Еже­д­не­в­но в кли­ни­ка­та, ко­я­то ръ­ко­во­дя, ид­ват все по-мла­ди хо­ра и мно­го от тях не зна­ят, че са има­ли бъ­б­ре­ч­но за­бо­ля­ва­не – спо­де­ли проф. Бо­гов.

– Ня­кои ид­ват с та­ки­ва стой­но­с­ти на бъ­б­ре­ч­на­та им дей­ност, че ве­д­на­га би­ват вклю­ч­ва­ни за ди­а­ли­з­но ле­че­ние. А от­там на­та­тък ал­тер­на­ти­ви­те са са­мо две – про­дъл­жи­тел­но ди­а­ли­з­но ле­че­ние или тран­с­п­лан­та­ция – при въз­мо­ж­ност, осо­бе­но за мла­ди хо­ра 35-40 го­ди­ш­ни, ко­е­то да им оси­гу­ри по-го­лям ком­форт и ка­че­с­т­во на жи­вот. Бъ­б­ре­ци­те са бо­га­то кръ­во­с­на­б­де­ни ор­га­ни с мно­го въз­мо­ж­но­с­ти за ком­пен­са­ция. На­при­мер при за­бо­ля­ва­не на еди­ния бъ­б­рек, фун­к­ци­и­те се по­е­мат от здра­вия. Но кол­ко­то и да е тър­пе­лив, в един мо­мент вло­ше­но­то съ­с­то­я­ние мо­же да ста­не не­об­ра­ти­мо. И за чо­век всъ­щ­ност по-опа­с­ни са ус­ло­ж­не­ни­я­та от бъ­б­ре­ч­ни­те стра­да­ния, ко­и­то мо­гат да до­ве­дат до фа­тал­ни сър­де­ч­но-съ­до­ви из­ме­не­ния – ин­фаркт или ин­султ.

Ка­к­ва е раз­ли­ка­та ме­ж­ду при­до­би­лия из­ве­с­т­ност тер­мин хро­ни­ч­на бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност (ХБН) и по-но­вия хро­ни­ч­но бъ­б­ре­ч­но за­бо­ля­ва­не (ХБЗ)? Ко­га се по­я­вя­ват и за­що е от съ­ще­с­т­ве­но зна­че­ние да се из­с­ле­д­ва­ме ре­до­в­но.

Проф. Бо­рис Бо­гов е зам.-пре­д­се­да­тел на Бъл­гар­с­ко­то дру­же­с­т­во по не­ф­ро­ло­гия и е на­чал­ник на не­ф­ро­ло­ги­ч­на­та кли­ни­ка в Але­к­сан­д­ро­в­с­ка бол­ни­ца. Спо­ред съ­в­ре­мен­на­та кла­си­фи­ка­ция на Све­то­в­на­та здра­в­на ор­га­ни­за­ция, хро­ни­ч­но бъ­б­ре­ч­но за­бо­ля­ва­не (ХБЗ) е на­ма­ле­на ско­рост на гло­ме­рул­на фил­т­ра­ция под 60 ml/min/1,73 m2 за пе­ри­од от по­не 3 ме­се­ца и/или на­ли­чие на ми­к­ро­ал­бу­ми­ну­рия и/или ал­бу­ми­ну­рия. Нор­мал­на­та фун­к­ция е с над 90 ml/min. Ло­шо­то е, че в то­зи ди­а­па­зан от 90 до 60 ml/min бо­ле­ст­та се раз­ви­ва без сим­п­то­ми и мо­жем да не раз­бе­рем, до­ка­то не ста­не къ­с­но и не­об­ра­ти­мо. А от­к­ри­ва­не­то мо­же да ста­не са­мо чрез из­с­ле­д­ва­не, обя­с­ни проф. Бо­гов. В Бъл­га­рия па­ци­ен­ти­те, ко­и­то ре­ал­но се во­дят с ХБН и при­ла­гат ди­а­ли­з­но ле­че­ние, са око­ло 3500 ду­ши. Но хо­ра­та с хро­ни­ч­но бъ­б­ре­ч­но за­бо­ля­ва­не са 26-27%. За сра­в­не­ние – в Ев­ро­па те­зи па­ци­ен­ти са око­ло 8-15 на сто.  В бли­зо по­ло­ви­на­та от слу­ча­и­те на ХБЗ па­ци­ен­ти­те в Бъл­га­рия са със ди­а­бет (44%), а 56 на сто имат хи­пер­то­ния. За то­ва до­при­на­ся не­до­б­ри­ят кон­т­рол и про­с­ле­дя­ва­не на хо­ра­та с ви­со­ко кръ­в­но ар­те­ри­ал­но на­ля­га­не, ка­к­то и ли­п­са­та на скри­нинг и кон­т­рол при ди­а­бе­ти­ци­те (мно­го от хо­ра­та с ди­а­бет не са ди­а­г­но­с­ти­ци­ра­ни, бо­ле­ст­та мо­же дъл­го вре­ме да е в ла­тен­т­на фа­за). Ако хо­ра­та с ди­а­бет и хи­пер­то­ния бъ­дат об­х­ва­на­ти и пре­ван­ти­в­но (на­в­ре­ме) из­с­ле­д­ва­ни, те­х­ни­те бъ­б­ре­ч­ни стра­да­ния мо­гат да бъ­дат от­ло­же­ни мно­го във вре­ме­то, а ако на­при­мер ди­а­бе­тик не взе­ме мер­ки, той за 10 го­ди­ни мо­же да сти­г­не до ди­а­ли­з­но ле­че­ние, т.е край­ният ста­дии на ХБН.