Хри­с­ти­ян Хри­с­тов – мом­че­то-ка­у­за на пър­вия уче­бен ден, та­ка мо­жем да на­ре­чем та­лан­т­ли­вия ци­гу­лар, кой­то през та­зи уче­б­на го­ди­на е два­на­де­се­то­к­ла­с­ник.

За въз­пи­та­ни­ка на Вто­ро СУ „Проф.Ни­ко­ла Ма­ри­нов” пър­ви­ят уче­бен звъ­нец до­не­се мно­го емо­ции и въл­не­ния. Не са­мо, за­що­то ще бъ­де аби­ту­ри­ент, а и за­ра­ди по­д­к­ре­па­та на съ­у­че­ни­ци­те и учи­те­ли­те си в тру­ден за не­го мо­мент.  На Хри­с­ти­ян му пре­д­с­то­ят из­с­ле­д­ва­ния в Ис­тан­бул, за ко­е­то пър­во­на­чал­но са му ну­ж­ни 1850 ев­ро. По­ра­ди та­зи при­чи­на в Пър­во СУ и Вто­ро СУ уче­ни­ци­те се обе­ди­ни­ха вме­с­то бу­ке­ти за учи­те­ли­те да съ­би­рат па­ри­ч­ки­те за Хри­с­ти­ян. Спе­ци­ал­но за „Зна­ме” той спо­де­ли ка­к­во му пре­д­с­тои от тук на­та­тък и кое му да­ва ку­раж в тру­д­ни­те ми­го­ве.

-12 клас е пе­ри­о­дът, с кой­то за­по­ч­ват ед­ни от най-се­ри­о­з­ни­те жи­тей­с­ки ре­ше­ния, ед­но­в­ре­мен­но с то­ва и ед­ни от най-не­за­б­ра­ви­ми­те мла­де­ж­ки спо­ме­ни, те­пър­ва те оча­к­ва раз­но­о­б­ра­зие от съ­д­бо­в­ни мо­мен­ти. Как се по­чу­в­с­т­ва, ко­га­то здра­во­с­ло­в­но­то ти съ­с­то­я­ние обе­ди­ни тол­ко­ва мно­го де­ца, мла­де­жи и въз­ра­с­т­ни? -Чу­в­с­т­вам се бла­го­да­рен за по­д­к­ре­па­та. Не съм оча­к­вал тол­ко­ва мно­го хо­ра да от­к­ли­к­нат, да се за­ин­те­ре­су­ват. Ле­ка­ри­те в Бъл­га­рия имат съм­не­ния за бо­ле­ст­та – хир­ш­п­рунг, на де­бе­ло­то чер­во. По­ра­ди та­зи при­чи­на ми пре­д­с­то­ят скъ­пи из­с­ле­д­ва­ния и ле­че­ние в Тур­ция. Бли­зо 2000 ев­ро са ми ну­ж­ни са­мо за пър­во­на­чал­на­та фа­за там, ка­то в су­ма­та са вклю­че­ни са­ми­те из­с­ле­д­ва­ния по до­ку­мен­ти, без тран­с­пор­т­ни­те раз­хо­ди и пре­с­тоя. Ос­вен ку­ти­и­те в учи­ли­ща­та и в мно­го ма­га­зи­ни и обе­к­ти в Тър­го­ви­ще има раз­к­ри­та сме­т­ка, къ­де­то все­ки, кой­то има въз­мо­ж­ност мо­же да ми по­мо­г­не.  Хри­с­ти­ян Ган­чев Хри­с­тов Уни­к­ре­дит Бул­банк BG19 UNCR 70001523378617 BIC UNCRBGSF

-Въ­п­ре­ки при­те­с­не­ни­е­то, на­ми­раш по­во­ди за ус­ми­в­ка и по­зи­ти­ви­зъм. Го­тов ли си да ра­д­ваш тър­го­ви­щ­ка­та пу­б­ли­ка с още твои из­пъл­не­ния на ци­гул­ка? -Раз­би­ра се, с най-го­ля­мо удо­вол­с­т­вие! Да въз­дей­с­т­вам на хо­ра­та с мо­я­та му­зи­ка е не­о­пи­су­е­мо чу­в­с­т­во, ко­е­то тре­п­ва в мен пре­ди все­ки кон­церт. За мен му­зи­ка­та е Бо­жи дар и съм из­к­лю­чи­тел­но ща­с­т­лив, че съм се ро­дил му­зи­кант. От де­сет го­ди­ни на­сам ци­гул­ка­та е мо­я­та по­ло­вин­ка, ко­я­то знае как да из­ра­зи чу­в­с­т­ва­та ми.

-Ка­з­ват, че чо­век се ра­ж­да с та­лан­та, но тру­до­лю­би­е­то към не­го го усъ­вър­шен­с­т­ва и шли­фо­ва. -Във вся­ко ед­но сво­бо­д­но вре­ме пра­вя не­що свър­за­но с му­зи­ка­та, би­ло то да си ком­по­зи­рам ав­тор­с­ки хрум­ки, да уча ня­коя но­ва ме­ло­дия или да сви­ря лю­би­ма пе­сен. То­ва ме вдъ­х­но­вя­ва и ми да­ли си­ли да вър­вя на­пред. Ис­ка ми се по­ве­че хо­ра да це­нят то­ва, ко­е­то имат, да го па­зят и раз­ви­ват, за­що­то в край­на сме­т­ка ние вси­ч­ки сме ра­в­ни. Не­ка бъ­дем по-чо­ве­ч­ни един към друг, за­що­то със зло ни­що ня­ма да по­с­ти­г­нем. Бих по­же­лал на ва­ши­те чи­та­те­ли най-ве­че да бъ­дат жи­ви и здра­ви,да на­ми­рат в ло­ши­те дни по­зи­ти­в­ни не­ща, с ко­и­то да пре­въз­мо­г­ват тре­во­ги­те, да ги пре­о­до­ля­ват с ус­ми­в­ка, вя­ра и лю­бов.

-Бла­го­да­рим ти! Ус­пех във вся­ко ед­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во!

Интервю на Симона Алексиева