ЕК­С­К­ЛУ­ЗИ­В­НО за чи­та­те­ли­те на в. Зна­ме, све­то­в­ни­ят те­нор КА­ЛУ­ДИ КА­ЛУ­ДОВ сподели:

– Г-н Ка­лу­дов, Вие сте пе­ли на най-го­ле­ми­те све­то­в­ни сце­ни (Ла Ска­ла, Ко­вънт Гар­дън, Ме­т­ро­по­ли­тен) ка­к­во е за Вас да пе­е­те на сце­на ка­то на­ша­та, в един ма­лък град, ка­къ­в­то е Тър­го­ви­ще?

– Съ­що­то е, ка­к­то да пе­еш на вси­ч­ки­те те­зи го­ле­ми сце­ни, да­же е по-от­го­вор­но и по-тру­д­но, за­що­то в го­ле­ми­те те­а­т­ри се пее по-ле­с­но, тъй ка­то там имаш го­ля­ма кон­ку­рен­ция и тря­б­ва да си ви­на­ги на ни­во, а и да имаш ди­с­ци­п­ли­на, ре­жим и т.н. Ид­вай­ки в един ма­лък град, ка­къ­в­то е Тър­го­ви­ще, пе­ей­ки с един хор, кой­то има 120-го­ди­ш­на ис­то­рия, от­го­вор­но­ст­та е мно­го по-го­ля­ма и аз ту­ка мно­го по­ве­че се при­те­с­ня­вам, от­кол­ко­то къ­де­то и да е дру­га­де. И ви­на­ги е би­ло та­ка. Въл­не­ни­е­то ви­на­ги е би­ло ог­ром­но, за­що­то в Бъл­га­рия си сред свои – оби­чат те, не те оби­чат, мо­же да го­во­рят, ка­к­во­то и да е, оба­че ко­га­то из­ле­зеш и пу­б­ли­ка­та за­по­ч­не да ръ­ко­п­ля­с­ка, ви­ж­даш че от на­ро­д­на­та лю­бов ня­ма дру­го по-го­ля­мо. То­ва е най-го­ля­мо­то при­з­на­ние, всъ­щ­ност. Та­ка че ид­вай­ки тук, аз имам ед­но ог­ром­но при­з­на­ние и ед­на стра­ш­но го­ля­ма от­го­вор­ност към те­зи хо­ра, ко­и­то са до­ш­ли дне­с­ка да ни чу­ят и да ни ви­дят.

– Вие сте пе­ли на на­ша­та сце­на и пре­ди че­ти­ри го­ди­ни…

– Да,ние се ра­д­ва­ме, че стъ­п­ва­ме пак тук – то­га­ва же­на ми бе­ше бре­мен­на и се­га за нас е го­ля­мо удо­вол­с­т­вие и при­з­на­ние да из­пъл­ним те­зи све­то­в­ни хи­то­ве и да сме го­с­ти на  ва­шия град.

Сава Димитров

Сн.:С.Алексиева