То­га­ва все още ня­ма­ше фи­к­си­ра­на „ев­ро­пей­с­ка го­ди­на на кул­тур­но­то на­с­ле­д­с­т­во”, но уче­ни­ци­те от Тър­го­ви­ще бя­ха лю­бо­з­на­тел­ни и по­се­ща­ва­ха обе­к­ти­те, бе­ле­же­щи на­ше­то ис­то­ри­че­с­ко на­с­ле­д­с­т­во. Още па­зя чер­но-бя­ла сним­ка с на­д­пис на гър­ба: „Пи­о­не­ри­те от учи­ли­ще „Хр.Бо­тев” – Тър­го­ви­ще раз­г­ле­ж­дат ста­рин­на­та кре­пост край с.До­л­на Ка­б­да”.

Ми­на­ло е по­ве­че от по­ло­вин век, но ли­чи здра­ви­ят гра­деж на кре­по­с­т­на­та ку­ла. Об­ра­зи­те са яс­ни и аз се раз­по­з­на­вам ме­ж­ду де­ца­та. Ка­то уре­д­ник в му­зея че­с­то раз­ве­ж­дах по­се­ти­те­ли по па­ме­т­ни за ис­то­ри­я­та ни ме­с­та. През 1959/1960 г. Тър­го­ви­ще се об­но­вя­ва­ше. Ос­вен пре­д­п­ри­я­тия и сгра­ди, съ­з­да­до­ха се и кул­тур­ни ин­с­ти­ту­ции, ме­ж­ду ко­и­то бе­ше и му­зе­ят. За­е­д­но със съ­п­ру­га ми през яну­а­ри 1960 г. по­с­тъ­пи­х­ме там на ра­бо­та.

Ед­ни от пър­ви­те раз­ко­п­ки, ко­и­то про­ве­до­х­ме, бя­ха те­зи на „ка­ле­то” край се­ло До­л­на Ка­б­да. Кре­по­ст­та се на­ми­ра­ше на ска­лист, ес­те­с­т­ве­но ук­ре­пен хълм. Тя е би­ла брън­ка от ук­ре­пи­тел­на­та си­с­те­ма на Ви­зан­тия сре­щу на­бе­зи­те на пле­ме­на, ид­ва­щи от се­вер. Пър­ви­ят по­яс от ук­ре­п­ле­ния се из­ди­гал по де­с­ния бряг на Ду­на­ва. А вто­ри­ят, към кой­то при­на­д­ле­жи кре­по­ст­та от До­л­на Ка­б­да, е раз­по­ло­жен по пре­д­п­ла­ни­ни­те на Ста­ра пла­ни­на.

Стро­е­жът осо­бе­но се за­сил­ва през VI век – вре­ме­то на им­пе­ра­тор Юс­ти­ни­ян. Ра­бо­ти­х­ме с жи­те­ли на се­ло­то – из­к­лю­чи­тел­но ра­бо­т­ли­ви и съ­ве­с­т­ни хо­ра. Курт Ах­мет им бе­ше не­що ка­то от­го­вор­ник. С мал­ко па­ри про­у­чи­х­ме здра­во гра­де­на­та кре­пост. Ог­ра­д­ни­те сте­ни сти­га­ха до три ме­т­ра ши­ри­на.

Две­те им ли­ца бя­ха из­зи­да­ни с ка­мък, а въ­т­ре­ш­но­то про­с­т­ран­с­т­во бе­ше за­пъл­не­но с бло­каж – ло­мен ка­мък с хо­ро­сан. Вхо­дът бе ме­ж­ду две пе­то­ъ­гъл­ни ку­ли, ко­и­то са до­с­ти­га­ли до 12 ме­т­ра ви­со­чи­на. Бя­ха со­ли­д­но из­г­ра­де­ни – вън­ш­но ли­це и въ­т­ре­шен бло­каж. Ин­те­ре­сът към раз­к­ри­та­та ста­ри­на бе­ше го­лям. Съ­з­да­де се тра­ди­ция кре­по­ст­та да се по­се­ща­ва ко­ле­к­ти­в­но. Уре­д­ни­кът на му­зея раз­ка­з­ва­ше ис­то­ри­я­та и от­го­ва­ря­ше на въ­п­ро­си­те на лю­бо­з­на­тел­ни по­се­ти­те­ли. По­м­ня въз­хи­ще­ни­е­то им от ка­че­с­т­во­то на стро­е­жа. Чу­де­ха се как пре­ди хи­ля­да и тол­ко­ва го­ди­ни, без ма­ши­ни и те­х­ни­че­с­ки съ­о­ръ­же­ния, на тая стръм­ни­на е из­г­ра­де­на яка­та, ус­то­я­ла на пре­в­ра­т­но­с­ти­те на вре­ме­то, кре­пост…

Ка­к­во е съ­с­то­я­ни­е­то на кре­по­ст­та край До­л­на Ка­б­да се­га, не зная. Но чрез пу­б­ли­ка­ци­и­те на моя съ­п­руг – проф. Ди­ми­тър Ов­ча­ров /1931-2013/, тя трай­но при­съ­с­т­ва в на­у­ка­та. Той я вклю­чи в ди­сер­та­ци­он­ния си труд, а по-къ­с­но и в кни­га­та си за кре­по­с­т­но­то стро­и­тел­с­т­во.

Кой­то учен се за­е­ме с бъл­гар­с­ка­та ма­те­ри­ал­на кул­ту­ра, не мо­же да от­ми­не До­л­но­ка­б­ден­с­ка­та кре­пост. Тя е в на­у­ка­та за ве­ч­ни вре­ме­на…

МАРИЯ ОВЧАРОВА