За­ва­ля пър­ви­ят сняг. За раз­ли­ка от го­ре­щи­те по­ли­ти­че­с­ки стра­с­ти, тем­пе­ра­ту­ри­те на­вън па­д­на­ха ря­з­ко и все по­ве­че ни на­по­м­нят за на­б­ли­жа­ва­ща­та Ко­ле­да. За­по­ч­на об­ра­т­но­то бро­е­не на дни­те, ос­та­ва­щи до  Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во.

С ин­те­рес про­че­тох, че ко­ле­д­ни­ят ка­лен­дар не е из­ми­с­лен от ре­к­лам­ни­те аген­ти на го­ле­ми­те тър­го­в­с­ки ком­па­нии, и всъ­щ­ност е съ­з­да­ден от не­м­с­ки­те лу­те­ра­ни в края на 19 век, а спо­ред тра­ди­ци­я­та не за­по­ч­ва от пър­ви де­кем­в­ри, а от пър­ва­та не­де­ля на ко­ле­д­ни­те по­с­ти, ко­е­то се па­да ня­къ­де след сре­да­та на но­ем­в­ри.

Вси­ч­ки – от мал­ки­те де­ца до най-въз­ра­с­т­ни­те, оби­ча­ме и оча­к­ва­ме с лю­бов и не­тър­пе­ние ко­ле­д­ни­те пра­з­ни­ци и дни­те пре­ди тях, за­ра­ди ую­та, то­п­ли­на­та и кра­со­та­та, ко­я­то се ста­ра­ем да съ­з­да­дем вкъ­щи, за­ра­ди ми­съл­та с ка­к­во да за­ра­д­ва­ме бли­з­ки­те си, от оча­к­ва­не­то, че то­ва е най-ва­ж­ни­ят по­вод да се ви­дим с де­ца­та, вну­ци­те, при­я­те­ли­те и бли­з­ки­те си.

Дни­те до Ко­ле­да – под све­т­ли­ни­те на ел­хи­те и све­те­щи­те гир­лян­ди, на кар­ти­ч­ки­те, на­д­пи­са­ни с лю­бов и най-кра­си­ви бла­го­по­же­ла­ния, с тре­пе­т­но­то оча­к­ва­не, че ще се ро­ди не­що све­т­ло и но­во в нас и око­ло нас. А ко­ле­д­ни­те по­с­ти са тра­ди­ци­я­та, спо­ред ко­я­то пре­чи­с­т­ва­ме не са­мо тя­ло­то си, но и ми­с­ли­те си, че тря­б­ва да сме по-сми­ре­ни, по-мъ­д­ри, по-то­ле­ран­т­ни, по-до­б­ри, по-ве­ли­ко­ду­ш­ни и съ­с­т­ра­да­тел­ни.

Дни­те до Ко­ле­да – не­ка от­с­то­я­ва­ме и сво­и­те пра­ва и сво­бо­ди – чу­де­с­но е, че жи­ве­ем в де­мо­к­ра­ти­ч­ни вре­ме­на. Не­ка да го пра­вим спо­ред пра­ви­ла­та на ци­ви­ли­за­ци­он­на­та об­щ­ност, в ко­я­то жи­ве­ем и спо­ред хри­с­ти­ян­с­ки­те цен­но­с­ти, ко­и­то по­чи­та­ме и в име­то на ко­и­то ча­ка­ме Ко­ле­да.

„Си­ла­та на тъл­па­та е ка­то си­ла­та на во­да­та – кой­то я ов­ла­дее, про­из­ве­ж­да ток за свои ну­ж­ди“. Не е моя ми­съл, про­че­тох я, но мно­го ми ха­ре­са. Не­ка не сме тъл­па! Дни­те в оча­к­ва­не на Ко­ле­да са дни на усе­ща­не­то за за­е­д­ност, за­ра­ди ко­ето си стру­ва да во­дим би­т­ки, да се по­д­к­ре­пя­ме, да бъ­дем сил­ни.

НИ­НА АН­Д­РЕ­Е­ВА