Ед­но от мно­го­то кра­ си­ви ме­с­та в мал­ка­та ни стра­на. Мя­с­то, ро­де­но от ле­ген­ди­те, пре­п­ле­те­ни с ре­ал­но­ст­та, мя­с­то, до­ко­с­на­то от БО­ЖЕ­С­Т­ВЕ­НА­ТА енер­гия, мя­с­то, но­се­що ду­ше­вен по­кой и от­не­ма­що фи­зи­че­с­ка­та бол­ка. Тук ви­на­ги има хо­ра – ед­ни влю­бе­ни в при­ро­д­ни­те ху­бо­с­ти, дру­ги  – тър­се­щи из­це­ле­ние, тре­ти – ти­ши­на­та на Все­ми­ра.

Още щом зър­неш на­ка­ца­ли­те по два­та скло­на къ­щи на с.Юго­во и след то­ва ми­неш през аро­ма­т­ни­те по­ля­ни и омай­ни гле­д­ки на с .Бо­ро­во ве­че си на­в­ля­зъл в един друг свят на ус­по­ко­е­ни­е­то, ви­тал­но­ст­та и пре­к­ло­не­ни­е­то пред ве­ли­чи­е­то на при­ро­да­та. На­ди­п­ле­ни­те гън­ки на пла­ни­на­та ся­каш те пре­д­па­з­ват от си­ли­те на зло­то, а дъл­бо­ки­те до­ло­ве при­ю­тя­ват стра­хо­ве­те ти. И та­ка пре­чи­с­тен и го­тов за Чу­до­то, встъ­п­ваш в ло­но­то на Кръ­с­то­ва го­ра.

Не е ну­ж­но да си чу­вал ле­ген­да­та за за­ро­ве­на­та тук ча­с­ти­ца от Хри­с­то­вия кръст и ми­ти­ч­ни­те съ­би­тия ста­на­ли пре­ди мно­го ве­ко­ве по те­зи ме­с­та. С пър­ва­та глъ­т­ка въз­дух, с пър­вия по­г­лед и пър­вия тре­пет на сър­це­то се усе­ща ома­я­та на те­зи ис­то­рии. Ня­ко­га на то­зи връх е съ­ще­с­т­ву­вал ма­на­с­тир­с­ки ком­п­лекс, раз­ру­шен през ве­ко­ве­те. Тук мо­на­си­те с це­на­та на жи­во­та си за­ра­вят и скри­ват ча­с­ти­ца­та от Хри­с­то­вия кръст, до­не­се­на от ру­с­ки пра­те­ни­ци и съ­х­ра­ня­ва­на в сул­тан­с­ка­та съ­к­ро­ви­щ­ни­ца. Сре­щу ста­ра­та цър­к­ва, в на­ча­ло­то на ком­п­ле­к­са се из­ди­га цър­к­ва­та „По­к­ров на Пре­с­ве­та Бо­го­ро­ди­ца“, а в ля­во от нея за­по­ч­ва але­я­та, во­де­ща до ме­тал­ния кръст, по­да­рен от цар Бо­рис III. От две­те стра­ни на але­я­та си­ме­т­ри­ч­но са раз­по­ло­же­ни ня­кол­ко па­ра­к­ли­си, по­с­ве­те­ни на 12-те Апо­с­то­ли.

Вли­заш тре­пе­т­но и с бо­го­го­ве­ние в цър­к­ва­та. Пла­мъ­кът на за­па­ле­на­та свещ по­р­ва ръ­ка­та ти и те по­д­се­ща да ка­жеш мо­ли­т­ва­та си пред Бо­жи­я­та ико­на. Про­дъл­жа­ваш по але­я­та към же­ле­з­ния кръст и за­вър­ш­ваш оби­кол­ка­та при из­во­ра Гъ­лъ­би­ч­ка­та – мя­с­то­то, къ­де­то е ка­ц­нал гъ­лъ­бът по вре­ме на ос­ве­ща­ва­не­то. През де­ня се раз­хо­ж­даш из ма­на­с­тир­с­ка­та оби­тел, уне­сен от дъ­хът на гор­с­ки­те бил­ки, вди­ш­ваш сво­бо­д­но и ле­ко тре­п­тя­щия от чи­с­то­та­та въз­дух, ос­ве­жа­ваш ду­ша­та и тя­ло­то си с кри­с­тал­ни­те во­ди на це­ле­б­ния из­вор. Слън­че­ви­те лъ­чи се плъ­з­гат по не­бе­с­на­та си­не­ва и ска­чат от Ка­ра­джов ка­мък към све­ти­ли­ще­то на Бе­лин­таш и за­вър­ш­ват ма­ги­че­с­кия енер­ги­чен три­ъ­гъл­ник на Кръ­с­то­ва го­ра.

Ве­чер, впе­рил взор в не­бе­с­ния ку­пол, по­т­ръ­п­ващ от гор­с­кия хлад, зве­з­ди­те тре­п­кат оку­ра­жи­тел­но, а ед­ва до­ло­ви­мия шум на ли­с­та и тре­ви­ч­ки ти на­по­м­ня още ве­д­нъж за ми­на­ло­то с не­го­ви­те тай­ни и тайн­с­т­ва.

/Кръ­с­то­ва го­ра – ед­но от най-го­ле­ми­те хри­с­ти­ян­с­ки светили­ща на Бъл­га­рия./

Ве­сел­ка Ба­х­не­ва