ВСИЧКИ ТРЪГВАМЕ НА УЧИЛИЩЕ

Мал­ки, по-го­ле­ми, по­ра­с­на­ли, по­бе­ле­ли. С цър­вул­ки, с ла­че­ни обу­в­ки, с пре­ме­т­на­ти през ра­мо ша­ре­ни тор­би­ч­ки, с ра­ни­ч­ки на гръб, пра­з­ни­ч­но на­ги­з­де­ни в скром­ни спре­т­на­ти дре­ш­ки, в най-мо­дер­ни пре­ме­ни пъ­ту­ва­ме през вре­ме­то към сво­е­то УЧИ­ЛИ­ЩЕ, към своя УЧИ­ТЕЛ!

С ми­ли сан­ти­мен­тал­ни спо­ме­ни за от­да­в­на­ш­ни пре­жи­вя­ва­ния, дру­ги, дне­ш­ни­те уче­ни­ци – с не­тър­пе­ли­во оча­к­ва­не за вси­ч­ко, ко­е­то ще им се слу­ч­ва от­тук на­та­тък.

И с… Ед­но обър­к­ва­не, за­ра­ди еле­к­т­рон­ни­те дне­в­ни­ци, еле­к­т­рон­ни­те бе­ле­ж­ни­ци. Ед­на тре­во­ж­ност, че уче­ни­ци­те не­с­пир­но на­ма­ля­ват и се за­к­ри­ват це­ли учи­ли­ща. И при­те­с­не­ние от ду­ми­те на об­ра­зо­ва­тел­ния ми­ни­с­тър, че след де­се­ти­на го­ди­ни ще има ли­п­са на учи­те­ли.

Но тук про­си­я­ва и на­де­ж­да­та – щом ще ли­п­с­ват, зна­чи, те ще бъ­дат не­об­хо­ди­ми. Ина­че кой ще подаде ръ­ка на мал­чу­га­ни­те към кла­с­ни­те стаи, кой ще ги гле­да в то­зи за­т­во­рен вир­ту­а­лен свят не през сту­де­но­то стъ­к­ло на ком­пю­тъ­ра, а на жи­во, пра­во очи в очи?! Ре­фор­ми, про­г­ра­ми, бе­зум­ни про­ме­ни, по­у­че­ния от­в­ся­къ­де – с ка­к­во ли не за­си­па­ха УЧИ­ТЕ­ЛЯ!

 За ка­к­во ли не го об­ви­ня­ва­ха?! За­ра­ди еди­ни­ч­ни ин­ци­ден­ти да­же ис­ка­ха да го про­с­ле­дя­ват с ка­ме­ри ка­то пре­с­тъ­п­ник. А той все ус­то­я­ва. С кре­х­ка­та си вя­ра, че все пак не­що ще се слу­чи. И то за­по­ч­на да се слу­ч­ва – не са­мо по­ви­ша­ват за­п­ла­та­та му и обе­ща­ват то­ва да про­дъл­жи (Дай Бо­же!), но в дър­жа­ва­та про­з­ря­ват яс­но кол­ко ва­ж­но и цен­но е про­с­ве­т­но­то му за­ня­тие за бъ­де­ще­то на на­ци­я­та.

Ос­та­ва да го про­у­ме­ем всин­ца, на­ли и ние „тръ­г­ва­ме” за по­ре­ден път на учи­ли­ще. Но звъ­не­цът уда­ри ве­се­ло и за­ка­ч­ли­во.

За­по­ч­на пър­ви­ят уче­бен ден. Ви­ж­те учи­ли­ща­та, днес те са ис­тин­с­ки ля­т­но-есен­ни цве­т­ни гра­ди­ни и вси­ч­ко то­ва е за теб, УЧИ­ТЕ­ЛЮ! Бла­го­с­ло­вен да си – се­га, ут­ре, за­ви­на­ги!

Иванка Ботева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.