С но­щен влак от Кай­ро про­пъ­ту­ва­х­ме бли­зо хи­ля­да ки­ло­ме­т­ра и сля­зо­х­ме на же­ле­зо­пъ­т­на­та га­ра в град Асу­ан.

На­у­чи­х­ме, че в окол­но­ст­та на  то­зи три­с­та­хи­ля­ден град с го­ди­ни не па­да ни­то ка­п­ка дъжд, ка­к­то и в це­лия Еги­пет. И въ­п­ре­ки то­ва, тук пу­с­ти­ня­та бе­ше от­с­тъ­пи­ла мя­с­то на цве­ту­ща­та зе­ле­ни­на, пал­мо­ви  го­ри­ч­ки и ни­ви с кул­тур­ни ра­с­те­ния. За­ра­ди язо­ви­ра! Стро­е­жът на Асу­ан­с­кия язо­вир е за­вър­шен през 1971 го­ди­на и с то­ва са пре­до­т­в­ра­те­ни по­ра­же­ни­я­та от раз­ли­ви­те на Нил. До­то­га­ва под во­да еже­го­д­но са ос­та­ва­ли до­мо­ве, хра­мо­ве, до­ри се­ли­ща. Язо­ви­рът е ог­ро­мен, об­х­ва­ща гла­в­но те­ри­то­рия от Еги­пет и по-мал­ко от Су­дан. С мал­ко ту­ри­с­ти­че­с­ко ко­ра­б­че, кой знае за­що на­ре­че­но „Ти­та­ник – 2″, сти­г­на­х­ме до кра­сив ос­т­ров, в кой­то се на­ми­ра­ше хра­мът на Изи­да, по­с­т­ро­ен през 370 го­ди­на пр.н.е. по вре­ме­то на Пто­ло­ме­и­те. Ин­те­ре­с­ни са ми­то­ве­те за Изи­да и Ози­рис, най-гла­в­ни­те еги­пе­т­с­ки  бо­го­ве след бог Ра. Ози­рис че­с­то се изо­б­ра­зя­ва с тя­ло в зе­лен или бял цвят, а на гла­ва­та с ко­ро­на и ро­га. Ле­ген­да­та гла­си, че Изи­да, Ози­рис, Сет и Не­ф­тис са де­ца на ви­с­ши­те бо­го­ве Геб и Нут. Пред хра­ма на Изи­да сре­щ­нах мно­го въз­ра­с­т­но гер­ман­с­ко се­мей­с­т­во. Два­ма­та хо­де­ха мно­го ба­в­но и с  тре­пе­ре­щи ръ­це вза­им­но се по­д­к­ре­пя­ха. Из­лъ­ч­ва­ха вза­им­но ува­же­ние и лю­бов.  В края на своя жи­вот те­зи не­ве­ро­я­т­ни хо­ра бя­ха до­ш­ли да ви­дят Еги­пет. Фо­то­г­ра­фи­рах ги и на­ре­кох сним­ка­та: „Ста­ро­ст­та се сре­ща с дре­в­но­ст­та”. Мал­ко пре­ди обяд тръ­г­на­х­ме към Абу Сим­бел – вто­ро­то го­ля­мо пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во в Еги­пет след Хе­о­п­со­ва­та пи­ра­ми­да и Сфин­к­са. Абу Сим­бел пре­д­с­та­в­ля­ва ве­ли­че­с­т­вен хра­мов ком­п­лекс, кой­то има ин­те­ре­с­на ис­то­рия. Съ­з­да­ден е от Рам­зес Вто­ри Ве­ли­ки, уп­ра­в­ля­вал най-дъл­го Еги­пет – 67 го­ди­ни /1290 – 1224 г.пр.Хр./. През по­ло­ви­на­та вре­ме от сво­е­то ца­ру­ва­не Рам­зес Вто­ри во­дил ре­ди­ца за­во­е­ва­тел­ни вой­ни и зна­чи­тел­но раз­ши­рил  еги­пе­т­с­ки­те  те­ри­то­рии. Рам­зес Вто­ри имал мно­го же­ни, но не­го­ва­та лю­би­ма съ­п­ру­га би­ла кра­са­ви­ца­та Не­фер­та­ри, ко­я­то ус­пе­ш­но се вклю­ч­ва­ла и в дър­жа­в­но­то уп­ра­в­ле­ние. Той бил ба­ща на сто де­ца – 56 си­но­ве и 44 дъ­ще­ри. Сто­ях пред го­ле­мия храм край Ам­бу Сим­бел, по­с­т­ро­ен от Рам­зес Вто­ри в не­го­ва ли­ч­на про­с­ла­ва, но по­с­ве­тен на бог Амон Ра. Вгра­ден в ска­ла­та, хра­мът  е ви­сок 33 ме­т­ра и ши­рок 38 ме­т­ра. Вър­ху фа­са­да­та има че­ти­ри 20-ме­т­ро­ви скул­п­ту­ри на Рам­зес Вто­ри. По-ни­с­ко от тях се на­ми­ра­ха по-мал­ки­те фи­гу­ри на же­на му Не­фер­та­ри и те­х­ни­те си­но­ве. В го­ля­ма­та за­ла на хра­ма, пред ве­ли­кан­с­ки­те ста­туи и ог­ром­ни ко­ло­ни, чо­век се чу­в­с­т­ва­ше дре­б­но джу­дже. И се за­пи­тах да­ли то­ч­но та­къв е бил за­ми­съ­лът на дре­в­ни­те – чо­ве­кът да осъ­з­нае, че е ни­що­ж­но съ­ще­с­т­во пред ве­ли­чи­е­то на все­сил­ния фа­ра­он. Но не е ли въз­мо­ж­но да са ос­та­ве­ни до­ка­за­тел­с­т­ва и за съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на хо­ра с  раз­ли­ч­на ви­со­чи­на и ни­во на съ­з­на­ние?! За­що­то ако бя­ха из­п­ра­ве­ни в цял ръст, те­зи ста­туи би­ха би­ли ви­со­ки це­ли 18 ме­т­ра. А дре­в­ни­те еги­п­тя­ни ни­що не са пра­ви­ли слу­чай­но. В дъ­но­то на хра­ма ме при­в­ле­че вто­ра, зна­чи­тел­но по-мал­ка за­ла. В нея има­ше че­ти­ри се­д­на­ли ста­туи. Тук е мя­с­то­то да от­бе­ле­жа, че в то­ва по­ме­ще­ние се вли­за­ше през по­р­тал, на­п­ра­вен по мяр­ка на съ­в­ре­ме­нен чо­век. Та­ва­нът съ­що бе­ше ни­сък, до­ка­то ос­но­в­но­то от­де­ле­ние бе­ше ви­со­ко шест ме­т­ра.  В та­зи за­ла два пъ­ти в го­ди­на­та – на 22 фе­в­ру­а­ри, ро­ж­де­ни­ят ден на Рам­зес Вто­ри и на 22 ок­том­в­ри, де­нят на не­го­во­то ко­ро­ня­с­ва­не, през гла­в­ния вход на хра­ма про­ни­к­ва слън­чев лъч и по­па­да ви­на­ги вър­ху три от че­ти­ри­те  ста­туи –  Ра, Рам­зес Вто­ри и Амон Ра, но ни­ко­га вър­ху Птах, бо­гът на тъм­ни­на­та и съ­п­руг на бо­ги­ня­та-лъ­ви­ца Се­х­мет… Два­та хра­ма не се на­ми­рат на мя­с­то­то, къ­де­то са би­ли по­с­т­ро­е­ни пър­во­на­чал­но. При по­с­т­ро­я­ва­не­то на Асу­ан­с­кия язо­вир два­та ве­ли­че­с­т­ве­ни хра­ма ще­ли да ос­та­нат под во­да­та. Но с по­д­к­ре­па­та на ЮНЕ­С­КО и дру­ги 51, дър­жа­ви хра­мо­ве­те би­ли на­ря­за­ни на ог­ром­ни бло­ко­ве и при­не­се­ни на се­га­ш­на­та ви­со­ка ска­ла. Не­ве­ро­я­тен про­ект, спа­сил за чо­ве­ш­ка­та ис­то­рия те­зи два уни­кал­ни хра­ма.

АН­ТО­НИЯ АТА­НА­СО­ВА