Без­с­пор­но мо­дер­ни­зи­ра­не­то на сгра­да­та на I ОУ „Хри­с­то Бо­тев“ при­да­ва нов об­лик в цен­тъ­ра на гра­да ни. В дво­ра на учи­ли­ще­то оба­че съ­що има из­не­на­да за бо­те­в­с­ки­те въз­пи­та­ни­ци – пре­ли­ващ в цве­то­ве и сим­во­ли сте­но­пис. 

Той е де­ло на мла­дия тво­рец Кри­с­ти­ян Ста­в­рев, кой­то е ро­дом от Тър­го­ви­ще. От пър­ви до се­д­ми клас той учи в I ОУ, а се­га от­но­во се връ­ща в учи­ли­ще­то, но за да го из­ри­су­ва, ос­та­вяй­ки за­ви­на­ги яр­ка твор­че­с­ка сле­да. Кри­с­ти­ян е по­с­ле­д­на го­ди­на сту­дент в спе­ци­ал­ност „Сте­но­пис” в На­ци­о­нал­на ху­до­же­с­т­ве­на ака­де­мия – Со­фия, ед­но­в­ре­мен­но с то­ва пре­по­да­ва при­ло­ж­но из­ку­с­т­во на де­ца и изя­вя­ва се­бе си чрез из­ра­бо­т­ва­не­то на раз­ли­ч­ни сте­но­пи­си.

За „Зна­ме“ той спо­де­ли, че се чу­в­с­т­ва ща­с­т­лив, след ре­а­ли­за­ци­я­та на про­е­к­та си в ро­д­ния град. Бла­го­да­ри на ръ­ко­во­д­с­т­во­то на учи­ли­ще­то и пе­да­го­ги­че­с­кия екип, че са раз­г­ле­да­ли с вни­ма­ние иде­я­та му и са я одо­б­ри­ли. Те са оси­гу­ри­ли ма­те­ри­а­ли­те, ну­ж­ни за ди­зай­нер­с­ка­та ини­ци­а­ти­ва, а по-мал­ко от де­сет дни са би­ли ну­ж­ни на Кри­с­ти­ян да я на­п­ра­ви ре­ал­ност.

-Раз­ка­з­ваш ед­на цве­т­на при­ка­з­ка вър­ху сте­на­та в I ОУ „Хри­с­то Бо­тев”. Идея, чи­е­то ав­тор­с­т­во е из­ця­ло твое, ка­к­ви сим­во­ли ис­ка­ше да ви­ж­дат де­ца­та все­ки ден чрез нея?

-Бу­к­ви­те от аз­бу­ка­та, от ко­и­то за­по­ч­ва дър­во­то на зна­ни­е­то, всъ­щ­ност е пър­во­то, с ко­е­то за­по­ч­ва учи­ли­щ­но­то об­ра­зо­ва­ние – на­ча­ло­то. Пти­ци­те пък сим­во­ли­зи­рат сво­бо­да­та, чи­с­то­та­та, по­ле­та на де­т­с­ки­те ме­ч­ти. Вклю­чих съ­що му­зи­ка­та и ма­те­ма­ти­ка­та, без ко­и­то съ­що не мо­жем. На­дя­вам се вси­ч­ко то­ва да но­си по­зи­ти­в­но на­с­т­ро­е­ние сред най-мал­ки­те и мла­де­жи­те, уча­щи в „Хр.Бо­тев“, тъй ка­то та­зи сте­на е пър­во­то, ко­е­то ще ви­ж­дат.

 -Ти съ­що пре­по­да­ваш на де­ца, по­ма­гаш им да раз­ви­ват фан­та­зи­я­та и та­лан­та си, а те на ка­к­во учат теб?

 -На тях им е до­с­та ин­те­ре­с­но в за­ни­ма­ни­я­та ни, впе­ча­т­ля­ва ги, че имат и мъж – пре­по­да­ва­тел. Вся­ко де­те има своя уни­кал­ност, ко­я­то те учи на мно­го и то все­ки ден. Ста­рая се съ­що да бъ­да до­бър при­мер за тях, ка­к­то аз съм по­лу­ча­вал по­д­к­ре­па и съм имал ав­то­ри­те­ти в ли­це­то на мо­и­те учи­те­ли през го­ди­ни­те. Кол­ко­то по-ра­но на­ме­риш лю­би­мо­то си за­ни­ма­ние, тол­ко­ва по-бър­зо то мо­же да ста­не про­фе­сия и път на­пред в жи­во­та.

-Как та­лан­т­лив млад чо­век ка­то теб не ис­ка да из­бя­га да ра­бо­ти в чу­ж­би­на?

-Ня­мам та­ки­ва на­ме­ре­ния. Ми­с­ля, че и тук има по­ле за изя­ва, въз­мо­ж­но­с­ти за раз­ви­тие и ра­бо­та, сти­га да зна­еш ка­к­во мо­жеш, да си на­ме­рил, то­ва, ко­е­то те удо­в­ле­т­во­ря­ва и да не се от­ка­з­ваш да се тру­диш.

-Ако мо­же­ше да опи­шеш се­бе си с един твой лю­бим цвят, кой ще­ше да бъ­де той?

-Ка­ри­б­с­ко си­ньо!

-Ус­пех на­пред!

-Благодаря!

Раз­го­вор на  Си­мо­на Але­к­си­е­ва