ра­бо­ти здра­во-об­но­ви це­лия сви­не­ком­п­лекс в Ал­ва­но­во по най-съ­в­ре­мен­ни стан­дар­ти, ус­пе­ш­но ре­а­ли­зи­ра два из­к­лю­чи­тел­но ва­ж­ни про­е­к­та, а пре­ди го­ди­на, за­е­д­но със съ­п­ру­га й, за­т­во­ри­ха про­из­во­д­с­т­ве­ния ци­къл с кла­ни­ца­та в Пре­с­лав и с ма­га­зи­ни­те за пря­с­но ме­со в Тър­го­ви­ще и В.Тър­но­во. В съ­що­то вре­ме те са и пре­к­ра­с­ни ро­ди­те­ли-де­ца­та им са ро­де­ни през две го­ди­ни- три мом­че­та, мно­го до­б­ре си ги гле­дат…