ЕДНА БЪЛГАРКА С УМЕЛИ ПРЪСТИ И ТВОРЯЩА МИСЪЛ

Ръ­це­те на бъл­гар­ка­та – от­ру­де­ни и га­льо­в­ни, сил­ни  и ла­с­ка­ви, от­г­ле­да­ли жи­вот и да­ря­ва­щи кра­со­та.       

Те­зи ръ­це, съ­з­да­ли не­ж­ни из­г­ре­ви и то­п­ли за­ле­зи, втъ­ка­ли в ни­ш­ки­те на пла­т­но­то ра­до­ст­та и мъ­ка­та, на­де­ж­да­та и лю­бо­в­та. Але­не­ят ха­ли­ща, в пъ­с­тър танц се ре­дят ше­ви­ци по ри­зи и су­к­ма­ни. И чо­век не мо­же да се на­г­ле­да на та­зи на­шен­с­ка ху­бост, ко­я­то те об­г­ръ­ща и сто­п­ля, и пра­ща ми­съл­та ти там ня­къ­де във Все­ми­ра, а ду­ша­та ти се из­пъл­ва с то­п­ло­та и обич. Та­зи из­ве­ч­на ху­бост не е са­мо ми­на­ло, тя е и на­с­то­я­ще, а сил­но се на­дя­вам и…бъ­де­ще. Ще Ви раз­ка­жа за ед­на бъл­гар­ка с уме­ли пръ­с­ти и тво­ря­ща ми­съл, с ду­ша ка­то въз­ди­ш­ка­та на ко­шу­та, за ед­на на­ша съ­г­ра­ж­дан­ка, за ко­я­то кра­со­та­та на бъл­гар­с­ка­та ше­ви­ца не е са­мо въз­хи­ще­ние или еже­д­не­вие, тя е  “раз­каз, сим­вол, в кой­то е ко­ди­ра­на ин­фор­ма­ция, тя е сви­де­тел­с­т­во за бо­га­та­та ду­ше­в­ност на на­ши­те пре­д­ци”. Тя е Яни­та Ге­ор­ги­е­ва и съ­з­да­ва ра­дост за очи­те и ду­ши­те на дру­ги­те. Не­й­ни­те ко­ли­е­та, обе­ци, гри­в­ни и кър­пи­ч­ки пъ­с­т­ре­ят и но­сят по­с­ла­ни­я­та на бъл­гар­с­ка­та ше­ви­ца.

Г-жо Ге­ор­ги­е­ва, от­къ­де до­й­де иде­я­та за из­ра­бо­т­ка­та на те­зи на­ки­ти ?

– От мал­ка съм за­о­би­ко­ле­на с тво­ре­ни­я­та на мо­и­те ба­би. В те­х­ни­те до­мо­ве по­ч­ти вси­ч­ко бе­ше де­ло на те­х­ни­те сръ­ч­ни ръ­це. Се­д­на­ла до тях с пар­чен­це па­на­ма аз ни­жех пър­ви­те кръ­с­т­че­та на бъл­гар­с­ка­та бро­де­рия, взи­рах се във фи­гу­ри­те и не зная за­що ви­на­ги ги оп­ри­ли­ча­вах на цве­т­ни­те гра­дин­ки в дво­ро­ве­те на ба­би­те ми. Те ме уче­ха как да съ­че­та­вам цве­то­ве­те, раз­ка­з­ва­ха ми за тя­х­на­та сим­во­ли­ка. По-къ­с­но, ка­то де­вой­ка, се за­па­лих по из­ра­бо­т­ка­та на го­б­ле­ни. Но ма­ги­я­та на цве­то­во­то та­ин­с­т­во се бе­ше за­г­не­з­ди­ла в ду­ша­та ми, съ­би­ра­ла е вдъ­х­но­ве­ние и ето днес въ­п­лъ­ща­вам вси­ч­ко на­у­че­но и пре­о­с­ми­с­ле­но в те­зи на­ки­ти. Най-мно­го ми ха­ре­с­ва­ше  “ка­на­ти­ца­та”. За­то­ва и пър­ва­та ми гри­в­на бе­ше с та­зи ше­ви­ца. В нея е вло­жен дре­в­ния сим­вол за дъл­го­ле­тие, за­ве­ч­но­ст­та, тя е из­раз на един­с­т­во­то и хар­мо­ни­я­та в жи­во­та.

– Как из­би­ра­те мо­де­ли­те, как по­д­би­ра­те ше­ви­ци­те,ко­и­то из­ра­бо­т­ва­те ?

– Най-на­пред за­по­ч­нах с то­ва, ко­е­то има­х­ме вкъ­щи, ка­то мо­ти­ви на ри­зи, пре­с­тил­ки и ко­ла­ни. Май­ка ми ме по­о­щ­ря­ва­ше и сла­га­ше ка­рен­ца­та ми по ма­си­ч­ки­те и бю­фе­ти­те. По-къ­с­но, ко­га­то сил­но се ув­ля­кох по та­зи ра­бо­та за­по­ч­нах да тър­ся в ин­тер­нет, да си ку­пу­вам по­д­хо­дя­ща ли­те­ра­ту­ра на та­зи те­ма. Но вси­ч­ко,ко­е­то ви­дя или про­че­та не го пре­съ­з­да­вам бу­к­вал­но, а то тря­б­ва да ми­не през моя све­то­г­лед, през мо­я­та ду­ше­в­ност. Най-на­пред мо­и­те очи да го ха­ре­сат. И ко­га­то си вло­жил част от се­бе си, ня­ма как да не до­па­д­не и на дру­ги­те.

– Бъл­гар­с­ка­та ше­ви­ца е при­в­ли­ча­що цве­т­на. То­ва има ли ня­ка­к­во зна­че­ние ? 

– Да, все­ки цвят сим­во­ли­зи­ра не­що. Бъл­гар­ка­та е за­ко­ди­ра­ла в сво­и­те тво­ре­ния хар­мо­ни­я­та, сво­е­то от­но­ше­ние към жи­во­та и при­ро­да­та. Ше­ви­ца­та е па­зи­тел на тай­ни и за­к­ли­на­ния. Ос­но­вен е чер­ве­ни­ят цвят – сим­вол на про­дъл­же­ни­е­то на жи­во­та, бе­ли­ят цвят е из­раз на чи­с­то­та­та и бо­же­с­т­ве­на­та све­т­ли­на, а зе­ле­ни­ят ни от­на­ся към ве­ч­но въз­ра­ж­да­щия се жи­вот. Не е за­б­ра­ве­но и бла­го­ден­с­т­ви­е­то, слън­це­то и огъ­ня, чий­то из­раз е в жъл­тия цвят. А ше­ви­ца­та  “ел­бе­ти­ца”  но­си бла­го­с­ло­ви­я­та на Все­ле­на­та за здра­ве, за хар­мо­ния в чо­ве­ш­ки­те вза­и­мо­о­т­но­ше­ния.

– Ви­ж­дам, че по­к­рай ве­за­не­то сте се до­ко­с­на­ли до из­ве­ко­ве­ч­ни сим­во­ли и тра­ди­ци­он­ни ври­ча­ния.

– Да, вси­ч­ко то­ва – ше­ви­ци­те,сим­во­ли­ка­та, пре­да­ни­я­та и са­мо­то из­ра­бо­т­ва­не ми до­с­та­вя го­ля­мо удо­вол­с­т­вие, из­пъл­ва де­ня ми с ми­съл­та, че вър­ша не­що не са­мо кра­си­во и пра­к­ти­ч­но, но и че до­с­та­вям на же­ни­те и мо­ми­че­та­та ра­дост, че им пре­да­вам ча­с­ти­ца от бъл­гар­с­ка­та ду­хо­в­ност. Мо­и­те си­но­ве ха­ре­с­ват из­ра­бо­т­ки­те ми и съм им по­да­ри­ла по ед­на ве­за­на ри­за за уча­с­тие във фол­к­лор­ния фе­с­ти­вал за но­сии в Же­ра­в­на. Се­га ще за­по­ч­на да шия ро­к­ля от бя­ло тъ­ка­но пла­т­но за при­я­тел­ка­та на го­ле­мия син.  Гле­дам ше­ви­ци­те, пре­ли­ва­щи в сво­и­те ба­г­ри и раз­ли­чия, слу­шам сла­д­ко­дум­на­та до­ма­ки­ня и ся­каш по­тъ­вам в све­та на ма­ги­ч­но­то и ве­ч­на­та хар­мо­ния, об­г­ръ­ща ме не­ж­на си­не­ва про­ши­та със зла­ти­с­ти ни­ш­ки, до­ко­с­ва ме   зе­ле­ни­ят по­вей, а чер­ве­на све­т­ка­ви­ца про­б­ля­с­ва в бе­ло­та­та на ми­с­ли­те ми. Бо­же, не­ка по­ве­че да има та­ки­ва тво­ре­ния, не­ка са бла­го­с­ло­ве­ни ръ­це­те тво­ря­щи и да­ря­ва­щи ни те­зи въл­ше­б­с­т­ва….за да ни има !

Интервю на

ВЕСЕЛКА БАХНЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.