РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ СА – ВЕЧНО НЕУДОБНИ!

Ка­к­ви вре­ме­на: от­но­во най-же­с­то­ка кра­ч­ка сре­щу раз­с­ле­д­ващ жур­на­лист. Ми­на­ла­та се­д­ми­ца най-же­с­то­ко и най-бру­тал­но из­на­си­ли­ха и уби­ха 30-го­ди­ш­на­та жур­на­ли­с­т­ка Ви­к­то­рия Ма­ри­но­ва – ад­ми­ни­с­т­ра­ти­вен ди­ре­к­тор и во­дещ пре­да­ва­не в ру­сен­с­ка­та те­ле­ви­зия ТВН. Раз­би­ра се, ня­кои ще ка­же: „Та­ки­ва слу­чаи не са  ре­д­ки. Те се слу­ч­ват в мно­го стра­ни в Ев­ро­па и по све­та”.

Да, та­ка е. Убий­с­т­ва има­ше на­с­ко­ро в Ру­сия, Сло­ва­кия, Ук­рай­на, САЩ, Бе­ла­рус и в още мно­го дър­жа­ви. С ед­на реч: по­ч­ти във вся­ка стра­на раз­с­ле­д­ва­щи­те жур­на­ли­с­ти не са­мо не се до­лю­б­ват от уп­ра­в­ля­ва­щи­те, от оли­гар­си­те, от тъм­ни­те ли­ч­но­с­ти в жи­во­та, но и от вси­ч­ки го­лем­ци, ко­и­то жи­ве­ят без­пар­дон­но и вся­ко про­ни­к­ва­не и опо­ве­с­тя­ва­не на те­х­ния про­ти­во­за­ко­нен и не­мо­ра­лен жи­вот е  под зло­ве­щия им мер­ник на смърт­та.

Пи­ша те­зи ре­до­ве с по­к­ру­са­та и тъ­га­та не са­мо към ко­ле­ж­ка­та Ви­к­то­рия от Ру­се, но и със спо­ме­на от по­до­б­ни дей­с­т­вия в на­ше­то Тър­го­ви­ще. Не са мно­го да­леч във вре­ме­то оне­зи без­с­к­ру­пул­ни дей­с­т­вия, за­ка­ни и мръ­со­тии, ко­и­то ня­кои пар­тий­ни и тъм­ни си­ли в ико­но­ми­че­с­ка­та дей­с­т­ви­тел­ност в жи­во­та без­пар­дон­но го­не­ха жур­на­ли­с­ти­те. Та аз в жур­на­ли­с­ти­че­с­ка­та си пра­к­ти­ка съм бил не­ве­д­нъж по­д­ло­жен на же­с­то­ки за­ка­ни, на съ­де­б­ни про­це­си, на опи­ти за по­бо­и­ща. Осо­бе­но та­зи „убий­с­т­ве­на пра­к­ти­ка” бе на дне­вен ред по вре­ме­то на „Въз­ро­ди­тел­ния про­цес” и про­мя­на­та в жи­во­та след па­да­не­то на ко­му­ни­с­ти­че­с­кия строй.

Не се из­не­на­д­вам, че дне­ш­ни­те па­т­ри­о­ти в Бъл­га­рия не са ни­що дру­го, ос­вен на­са­ж­да­щи на­ци­о­на­ли­з­ма и ксе­но­фо­би­я­та. На вси­ч­ко­то от­го­ре дей­с­т­ва­ща­та днес уп­ра­в­ля­ва­ща ко­а­ли­ция по­ч­ти си за­т­ва­ря очи­те и пре­д­п­ри­е­ма дей­с­т­вия за за­щи­та на жур­на­ли­с­ти­те по-ско­ро на ду­ми, от­кол­ко­то ре­ал­но го изи­с­к­ва жи­во­тът.

Един­с­т­ве­ни­ят из­ход от то­ва по­ло­же­ние е все­на­ро­д­ни­ят из­б­лик и ра­ди­ка­лен про­тест сре­щу те­зи, ко­и­то ни­що не пра­вят за сво­бо­да­та на сло­во­то и за най-сме­ли­те, най-ре­ши­тел­ни­те и най-не­по­д­ку­п­ни­те жур­на­ли­с­ти. Да­но до­жи­ве­ем то­ва вре­ме!

РА­ДО­С­ЛАВ ЧЕР­КЕ­ЗОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.