МАЛЪК ОАЗИС В ПОДНОЖИЕТО НА “МАРИНАТА ДУПКА”

На 7-8 км. от Тър­го­ви­ще, в зем­ли­ще­то на с.Пай­ду­ш­ко, има ед­на гра­ди­на-ма­лък оа­зис, про­с­ти­ращ се на око­ло 6 дка зе­мя/ част от нея по вре­ме­то на со­ца е би­ла по­чи­в­на стан­ция/.

След ка­то се ми­не ме­с­но­ст­та Пар­ка, мал­ка от­би­в­ка вдя­с­но  по пъ­тя за Омур­таг те во­ди към та­зи при­чу­д­ли­ва ме­с­ност. Пър­во Ви по­с­ре­ща бо­же­с­т­ве­ни­ят во­до­пад /по­се­ща­ван от де­се­т­ки ту­ри­с­ти и зи­ме, и ле­те/, а по про­дъл­же­ни­е­то на пъ­тя, на­въ­т­ре в го­ра­та ,сти­га­ме  и до то­ва не­ве­ро­я­т­но  къ­т­че зе­мя-фа­мил­но­то еко­с­то­пан­с­т­во, ко­е­то чо­ве­ш­ка ръ­ка с мно­го труд, ум и сър­це  от за­пу­с­тя­ла це­ли­на е съ­з­да­ла ис­тин­с­ки зе­мен рай. Тук по­ч­ти вси­ч­ко е би­ло ди­во, от пър­во­то кол­че вси­ч­ко е съ­г­ра­ж­да­но по­ч­ти от ни­що­то,  с ог­ром­ни уси­лия, пе­дя по пе­дя зе­мя е ра­зо­ра­ва­на и пре­в­ръ­ща­на в пло­до­ро­д­на по­ч­ва. Та­зи ди­ва ме­с­ност, в ко­я­то до­пре­ди го­ди­ни си да­ва­ха сре­ща са­мо гор­с­ки­те еле­ни, зми­и­те и гу­ще­ри­те, ве­че е опи­то­ме­на,  пу­щи­на­кът е по­бе­ден и се­га ве­че тук мо­гат да се ра­д­ват на пло­до­ве­те от своя труд. То­зи се­ме­ен имот е со­б­с­т­ве­ност на 27-го­ди­ш­ния Ди­ми­тър Ди­ми­т­ров и две­те му се­с­т­ри, ро­дом от Тър­го­ви­ще. С цел да по­д­х­ва­нат се­ме­ен би­з­нес,  пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца тук  съ­з­да­ват ри­б­но сто­пан­с­т­во на ос­но­ва­та на ста­ри ри­бар­ни­ци, ко­и­то е има­ло на то­ва мя­с­то пре­ди мно­го го­ди­ни.

Ока­з­ва се, че то­ч­но тук съ­ще­с­т­ву­ват  иде­ал­ни­те ус­ло­вия за от­г­ле­ж­да­не­то на ри­ба па­с­тър­ва, ко­я­то не ви­рее къ­де да е и как да е. А са­мо в мно­го чи­с­та во­да, при 13 гра­ду­са тем­пе­ра­ту­ра це­ло­го­ди­ш­но. Не слу­чай­но те­зи ри­бар­ни­ци бу­дят обя­с­ни­мо лю­бо­пи­т­с­т­во и пре­д­с­та­в­ля­ват из­к­лю­чи­те­лен ин­те­рес за мла­ди и ста­ри.  Де­ца от ня­кол­ко тър­го­ви­щ­ки учи­ли­ща, за­е­д­но със сво­и­те ръ­ко­во­ди­те­ли, ве­че са ги по­се­ти­ли и раз­г­ле­да­ли и са ос­та­на­ли с от­ли­ч­ни впе­ча­т­ле­ния.  Тръ­г­ва­ме по гла­в­на­та пъ­те­ка. След ка­то раз­г­ле­ж­да­ме  ри­бар­ни­ци­те, къ­де­то ед­ра­та пъ­с­тър­ва сле­д­ва своя во­ден път, се от­п­ра­вя­ме по-на­го­ре, към еко­с­то­пан­с­т­во­то. По­та­пя­ме се в иди­ли­ч­на­та ат­мо­с­ве­ра сред ро­мо­на на кро­т­ка ре­ки­ч­ка /бе­зи­мен­на, из­ви­ра­ща мал­ко по-на­го­ре/.

На­о­ко­ло по­ду­х­ва ве­т­рец, пе­те­лът от бли­з­кия ко­ко­шар­ник из­ви­ва глас, пче­ли­те от три­те ко­ше­ра жу­жат, а ние ,за­е­д­но с на­шия до­ма­кин, се от­п­ра­вя­ме към най-го­ля­мо­то бо­га­т­с­т­во тук / ос­вен ри­бар­ни­ци­те/- ни­ва­та с тол­ко­ва ин­те­ре­с­ни и ле­ко­ви­ти ра­с­те­ния. На­в­ли­за­ме в  ле­хи­те със за­ся­ти фи­дан­ки с пла­нин­с­ки ли­мон- ед­но ра­с­те­ние с без­цен­ни ка­че­с­т­ва за чо­ве­ш­ко­то здра­ве. Тук, и на още ед­на ни­ва в бли­зост до во­до­па­да са за­ся­ти око­ло 3 000 фи­дан­ки от пла­нин­с­ки ли­мон, на ре­кол­та­та от ко­и­то сто­па­ни­те из­к­лю­чи­тел­но  ще раз­чи­тат в ид­ни­те го­ди­ни. На­в­ли­за­ме и в ма­си­ва с про­с­ло­ву­то­то го­джи бе­ри-съ­що ед­но от из­к­лю­чи­тел­но цен­ни­те ра­с­те­ния, чи­и­то въл­ше­б­ни  пло­д­че­та са ед­на от 10-те су­пер­х­ра­ни на 21 век. В съ­се­д­с­т­во са и  ле­хи­те със зе­лен­чу­ци- 900 ко­ре­на до­ма­ти,  пи­пер, мор­ко­ви, кра­с­та­ви­ци, цве­к­ло, праз лук, ти­к­ви­ч­ки.Сле­д­ва со­ли­ден ма­сив, за­сят с раз­ли­ч­ни сор­то­ве ло­зи. И ка­к­то сме вди­г­на­ли гла­ви на­го­ре, от­п­ра­вя­ме взор към бли­з­кия бал­кан  и из­ве­д­нъж за­бе­ля­з­ва­ме, че  съ­в­сем на­б­ли­зо над нас се е на­д­ве­си­ла из­ве­с­т­на­та пе­ще­ра  Ма­ри­на­та ду­п­ка.

Тук ще от­во­рим ско­ба и ще ка­жем, че част от имо­та/ ед­на­та ни­ва в гор­ния край , за­ся­та с пла­нин­с­ки ли­мо­ни/ е пре­до­с­та­ве­на на един из­к­лю­чи­те­лен чо­век- на аг­ро­но­ма от град Тро­ян Ве­се­лин Оре­ш­ков. На­ши­те до­ма­ки­ни са сред хо­ра­та, ко­и­то имат че­ст­та да по­з­на­ват то­ва „све­ти­ло” сред аг­ро­но­ми­те в стра­на­та ни.  Имен­но той, го­ле­ми­ят аг­ро­ном, мъ­д­ре­цът, уни­кал­ни­ят  Ве­се­лин Оре­ш­ков да­ва на на­ши­те до­ма­ки­ни без­цен­ни­те съ­ве­ти за от­г­ле­ж­да­не­то на го­ля­ма част от ра­с­те­ни­я­та. Не слу­чай­но те се „за­пал­ват” от не­го и за­ся­ват 3 000 мла­ди фи­дан­ки с пла­нин­с­ки ли­мо­ни.

 На въ­п­ро­са ни- с ка­къв тор се тре­ти­рат вси­ч­ки те­зи кул­ту­ри, от­го­во­рът е- са­мо с от­ва­ра от ко­п­ри­ва и раз­т­вор от син ка­мък. Ни­ка­к­ви хи­ми­ка­ли, ни­ка­к­ви из­ку­с­т­ве­ни то­ро­ве тук не се упо­т­ре­бя­ват. Вси­ч­ко е еко­ло­ги­ч­но чи­с­то, съ­о­б­ра­зе­но със здра­ве­то на хо­ра­та. На­ши­те съ­бе­се­д­ни­ци не на ду­ми, а с де­ла­та си до­ка­з­ват, че с по­мо­щ­та от про­ду­к­ци­я­та на  то­ва се­мей­но име­ние те жи­ве­ят по за­ко­ни­те на при­ро­да­та, съ­о­б­ра­зя­вай­ки се с най-без­цен­ни­те, съ­би­ра­ни през го­ди­ни­те и за­пи­са­ни в те­ф­те­ри­те на на­ши­те пре­д­ци по­за­б­ра­ве­ни мъ­д­ро­с­ти.

Ина­че,  мла­ди­ят сто­па­нин- Ди­ми­тър Ди­ми­т­ров, съ­в­ме­с­тя­ва две ра­бо­ти- той е слу­жи­тел в ед­на бен­зи­но­с­тан­ция , има и со­б­с­т­вен па­ви­ли­он за бър­зо хра­не­не. Оп­ре­де­ля се ка­то по­зи­ти­в­но-ура­в­но­ве­сен чо­век, мно­го дър­жи на сво­е­то се­мей­с­т­во и ви­на­ги, ко­га­то има въз­мо­ж­ност, се вклю­ч­ва в ра­бо­та­та по се­мей­но­то сто­пан­с­т­во. Мно­го по­ма­гат и по-мал­ка­та му се­с­т­ра, ро­ди­те­ли­те му, из­к­лю­чи­тел­но де­ен е те­х­ни­ят ба­ща, по­ма­гат, ко­га­то  има усил­на ра­бо­та  и дру­ги те­х­ни ро­д­ни­ни- вси­ч­ки ви­ж­дат пло­до­ве­те на се­мей­ния  би­з­нес, убе­де­ни са, че при­ро­до­съ­о­б­ра­з­ни­ят на­чин на жи­вот е пра­вил­ни­ят на­чин на жи­вот и то­ва им да­ва пъл­но­та, ра­в­но­ве­сие и ду­ше­в­на хар­мо­ния, пра­ви жи­во­та им по-пъл­но­це­нен и сми­с­лен…

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.