Тогава все още нямаше фиксирана „европейска година на културното наследство”, но учениците от Търговище бяха любознателни и посещаваха обектите, бележещи нашето историческо наследство. Още пазя черно-бяла снимка с надпис на гърба: „Пионерите от училище „Хр.Ботев” – Търговище разглеждат старинната крепост край с.Долна Кабда”.
Минало е повече от половин век, но личи здравият градеж на крепостната кула. Образите са ясни и аз се разпознавам между децата. Като уредник в музея често развеждах посетители по паметни за историята ни места. През 1959/1960 г. Търговище се обновяваше. Освен предприятия и сгради, създадоха се и културни институции, между които беше и музеят. Заедно със съпруга ми през януари 1960 г. постъпихме там на работа.
Едни от първите разкопки, които проведохме, бяха тези на „калето” край село Долна Кабда. Крепостта се намираше на скалист, естествено укрепен хълм. Тя е била брънка от укрепителната система на Византия срещу набезите на племена, идващи от север. Първият пояс от укрепления се издигал по десния бряг на Дунава. А вторият, към който принадлежи крепостта от Долна Кабда, е разположен по предпланините на Стара планина.
Строежът особено се засилва през VI век – времето на император Юстиниян. Работихме с жители на селото – изключително работливи и съвестни хора. Курт Ахмет им беше нещо като отговорник. С малко пари проучихме здраво градената крепост. Оградните стени стигаха до три метра ширина.
Двете им лица бяха иззидани с камък, а вътрешното пространство беше запълнено с блокаж – ломен камък с хоросан. Входът бе между две петоъгълни кули, които са достигали до 12 метра височина. Бяха солидно изградени – външно лице и вътрешен блокаж. Интересът към разкритата старина беше голям. Създаде се традиция крепостта да се посещава колективно. Уредникът на музея разказваше историята и отговаряше на въпросите на любознателни посетители. Помня възхищението им от качеството на строежа. Чудеха се как преди хиляда и толкова години, без машини и технически съоръжения, на тая стръмнина е изградена яката, устояла на превратностите на времето, крепост…
Какво е състоянието на крепостта край Долна Кабда сега, не зная. Но чрез публикациите на моя съпруг – проф. Димитър Овчаров /1931-2013/, тя трайно присъства в науката. Той я включи в дисертационния си труд, а по-късно и в книгата си за крепостното строителство.
Който учен се заеме с българската материална култура, не може да отмине Долнокабденската крепост. Тя е в науката за вечни времена…
МАРИЯ ОВЧАРОВА