Здра­ве­то е най-го­ля­мо­то чо­ве­ш­ко бо­га­т­с­т­во. Все­ки от нас за се­бе си или за свои бли­з­ки тър­си ме­ди­цин­с­ка по­мощ.

Пре­ди ня­кол­ко дни във ве­с­т­ник „Те­ле­г­раф” про­че­тох ед­но мне­ние за хи­рур­ги­че­с­ко­то от­де­ле­ние на на­ша­та бол­ни­ца. Ми­с­ля си, че в ме­ди­и­те по-че­с­то се по­я­вя­ват кри­ти­ч­ни ма­те­ри­а­ли, а за своя не­у­мо­рен де­но­но­щен труд ме­ди­цин­с­ки­те еки­пи за­с­лу­жа­ват бла­го­дар­ност.

Из­ка­з­вам сво­е­то мне­ние и сво­я­та бла­го­дар­ност ка­то не­от­да­в­на­ш­на па­ци­ен­т­ка на Хи­рур­ги­че­с­ко от­де­ле­ни, ОА­РИЛ и Пър­во въ­т­ре­ш­но. Бла­го­да­ря на ли­ч­ния ми ле­кар д-р Хри­с­то Хри­с­тов за пра­вил­но­то на­со­ч­ва­не към ка­би­не­та по хи­рур­гия. Въз­хи­те­на съм от д-р Асен Асе­нов и д-р Сла­в­чев, че пре­ди из­с­ле­д­ва­ни­я­та, от пръв по­г­лед по­с­та­вят то­ч­на ди­а­г­но­за. Бла­го­да­ря на ме­ди­цин­с­ки­те се­с­т­ри от 17 ка­би­нет – Па­в­ли­на Ко­с­то­ва и Ба­ла­ба­но­ва. В хи­рур­ги­че­с­ко­то от­де­ле­ние има­ше мно­го па­ци­ен­ти не са­мо от тър­го­ви­щ­ка об­ласт, но и от раз­г­ра­д­с­ка, шу­мен­с­ка и сли­вен­с­ка. Те са по­тър­си­ли по­мощ в на­ша­та бол­ни­ца по пре­по­ръ­ка на свои бли­з­ки. То­ва е най-до­б­ра­та ате­с­та­ция за на­ши­те ле­ка­ри.

При­я­т­но впе­ча­т­ле­ние не са­мо на мен на­п­ра­ви мно­го до­б­ре ор­га­ни­зи­ра­на­та еки­п­на ра­бо­та. В мо­мен­ти, ко­га­то за­ве­ж­дащ от­де­ле­ни­я­та д-р Сла­в­чев, д-р Ко­е­ва и д-р Ива Ру­се­ва про­ве­ж­дат гла­в­ни ви­зи­та­ции, се чу­в­с­т­ва от­го­вор­но­ст­та за все­ки па­ци­ент. Бла­го­да­ря на еки­па, кой­то ме опе­ри­ра – на д-р Асен Асе­нов, д-р Иван Стой­чев и ане­с­те­зи­о­ло­га д-р Фи­ли­пов. При­я­т­но впе­ча­т­ле­ние пра­ви до­б­ро­то и на­в­ре­мен­но про­фе­си­о­нал­но вза­и­мо­дей­с­т­вие ме­ж­ду от­дел­ни­те от­де­ле­ния. Спе­ци­ал­но бла­го­да­ря на д-р Ира Ру­се­ва за на­в­ре­мен­на­та по­мощ. Пред не­й­ния ка­би­нет с на­де­ж­да ча­кат мно­го хо­ра. Ко­га­то й бла­го­да­рих, тя с ус­ми­в­ка ми от­вър­на: „Та­ка­ва ми е ра­бо­та­та. Аз съм ка­то те­ж­ка­та ар­ти­ле­рия”.

Все­ки от ле­ка­ри­те за­с­лу­жа­ва бла­го­дар­ност. Ле­че­б­ни­ят про­цес тук е не­ми­с­лим без все­о­т­дай­на­та ра­бо­та на ме­ди­цин­с­ки­те се­с­т­ри и са­ни­та­ри­те. Бла­го­дар­на съм за до­б­ро­то им от­но­ше­ние.

Ко­га­то гра­дът ни при­ти­х­ва за от­мо­ра, в на­ша­та тър­го­ви­щ­ка бол­ни­ца бу­ду­ват ле­ка­ри, ме­ди­цин­с­ки се­с­т­ри, ла­бо­ран­ти, са­ни­та­ри. Вси­ч­ки те са не­об­хо­ди­ми. Има мно­го про­б­ле­ми ка­то ста­ри­те ле­г­ла, оде­я­ла, по­с­те­ля­та…

За вси­ч­ко то­ва са ну­ж­ни сре­д­с­т­ва. Аз смя­там, че бол­ни­ци­те и учи­ли­ща­та са хра­мо­ве, в ко­и­то се све­ще­но­дей­с­т­ва. И те­зи хра­мо­ве тря­б­ва да бъ­дат не ак­ци­о­нер­ни дру­же­с­т­ва, а под еги­да­та на дър­жа­ва­та, за­що­то най-цен­но­то за ед­на дър­жа­ва са здра­ве­то на на­ро­да и об­ра­зо­ва­ни­е­то на де­ца­та.

Ру­сан­ка Ва­си­ле­ва

БЛА­ГО­ДАР­НОСТ

   Ако ня­кой до­б­ри­на ти сто­ри

не ка­з­вай: „тен кю” и „со­ри”.

   Не бър­зай с френ­с­ко­то „мер­си”,

а сло­во ро­д­но по­тър­си.

   Във бъл­гар­с­ко­то „бла­го­да­ря” 

има тол­коз до­б­ри­на.

   Ка­то благ дар то­ва сло­во е ро­де­но –

със све­т­ли­на е оза­ре­но.

Вся­ка бу­к­ва, вся­ка ду­ма има сво­я­та ви­б­ра­ция, ко­га­то зву­чи на ро­д­ния ни, све­щен бъл­гар­с­ки език. Са­мо от ко­рен „благ” мо­гат да се ро­дят тол­ко­ва ду­ми с по­ло­жи­тел­но зна­че­ние: бла­го­дар­ност, бла­го­ро­дие, бла­го­ве­с­тие, бла­го­по­лу­чие, бла­го­ден­с­т­вие, бла­го­де­тел­ност, бла­го­го­ве­ние…