Раз­ка­з­ва­ме за Би­сер Бо­нев и Ли­дия Ли­се­в­с­ка-сто­па­ни на Гра­дин­с­кия цен­тър „Ал­ва­ро”край Тър­го­ви­ще

Би­сер Бо­нев/ 42 г., за­вър­шил е Гор­с­ки те­х­ни­кум в Те­те­вен/ е от по­ко­ле­ни­е­то мла­ди бъл­га­ри, ко­и­то са би­ли ве­че в чу­ж­би­на.  Бил е 5 г. в Хо­лан­дия,, ви­дял е как се ра­бо­ти там, на­т­ру­пал е пра­к­ти­че­с­ки опит и ко­га­то се за­в­ръ­ща в Тър­го­ви­ще/през 2005 г./, той съ­з­да­ва сро­д­на фир­ма за про­из­во­д­с­т­во и тър­го­вия с де­ко­ра­ти­в­на ра­с­ти­тел­ност.

Ли­дия Ли­се­в­с­ка е от по­л­с­кия град Го­жув / на 150 км. от Гер­ма­ния/, тя съ­що е ра­бо­ти­ла в сфе­ра­та на цве­тар­с­кия би­з­нес, има­ла е со­б­с­т­ве­на фир­ма за лу­ко­ви­ци и гру­д­ки в По­л­ша. Съ­би­ра ги ог­ром­на­та им лю­бов към при­ро­да­та, към де­ко­ра­ти­в­на­та ра­с­ти­тел­ност, ко­я­то лю­бов ги до­ве­ж­да и тук, в ро­д­ния град на Би­сер.

-Иде­я­та ни бе­ше да съ­з­да­дем то­зи Гра­дин­с­ки цен­тър с над 100 ви­да ра­с­те­ния. Смя­там, че и ка­то ло­ка­ция, и ка­то при­ро­д­на да­де­ност -мя­с­то­то, ко­е­то се на­ми­ра  в по­д­но­жи­е­то на тър­го­ви­щ­кия бал­кан и на гла­в­ния път Вар­на -Со­фия, е из­к­лю­чи­тел­но по­д­хо­дя­що за та­зи дей­ност. Не слу­чай­но, го­ля­ма част от кли­ен­ти­те ни са от Со­фия, от Вар­на и от дру­ги гра­до­ве- пъ­ту­вай­ки, те се от­би­ват при нас, за да си ку­пят де­ко­ро­ти­в­на ра­с­ти­тел­ност.  Пра­вим и озе­ле­ня­ва­не на ча­с­т­ни до­мо­ве, из­г­ра­ж­да­не на тре­в­ни пло­щи, ал­пи­ни­у­ми… От­дел­но сме из­г­ра­ди­ли и оран­же­рия / 400 кв.м./ , в ко­я­то се ра­бо­ти пре­дим­но при ло­шо вре­ме, и раз­са­д­ник / 2 дка, в бли­зост с ре­ка­та/. Раз­би­ра се, че в на­ча­ло­то не ни бе­ше ни­как ле­с­но, но ко­га­то вси­ч­ко е по про­ект, по пре­д­ва­ри­тел­ни раз­че­ти, в край­на сме­т­ка не­ща­та се слу­ч­ват.

-А за­що то­ч­но „Ал­ва­ро”на­ре­ко­х­те Гра­дин­с­кия цен­тър ?

-На име­то на един при­я­тел, по­р­ту­га­лец. Ко­га­то бя­х­ме в Хо­лан­дия/ на ос­т­ров Те­к­сел, в се­ве­ро­и­з­то­ч­на­та част на стра­на­та/, ра­бо­те­х­ме за­е­д­но и аз фа­к­ти­че­с­ки, в сфе­ра­та на де­ко­ра­ти­в­на­та ра­с­ти­тел­ност вси­ч­ко на­у­чих от не­го. Из­к­лю­чи­тел­но то­чен чо­век, еру­ди­ра­на ли­ч­ност,  про­фе­си­о­на­лист, ди­с­ци­п­ли­ни­ран, ко­ре­к­тен във вся­ко ед­но от­но­ше­ние. За мен той бе­ше при­мер, шко­ла в за­на­я­та и аз мно­го дъл­жа на не­го. Та­ка и ре­ших да кръ­с­тя фир­ма­та- на не­го­во име.

До­ка­то раз­го­ва­ря­ме с Би­сер, ня­кол­ко ко­ли ве­че са пар­ки­ра­ли пред Гра­дин­с­кия цен­тър и Ли­дия, с при­съ­ща­та й лю­бе­з­ност, ги об­с­лу­ж­ва­ше ка­к­то ви­на­ги, ве­ж­ли­во. Мла­да же­на от Ка­с­пи­чан, за­е­д­но с 9-го­ди­ш­ния им син си ку­пи­ха 3 ту­и­ч­ки. Към съ­ща­та ра­с­ти­тел­ност про­я­ви­ха ин­те­рес и дру­ги кли­ен­ти,а сто­пан­ка­та ни обя­с­ни, че ин­те­ре­сът към тях не сти­х­ва.

Ли­дия още ни спо­де­ля, че тук, в Бъл­га­рия й е осо­бе­но ую­т­но. С Би­сер жи­ве­ят един нор­ма­лен жи­вот- и два­ма­та са за­па­ле­ни при­ро­до­лю­би­те­ли и ту­ри­с­ти-оби­ко­ли­ли са вси­ч­ки бъл­гар­с­ки пла­ни­ни и ту­ри­с­ти­че­с­ки де­с­ти­на­ции. На­п­ра­ви­ли са си пре­к­ра­с­на къ­ща в по­д­но­жи­е­то на пла­ни­на­та, съ­з­да­ли са си ли­ч­но сто­пан­с­т­во, а еко­ло­ги­ч­ни­те пло­до­ве и зе­лен­чу­ци от гра­ди­на­та на­п­ра­во са на тра­пе­за­та, Би­сер оби­ча да ло­ву­ва, сре­щат се с при­я­те­ли. До­вол­ни са от жи­во­та, кой­то во­дят, из­к­лю­чи­тел­но мно­го и два­ма­та дър­жат на ра­бо­та­та си /на­е­ли са и още три­ма ра­бо­т­ни­ка/.

-Жи­ве­ем та­ка, ка­к­то го раз­би­ра­ме, ни­кой не ни пре­чи, на­про­тив, в Бъл­га­рия ус­ло­ви­я­та за жи­ве­е­не са мно­го до­б­ри и то­ва все по­ве­че мла­ди хо­ра те­пър­ва пре­д­с­тои да го раз­би­рат. Не че е ло­шо и в Хо­лан­дия, но тук ед­но че вре­ме­то е мно­го по-мра­ч­но през го­ди­на­та, вяр­но, въз­мо­ж­но­с­ти­те да спе­че­лиш па­ри не са мал­ко, но стре­сът, ди­на­ми­ка­та, на­пре­же­ни­е­то, съ­що не са за по­д­це­ня­ва­не, пък и не вси­ч­ко е па­ри…-та­ка обо­б­ща­ва жи­тей­с­ка­та им фи­ло­со­фия Би­сер. И гле­да на­пред с убе­ж­де­ни­е­то на ус­пе­лия млад чо­век, че ут­ре­ш­ни­ят ден ще бъ­де още по-ус­пе­шен и по-до­бър за тях, за тя­х­на­та фир­ма. На­ли за­на­я­тът им е да ра­д­ват хо­ра­та с та­зи цве­т­на ху­бост, а ко­га­то чо­век по­се­ти мал­ко­то им име­ние в края на гра­да,  не мо­же да не се впе­ча­т­ли, че до­къ­де­то по­г­ле­дът сти­га, все е цве­т­на ху­бост…Тръ­г­ва­ме си, а в уши­те ни зву­чат ду­ми­те на Би­сер и Ли­дия, ко­и­то те мно­го­к­ра­т­но по­д­чер­та­ха, а имен­но, че Бъл­га­рия, Тър­го­ви­ще, са ед­но до­б­ро, ую­т­но мя­с­то за жи­ве­е­не…

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА