На минаване през с.Макариополско по друг повод, решаваме да надникнем и в селското читалище. Посреща ни сърдечната Величка Иванова, която от 40 г. живее в това село, а от 23 г. е читалищен секретар. Любопитно ни е да узнаем кои са последните книги, постъпили в читалищната библиотека. В.Иванова ни показва две луксозни енциклопедии на Нешънъл Джиографик и една книга за билките, с които читалището се е снабдило през последните седмици. Абонирани са и за в.”Минаха години” и сп.”Градина”, към които жителите на селото проявяват интерес.
С една особена гордост стопанката на читалищния дом разказва за създаването на певческата група за обработен фолклор, с която, през м.юни имали успешно участие в 48-то издание на русенския фолклорен събор „Златната гъдулка”, който събрал над 650 любители на автентичния български фолклор. С грамота се завърнала групата и от участие в Празника на чесъна в с. Пробуда. Нашата домакиня гостоприемно ни въвежда и в специалната компютърна зала с 4 компютъра, изградена по проект на „Глобални библиотеки”.
Читалището разполага и с прекрасна концертна зала, но за съжаление, зиме помещението трудно се отоплява, а сега, през лятото, просто пустее. Величка Иванова разказва и за една друга интересна проява-те били първото читалище в областта, което си направило Любима детска книга /в три тома, на снимката/, заедно с децата от селото по любими приказни сюжети. Било голяма емоция!
Още по-голяма емоция пък бил празникът на баницата, в който се включили всички майсторки на тестени изделия от селото. Трета година той се провежда в първата събота от м.октомври и се превръща в традиция за Макариополско.Тази есен също ще има своето поредно издание. А сега, през лятото, читалището е с отворени врати и всеки ден посреща малчуганите, които предпочитат хладината на компютърната зала и залата за четене. Много жизнено, съхранило духовността на селото през годините и живата фолклорна традиция, стопанисвано от една будна жена, читалището в Макариополско може да бъде още по- полезно като притегателен център и място за социални контакти за млади и стари. Нужно е обаче по-добро финансиране. Нужно е, и то час по-скоро, грижата за читалищата да се издигне в ранг на държавна политика, да се включат и българи-родолюбци, за да се погрижат за финансовото обезпечаване и стабилизиране на тези духовни огнища- средищата,които съхраняват духовната памет на нацията ни. “З”