За емо­ци­и­те око­ло пър­вия уче­бен ден раз­го­ва­ря­ме с ма­ма Ми­ро­с­ла­ва ЛА­ЛО­ВА, чи­и­то син Ни­ко­лай днес тръ­г­ва в пър­ви “б” клас в Пър­во ос­но­в­но учи­ли­ще „Хри­с­то Бо­тев”

– Ми­ро­с­ла­ва, раз­ка­же­те за на­с­т­ро­е­ни­я­та във Ва­ше­то се­мей­с­т­во око­ло пър­вия уче­бен ден. Все пак, то­ва си е го­ля­ма про­мя­на- но­ви изи­с­к­ва­ния и на­де­ж­ди, нов дне­вен ре­жим, но­ва сре­да…Стра­ху­ва ли се, ра­д­ва ли се, лю­бо­пи­тен ли е пър­во­к­ла­с­ни­кът Ни­ко­лай?

– На­и­с­ти­на, дне­ш­ни­ят пър­ви уче­бен ден си е ед­на го­ля­ма про­мя­на във вся­ко ед­но от­но­ше­ние, но тря­б­ва да ка­жа, че ние ве­че го пре­жи­вя­х­ме ми­на­ла­та го­ди­на, ко­га­то дру­ги­ят наш син-Ди­ми­тър, за­по­ч­ва­ше пър­ви клас, пак в съ­що­то учи­ли­ще Пър­во ос­но­в­но „Хри­с­то Бо­тев”.То­га­ва емо­ци­я­та на­и­с­ти­на бе­ше мно­го сил­на. Се­га  вси­ч­ко е по-спо­кой­но- Ни­ко­лай, по-мал­ки­ят, ви­дя ка­к­во се слу­ч­ва с брат му ве­че ця­ла го­ди­на и до го­ля­ма сте­пен е за­по­з­нат с учи­ли­щ­на­та ат­мо­с­фе­ра…

– На пър­ва­та ро­ди­тел­с­ка сре­ща ста­на ду­ма, че мно­го ще се дър­жи на уч­ти­во­ст­та към учи­те­ли­те. Тре­ни­ра­те ли ве­че?

-Да, до­ка­то в де­т­с­ка­та гра­ди­на об­ръ­ще­ни­е­то мо­же­ше да бъ­де и на „ти”, тук, в учи­ли­ще об­ръ­ще­ни­е­то към учи­те­ли­те, към ди­ре­к­то­ра ве­че е на „Вие”. Го­во­рим за вси­ч­ко то­ва- че по­з­д­ра­вът е за­дъл­жи­те­лен, че учи­те­лят тря­б­ва да се ува­жа­ва, да се па­зи не­го­ва­та ре­пу­та­ция. Всичко това децата ще затвърждават и с тяхната класна ръководителка Емилия Димитрова.

– Знае ли ве­че Ни­ко­лай аз­бу­ка­та, пи­ше ли бу­к­ви­те?

– Пак ще ка­жа, че мно­го бла­го­т­вор­но му се от­ра­зя­ва об­щу­ва­не­то с брат му Ди­ми­тър. Са­ма­та аз ни­що не го ка­рам да пра­ви на­си­ла, той сам си по­д­х­ва­ща. Лю­бо­пи­тен е към уче­ни­е­то. Ко­га­то брат му се вър­не­ше от учи­ли­ще, и Ни­ко­лай ся­да­ше с не­го:”Брат, дай да ви­дя ка­к­ва бу­к­ва сте взе­ли…”И та­ка, и той по­д­х­ва­ща, на­у­чи аз­бу­ка­та, пи­ше ве­че и бу­к­ви­те, въз­при­е­ма ги не­ща­та…

-Су­т­рин ста­ва­те ли ра­но?

-Ня­ма­ме про­б­ле­ми, и два­ма­та са ра­но­бу­д­ни, та­ка че про­б­лем със су­т­ре­ш­но­то ста­ва­не ня­ма да има­ме.

-А Вие как си спом­ня­те Ва­шия пър­ви уче­бен ден?

-За­по­м­ни­ла съм, че бях с ед­на дън­ко­ва по­ли­ч­ка и с един бял чо­ра­по­га­щ­ник, с пра­во­ъ­гъл­на ра­ни­ч­ка с две ко­же­ни джо­б­че­та от­пред. За­по­ч­нах в че­т­вър­то ос­но­в­но  До­ка­то се вър­на на обяд, и чо­ра­по­га­щ­ни­кът се дър­же­ше са­мо на ед­на ни­ш­ка, бях го скъ­са­ла на ед­на люл­ка. По­м­ня съ­у­че­ни­ч­ка­та ми Ше­най, с ко­я­то пър­во се за­по­з­на­х­ме и по­с­ле ста­на­х­ме при­я­тел­ки. Ня­как то­га­ва по-за­д­ру­ж­ни бя­х­ме, за раз­ли­ка от мал­чу­га­ни­те се­га…

-Па­ла­ви ли са мно­го те­зи два юна­ка- Ми­т­ко и Ни­ко­лай?

-Кол­ко­то и ос­та­на­ли­те де­ца. Ни­ки 4 пъ­ти си пу­к­ва гла­ва­та, из­пу­с­на си и ка­мък вър­ху кра­ка, бе­ше мно­го мъ­чи­тел­но. Ми­т­ко пък па­д­на от ед­но дър­во, счу­пи си две­те ръ­чи­ч­ки, по­с­ле­д­ва дъ­лъг въз­с­та­но­ви­те­лен пе­ри­од. И та­ка…Но и два­ма­та са за­па­ле­ни спор­ти­с­ти, убе­де­на съм,че сор­тът из­к­лю­чи­тел­но мно­го по­ма­га, въз­пи­та­ва…

-Как се чу­в­с­т­ва Ни­ки в но­ва­та уни­фор­ма?

– Чу­де­с­но!Чу­де­с­но е то­ва, че де­ца­та тръ­г­ват на учи­ли­ще в но­ви уни­фор­ми от пър­ви клас/ на Ми­т­ко мал­ко му е тъ­ж­но, че и той ня­ма та­ка­ва/. Одо­б­ря­вам уни­фор­ма­та, смя­там, че то­ва е пра­вил­ни­ят на­чин, а и ка­то ви­диш де­те с уни­фор­ма- то­ва си е ис­тин­с­ки­ят уче­ник!

-Ка­к­во би­х­те ис­ка­ли не­пре­мен­но да ка­же­те на сво­и­те два­ма си­на в ден ка­то дне­ш­ния?

– На тях и на вси­ч­ки де­ца и мла­ди хо­ра, ко­и­то днес тръ­г­ват от­но­во на учи­ли­ще, бих ис­ка­ла да им вну­шим, че в учи­ли­ще е ху­ба­во, че е пре­к­ра­с­но все­ки ден да учиш но­ви не­ща и да сре­щаш но­ви хо­ра…На до­бър час на вси­ч­ки!

Раз­го­ва­ря ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА