133 ГОДИНИ НЕ СТИГАТ…

Не сти­гат за еди­не­ни­е­то ни, за по­ми­ря­ва­не­то ни, за да има­ме най-све­щен и най-обе­ди­ня­ващ ни общ по­рив. Не сти­гат да сме ЕДИН НА­РОД!

Илю­зия и не­с­бъ­д­на­то въ­ж­де­ле­ние е все още „СЪ­Е­ДИ­НЕ­НИ­Е­ТО пра­ви си­ла­та”? Ни­то един ли урок не на­у­чи­х­ме, ни­то ед­на ли мъ­д­рост не въз­при­е­х­ме и не за­по­м­ни­х­ме, ни­то ед­на ли тръ­п­ка не ос­та­на у нас от оно­ва ве­ли­ко вре­ме, че и днес да раз­ту­п­тя­ва сър­ца­та ни в един ри­тъм?

…Още не из­жи­ве­ли дъл­го­о­ча­к­ва­но­то чу­до ОС­ВО­БО­Ж­ДЕ­НИЕ, още не за­г­лъ­х­на­ло бур­но­то ли­ку­ва­не след Сан Сте­фа­но, и Ве­ли­ки­те си­ли хла­д­но­к­ръ­в­но пре­к­ро­и­ха гра­ни­ци­те ни и раз­по­къ­са­ха Оте­че­с­т­во­то ни.

„Ос­та­на­х­ме сма­за­ни, гръм­на­ти, по­ра­зе­ни” – на­пи­са един съ­в­ре­ме­нник на па­ме­т­ни­те съ­би­тия. Но не ми­на­ват и ня­кол­ко ме­се­ца и бъл­гар­с­ка­та юна­ш­ка кръв ки­п­ва от­но­во. Ста­ри ко­ми­ти, хай­ду­ти, опъл­чен­ци, го­ло­б­ра­ди гим­на­зи­с­ти, изу­че­ни ин­те­ли­ген­ти, оби­к­но­ве­ни по­бор­ни­ци за свя­то де­ло се съ­би­рат в Пло­в­див и тай­но и от­к­ри­то въз­ди­гат иде­я­та за Съ­е­ди­не­ни­е­то, за обе­ди­ня­ва­не­то на май­чи­ца Бъл­га­рия. Да, има не­я­с­но­та как ще ста­не то­ва, има сан­ти­мен­тал­ност, ро­ман­ти­чен по­вей от не­от­да­в­на­ш­ни­те бор­че­с­ки го­ди­ни и как ина­че – тук, сред съ­за­к­ля­т­ни­ци­те За­ха­ри Сто­я­нов, все още въз­тор­же­ни­ят мла­док Стам­бо­лов, ле­ген­дар­ни­ят Па­на­йот Хи­тов…Но го­лям ку­раж, мъ­ж­ка хра­б­рост, дъл­бок па­т­ри­о­ти­зъм и про­зор­ли­ва дър­зост се ис­ка, за да се про­ти­во­по­с­та­ви тъй ре­ши­тел­но мал­ка­та Ру­ме­лия на вра­ж­де­б­на­та и на­д­мен­на Ев­ро­па. Ев­ро­па, ко­я­то съ­з­на­тел­но за­б­ра­вя, че то­зи бал­кан­с­ки на­род не е изо­с­та­на­ло пле­ме, че има сла­в­на ис­то­рия, че е гра­дил и жи­вял в своя сил­на и ве­ли­ка дър­жа­ва.

Иде­я­та за Съ­е­ди­не­ни­е­то плам­ва и от­въд Бал­ка­на, за­в­ла­дя­ва не­въз­в­ра­ти­мо и Кня­же­с­т­во­то. Но не мо­жем да от­ми­нем и гор­чи­вия факт, че още при въз­ни­к­ва­не­то на ми­съл­та за Съ­е­ди­не­ни­е­то, то сре­ща и про­ти­в­ни­ци. Ка­к­то и то­ва, че в кня­же­с­ка­та сто­ли­ца ве­че са се на­ро­и­ли вра­ж­ду­ва­щи по­ме­ж­ду си пар­тии, че се во­дят пар­ти­зан­с­ки бор­би, че по­ли­ти­че­с­ки­те стра­с­ти и еж­би вла­с­т­но пре­ди­з­ви­к­ват раз­де­ле­ние сред по­да­ни­ци­те.

Въ­п­ре­ки вси­ч­ко, ос­но­ва­ват се ре­во­лю­ци­он­ни ко­ми­те­ти, ор­га­ни­зи­рат се бой­ни гру­пи, об­съ­ж­дат се стра­те­гии, раз­про­с­т­ра­ня­ват се про­к­ла­ма­ции, по­зи­ви, при­зи­ви. Ек­зал­та­ци­я­та на­ра­с­т­ва с все­ки из­ми­нат ден.

И ето го зна­ме­ни­тия 6 се­п­тем­в­ри на 1885 го­ди­на. Мо­гъ­ща­та и гор­де­ли­ва Ев­ро­па, тя не е оча­к­ва­ла от пре­зи­ра­ни­те бъл­га­ри да из­вър­шат та­къв смел и дър­зък акт. И то без чу­ж­да на­ме­са, без чу­ж­да по­мощ, без по­д­к­ла­ж­да­не от­вън. По своя во­ля и със со­б­с­т­ве­ни си­ли. И го за­лю­ля­ват ОБЕ­ДИ­НЕ­НО­ТО ОТЕ­ЧЕ­С­Т­ВО но­ви сти­хии. Дру­го раз­по­къ­с­ва и ра­зе­ди­ня­ва Бъл­га­рия – но­ви­те по­ли­ти­че­с­ки сва­ди и бро­же­ния, но­ви­те пар­тий­ни ам­би­ции и стрем­ле­ния, не­у­то­ли­ма­та жа­ж­да за вла­с­т­ва­не и на­д­мо­щие. И тъй, чак до днес.

СЪ­Е­ДИ­НЕ­НИ­Е­ТО ПРА­ВИ СИ­ЛА­ТА! Ако го има­х­ме, къ­де ли щя­х­ме да сме се­га и кол­ко ли сил­ни и ус­пе­ли щя­х­ме да бъ­дем във вси­ч­ко?! Но…на тре­ти март хи­ля­ди бъл­га­ри бя­ха за­е­д­но там, на Ши­п­ка. Са­мо пре­ди ня­кол­ко дни пак хи­ля­ди сър­ца – на мал­ки, мла­ди, ста­ри, се въз­ка­чи­ха на чу­то­в­ния връх. А ко­га­то ня­къ­де по све­та на най-ви­со­ко­то на стъл­би­ч­ка­та на по­бе­ди­те­ли­те за­с­та­не бъл­гар­с­ки спор­тист и за­з­ву­чи „Ми­ла Ро­ди­но”, в очи­те на всин­ца ни за­б­ле­с­тя­ват съл­зи. Да­но то­ва е ед­но но­во бли­к­на­ло въ­ж­де­ле­ние, ед­но мъ­д­ро про­з­ре­ние, че все пак мо­жем и е мно­го ху­ба­во да жи­ве­ем еди­не­но в НА­ША­ТА си Бъл­га­рия.

ИВАНКА БОТЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.