Още ко­га­то бил жив све­кър й, ги за­ре­къл: ни­то пра­шин­ка из­ку­с­т­вен тор да не сла­гат на по­се­ви­те в гра­ди­на­та, раз­ка­з­ва 72-го­ди­ш­на­та Ди­ми­т­ра.

Та­ка и на­п­ра­ви­ли, от­ка­к­то ве­че 18 г. жи­ве­ят в с.Да­ви­до­во и об­ра­бо­т­ват об­шир­на­та си гра­ди­на, ос­вен обор­с­ки и гор­с­ки тор, с ни­що дру­го не то­рят. Вси­ч­ко в сто­пан­с­т­во­то им е еко­ло­ги­ч­но чи­с­то. А ре­кол­та­та та­зи го­ди­на на­и­с­ти­на бе­ше бе­ре­ке­т­лия: тук, в те­х­ния двор се ро­ди­ха  до­ма­ти- чу­д­ни на вкус, ог­рам­ни ка­пии -чу­ш­ки, зе­ле, праз, боб, ти­к­ви и ка­к­во ли още не- пъл­на е сел­с­ка­та им къ­ща с пло­до­ве­те на тру­да им от пре­к­ра­с­ни по-пре­к­ра­с­ни, вку­с­ни и еко­ло­ги­ч­но-чи­с­ти. Тру­д­но два­ма­та сто­па­ни пре­не­с­ли ти­к­ви­те от дво­ра, а ед­на от тях, осо­бе­но тум­бе­с­та, де­то тру­д­но я пре­ме­рил  кан­та­рът / на сним­ка­та/ из­ля­з­ла це­ли…40 ки­ла. Не са по-мал­ки и дру­ги­те не­й­ни по­се­с­т­ри­ми, от­г­ле­да­ни без грам хи­ми­че­с­ки тор, са­мо с обор­с­ка тор и во­да.

Ди­ми­т­ра е та­би­е­т­лий­ка- от вси­ч­ко раз­би­ра, ис­ка вси­ч­ко да й е оп­ра­ве­но, но най-за­ла­га на гра­ди­на­та-тук се чу­в­с­т­ва в свои во­ди, тук мо­же­те да я на­ме­ри­те от су­т­рин до ве­чер, че ра­бо­та­та до къ­с­на до­ба не свър­ш­ва. До нея ви­на­ги е не­й­ни­ят ве­рен сто­па­нин, тру­до­лю­би­ви­ят й съ­п­руг Ди­ми­тър. Два­ма­та си по­ма­гат във вси­ч­ко и се  раз­би­рат от един по­г­лед.

-Че­ти­ри ин­фар­к­та съм пре­жи­вя­ла през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни, и пак не по­д­ви­вам крак-ре­ди на­ша­та сто­пан­ка.- Ме­не тру­дът ме кре­пи и ми  да­ва здра­ве, тру­дът и гра­дин­с­ка­та ра­бо­та. Кре­пи я и го­ля­ма­та й при­вър­за­ност към  не­й­ния съ­п­руг, с ко­го­то са не са­мо съ­и­мен­ни­ци – и два­ма­та по­чи­тат и пра­з­ну­ват в де­ня на св.Ди­ми­тър, но и по го­ди­ни по­ч­ти са връ­с­т­ни­ци.  Дра­го й е да си спом­ня не­го­ви­те тро­га­тел­ни гри­жи- ко­га­то би­ла 40 дни в бе­ло­д­ро­б­на ко­ма в ОА­РИЛ вТър­го­ви­щ­ка­та  бол­ни­ца, съ­п­ру­гът й я спо­хо­ж­дал на сви­ж­да­не все­ки ден. А ко­га­то се озо­ва­ла на ле­че­ние в Со­фий­с­ка кли­ни­ка, той  вся­ка се­д­ми­ца пъ­ту­вал до там. Но и тя не го е ос­та­ви­ла без вни­ма­ние и гри­жа.Ви­на­ги би­ла до не­го пре­ди го­ди­ни, ко­га­то той пре­жи­вял те­ж­ка зло­по­лу­ка в за­вод „Зо­ра”, къ­де­то ра­бо­тел. Впо­с­ле­д­с­т­вие,  два­ма­та, по­д­к­ре­пяй­ки се ка­то се­мей­с­т­во, пре­жи­ве­ли мно­го те­ж­ки ме­се­ци и го­ди­ни. Но вси­ч­ко то­ва е ми­на­ло, а Ди­ми­т­ра и Ди­ми­тър пре­д­по­чи­тат да гле­дат на­пред.

С удо­вол­с­т­вие си спом­нят  он­зи 9-ти се­п­тем­в­ри на 1973 г., ко­га­то из­ве­д­нъж све­тът  им се сто­рил осо­бе­но  пре­к­ра­сен, за­що­то от Спорт то­то 2 “5 плюс 1″ на Ди­ми­тър  се па­д­на­ли  це­ли…15 000 ле­ва. За оно­ва вре­ме то­ва би­ли мно­го па­ри! То­га­ва си ку­пи­ли апар­та­мент в Тър­го­ви­ще, от­во­ри­ла се ду­ша­та им за жи­вот и през сле­д­ва­щи­те го­ди­ни с те­х­ния „Мо­с­к­вич” оби­ко­ли­ли Ев­ро­па- пъ­те­ше­с­т­ва­ли в Ру­мъ­ния, в Ун­га­рия, в Тур­ция и още къ­де ли не. Го­ди­ни, го­ди­ни, пре­к­ра­с­ни го­ди­ни…

Се­га имат дру­ги ра­до­с­ти и за­ли­сии. Ра­д­ват ги  че­ти­ри­ма­та им вну­ка. От си­на в Со­фия  две­те мом­че­та Ми­т­ко и Ни­ко­лай ве­че са по­ра­с­на­ли. И два­ма­та ид­на­та про­лет ще бъ­дат аби­ту­ри­ен­ти. Сва­ри­х­ме Ди­ми­т­ра да се го­т­ви за по­ре­д­но­то си пъ­ту­ва­не до Со­фия, къ­де­то ще ос­та­не по­не ме­сец, да се по­ра­д­ва на вну­ци­те . А от си­на им в Тър­го­ви­ще имат две пре­к­ра­с­ни мо­ми­че­та-Га­б­ри­е­ла/ в Ико­но­ми­че­с­кия те­х­ни­кум/ и две­го­ди­ш­на­та Дея /бу­к­ви­ч­ка­та на два­ма­та/- най-го­ля­ма­та им ра­дост – мал­ка ду­ши­ца, ко­я­то то­п­ли сър­ца­та им. Мно­го че­с­то ма­ма и та­т­ко ос­та­вят Дея на се­ло и то­га­ва са най-ху­ба­ви­те ми­го­ве за ба­ба и дя­до. А мо­же би ко­га­то по­ра­с­не, тя ще ста­не и мла­да­та сто­пан­ка на то­зи пре­к­ра­сен сел­с­ки дом, ог­ла­сян от су­т­рин до ве­чер със сла­ве­е­ви пе­с­ни, с ку­ку­ри­га­не­то на пе­т­ли­те и ла­ят на чер­ния Ша­ро…Знае ли чо­век?!…

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА