На ми­на­ва­не през с.Ма­ка­ри­о­пол­с­ко по друг по­вод, ре­ша­ва­ме да на­д­ни­к­нем и в сел­с­ко­то чи­та­ли­ще. По­с­ре­ща ни сър­де­ч­на­та Ве­ли­ч­ка Ива­но­ва, ко­я­то от 40 г. жи­вее в то­ва се­ло, а от 23 г. е чи­та­ли­щен се­к­ре­тар.  Лю­бо­пи­т­но ни е да уз­на­ем кои са по­с­ле­д­ни­те кни­ги, по­с­тъ­пи­ли в чи­та­ли­щ­на­та би­б­ли­о­те­ка. В.Ива­но­ва ни по­ка­з­ва две лу­к­со­з­ни ен­ци­к­ло­пе­дии на Не­шъ­нъл Джи­о­г­ра­фик и ед­на кни­га за бил­ки­те, с ко­и­то чи­та­ли­ще­то се е сна­б­ди­ло през по­с­ле­д­ни­те се­д­ми­ци. Або­ни­ра­ни са и за в.”Ми­на­ха го­ди­ни” и сп.”Гра­ди­на”, към ко­и­то жи­те­ли­те на се­ло­то про­я­вя­ват ин­те­рес.

С ед­на осо­бе­на гор­дост сто­пан­ка­та на чи­та­ли­щ­ния до­м раз­ка­з­ва за  съ­з­да­ва­не­то на пе­в­че­с­ка­та гру­па за об­ра­бо­тен фол­к­лор, с ко­я­то, през м.юни  има­ли ус­пе­ш­но уча­с­тие в 48-то из­да­ние на ру­сен­с­кия фол­к­ло­рен съ­бор „Зла­т­на­та гъ­дул­ка”, кой­то съ­б­рал над 650 лю­би­те­ли на ав­тен­ти­ч­ния бъл­гар­с­ки фол­к­лор. С гра­мо­та се за­вър­на­ла гру­па­та и от уча­с­тие в Пра­з­ни­ка на че­съ­на в с. Про­бу­да. На­ша­та до­ма­ки­ня го­с­то­п­ри­ем­но ни въ­ве­ж­да и в спе­ци­ал­на­та ком­пю­тър­на за­ла с 4 ком­пю­тъ­ра, из­г­ра­де­на по про­ект на „Гло­бал­ни би­б­ли­о­те­ки”.

Чи­та­ли­ще­то раз­по­ла­га и с пре­к­ра­с­на кон­цер­т­на за­ла, но за съ­жа­ле­ние, зи­ме по­ме­ще­ни­е­то тру­д­но се ото­п­ля­ва, а се­га, през ля­то­то, про­с­то пу­с­тее. Ве­ли­ч­ка Ива­но­ва раз­ка­з­ва и за ед­на дру­га ин­те­ре­с­на про­я­ва-те би­ли пър­во­то чи­та­ли­ще в об­ла­ст­та, ко­е­то си на­п­ра­ви­ло Лю­би­ма де­т­с­ка кни­га /в три то­ма, на сним­ка­та/, за­е­д­но с де­ца­та от се­ло­то по лю­би­ми при­ка­з­ни сю­же­ти. Би­ло го­ля­ма емо­ция!

Още по-го­ля­ма емо­ция пък бил пра­з­ни­кът на ба­ни­ца­та, в кой­то се вклю­чи­ли вси­ч­ки май­с­тор­ки на те­с­те­ни из­де­лия от се­ло­то. Тре­та го­ди­на той се про­ве­ж­да в пър­ва­та съ­бо­та от м.ок­том­в­ри и се пре­в­ръ­ща в тра­ди­ция за Ма­ка­ри­о­пол­с­ко.Та­зи есен съ­що ще има сво­е­то по­ре­д­но из­да­ние. А се­га, през ля­то­то, чи­та­ли­ще­то  е с от­во­ре­ни вра­ти и все­ки ден по­с­ре­ща мал­чу­га­ни­те, ко­и­то пре­д­по­чи­тат хла­ди­на­та на  ком­пю­тър­на­та за­ла и за­ла­та за че­те­не. Мно­го жи­з­не­но, съ­х­ра­ни­ло ду­хо­в­но­ст­та на се­ло­то през го­ди­ни­те и жи­ва­та фол­к­лор­на тра­ди­ция, сто­па­ни­с­ва­но от ед­на бу­д­на же­на, чи­та­ли­ще­то в Ма­ка­ри­о­пол­с­ко мо­же да бъ­де още по- по­ле­з­но ка­то при­те­га­те­лен цен­тър и мя­с­то за со­ци­ал­ни кон­та­к­ти за мла­ди и ста­ри. Ну­ж­но е оба­че по-до­б­ро фи­нан­си­ра­не. Ну­ж­но е, и то час по-ско­ро, гри­жа­та за чи­та­ли­ща­та да се из­ди­г­не в ранг на  дър­жа­в­на по­ли­ти­ка, да се вклю­чат и бъл­га­ри-ро­до­лю­б­ци, за да се по­г­ри­жат за фи­нан­со­во­то обе­з­пе­ча­ва­не и ста­би­ли­зи­ра­не на те­зи ду­хо­в­ни ог­ни­ща- сре­ди­ща­та,ко­и­то съ­х­ра­ня­ват ду­хо­в­на­та па­мет на на­ци­я­та ни. “З”