ЗА МОЯ ДЯДО ЙОВЧО – ЗАСЛУЖЕНО УВЕКОВЕЧЕН В ЛИТЕРАТУРАТА

На­б­ли­жа­ва пра­з­ни­кът на Бу­ди­те­ли­те. Не­вол­но в съ­з­на­ни­е­то ми из­п­лу­ва об­ра­зът на моя дя­до. Йо­в­чо Ди­ми­т­ров Мо­ров – про­чут май­с­тор – бъ­ч­вар. Ро­ден е през 1890 го­ди­на. За­е­д­но със за­на­я­та, дя­до бил из­ве­с­тен с лю­бо­в­та си към ли­те­ра­ту­ра­та, му­зи­ка­та и на­у­ки­те. Из­ми­с­лял ше­го­ви­ти фи­зи­че­с­ки за­ко­ни. Сви­рел чу­д­но на гай­да и пе­ел ста­ри, на­ро­д­ни пе­с­ни.

Мо­же би по та­зи при­чи­на бил при­я­тел с мно­го хо­ра от ин­те­ле­к­ту­ал­ния елит на гра­да. В скром­ния му дом че­с­то са го­с­ту­ва­ли и пи­са­те­ли – Ан­гел Ка­ра­лий­чев, проф. Але­к­сан­дър Ба­ла­ба­нов, Яким Ка­ба­и­ван­с­ки с псе­в­до­ним Мар­ко По­ло – ба­ща на име­ни­та­та опер­на пе­ви­ца Рай­на Ка­ба­и­ван­с­ка. Го­с­ти­те са би­ли пре­д­во­ж­да­ни от про­чу­тия скул­п­тор Сто­ян Ко­на­к­ли­ев, ав­тор на Тър­го­ви­щ­кия герб.

При ед­но от го­с­ту­ва­ни­я­та, на връ­ща­не от по­чи­в­ка във Вар­на, Ячо Ка­ба­и­ван­с­ки е със съ­п­ру­га­та, мал­ка­та Рай­на и бра­т­че­то й. Май­ка ми и вуй­чо раз­ка­з­ва­ха как го­с­тен­че­та­та с ин­те­рес раз­г­ле­ж­да­ли ра­бо­тил­ни­ца­та на дя­до, ин­с­т­ру­мен­ти­те, го­ле­ми­те ка­ци и бъ­ч­ви. Ле­ли­те ми по­ка­за­ли чу­д­ни­те бъл­гар­с­ки ше­ви­ци, ко­и­то из­ра­бо­т­ва­ли вър­ху въз­г­ла­в­ни­ци и ка­ре­та.

Впе­ча­т­лен от ко­ло­ри­т­на­та ли­ч­ност на дя­до и мно­го­лю­д­но­то му се­мей­с­т­во, Ячо Ка­ба­и­ван­с­ки на­пи­сал раз­каз. Вклю­чил го в сбор­ни­ка си от раз­ка­зи „Идат”, из­ля­зъл от пе­чат 1945 г. Ко­ри­ца­та е из­ра­бо­те­на от из­ве­с­т­ния ху­до­ж­ник Бо­рис Ан­ге­лу­шев. След то­ва го­с­ту­ва­не, дя­до тря­б­ва­ло да от­пъ­ту­ва за Со­фия, за да по­зи­ра на ху­до­ж­ни­ка. На­с­та­ни­ли го в хо­тел, дър­жа­ли се с не­го ка­то по­че­тен гост. Ан­ге­лу­шев на­п­ра­вил ве­ли­ко­ле­п­на твор­ба, ка­к­то са­мо той мо­же.

Та­ка на­ши­ят дя­до Йо­в­чо ос­та­на уве­ко­ве­чен в ли­те­ра­ту­ра­та и изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во. През 1948 г. на 18 май в Тър­го­ви­ще се про­ве­ж­да ли­те­ра­тур­но че­те­не и пре­д­с­та­вя­не на сбор­ни­ка „Идат”. В це­лия град би­ли раз­ле­пе­ни пла­ка­ти. На сце­на­та в те­а­тъ­ра, на­ред с Ячо Ка­ба­и­ван­с­ки, Але­к­сан­дър Ба­ла­ба­нов, Ан­гел Ка­ра­лий­чев и две кра­си­ви пи­са­тел­ки, се ус­ми­х­вал и за­су­к­вал му­с­так про­то­ти­па на гла­в­ния ге­рой от пър­вия раз­каз – мо­ят дя­до Йо­в­чо.

То­ва е би­ло го­ля­мо съ­би­тие за мал­кия гра­дец, за се­мей­с­т­во­то на дя­до ми – още по­ве­че. След тър­же­с­т­во­то в те­а­тъ­ра, со­фий­с­ки­те го­с­ти осъм­на­ли в къ­ща­та на дя­до. Ви­но­то се до­на­ся­ло с ба­къ­ри от ма­за­та, до­ма­ш­ни­те на­де­ни­ч­ки цвър­ча­ли в го­ле­мия ти­ган, а пе­с­ни­те ог­ла­ся­ли ця­ла­та ма­ха­ла. На­к­рая за­с­ви­рил с гай­да­та и за­пял лю­би­ма­та си пе­сен – „Ах, про­с­ти ми, ой ду­ши­це” и дя­во­ли­то гле­дал към вяр­на­та си и тър­пе­ли­ва спъ­т­ни­ца в жи­во­та, ро­ди­ла осем де­ца.

Ми­ла­та ба­ба Не­д­ка, ако се опи­ше жи­во­тът й с дя­до, ще се по­лу­чи го­лям при­к­лю­чен­с­ки ро­ман. Дя­до от­да­в­на не е ме­ж­ду жи­ви­те, но не­го­ва­та мно­го­б­рой­на че­ляд, вну­ци, пра­в­ну­ци и пра-пра вну­ци ще пре­да­ват от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние спо­ме­на за Йо­в­чо Мо­ра, ек­с­цен­т­рик, ве­се­ляк и не­за­ме­ним май­с­тор бъ­ч­вар от Тър­го­ви­ще.

Ста­ни­с­ла­ва Ми­те­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *