Та­зи те­ма ве­че хва­на брада  през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни. Тя по­ч­ти по­с­то­ян­но е на стра­ни­ци­те на цен­т­рал­ни­те и ме­с­т­ни­те ме­дии, в те­ле­ви­зи­я­та и ра­ди­о­то.

Без­б­рой фа­к­ти до­ка­з­ват по най-ка­те­го­ри­чен на­чин, че на­ша­та стра­на не са­мо е на опа­ш­ка­та в Ев­ро­па и по­ло­ви­ния друг свят по вси­ч­ки со­ци­ал­ни ка­те­го­рии, но да­же изо­с­та­ва все по­ве­че и по­ве­че през из­ти­ча­щи­те го­ди­ни, вме­с­то кар­ти­на­та да е об­ра­т­на­та.

Про­чее, ка­к­во из­ла­гат на пре­ден план про­ф­съ­ю­зи­те и ос­та­на­ли­те не­с­то­пан­с­ки ор­га­ни­за­ции и до­ри дър­жа­в­ни ин­с­ти­ту­ции. Че 2,2 ми­ли­о­на бъл­гар­с­ки гра­ж­да­ни жи­ве­ят в по­с­то­ян­на бе­д­ност, че от тях над 1 ми­ли­он пен­си­о­не­ри по­лу­ча­ват пен­сии до 200-250 ле­ва, че сре­д­на­та ра­бо­т­на за­п­ла­та в стра­на­та /с из­к­лю­че­ние на Со­фия/ е ме­ж­ду 700 и 800 ле­ва. В съ­що­то вре­ме по­ли­ти­че­с­ки­ят елит на Бъл­га­рия – пар­ла­мент, пра­ви­тел­с­т­во, аген­ции, съ­де­б­ни ор­га­ни и дру­ги по­лу­ча­ват ме­се­ч­ни въз­на­г­ра­ж­де­ния от 10 до 50 и по­ве­че пъ­ти от ни­с­ко­п­ла­те­ни­те пен­си­о­не­ри и ра­бо­т­ни­ци.

Осо­бе­но дра­с­ти­ч­ни са ме­се­ч­ни­те и дру­ги въз­на­г­ра­ж­де­ния на во­де­щи­те бол­ни­ци в стра­на­та. В ин­тер­нет бя­ха пу­б­ли­ку­ва­ни смай­ва­щи го­ди­ш­ни ци­ф­ри на ди­ре­к­то­ри­те и дру­ги ле­ка­ри и слу­жи­те­ли. А на вси­ч­ко­то от­го­ре имен­но те „пла­чат“, че па­ри­те за здра­ве­о­па­з­ва­не не сти­гат и за­то­ва ро­д­но­то ме­ди­цин­с­ко об­с­лу­ж­ва­не е на опа­ш­ка­та в Ев­ро­па. Как да бъ­де дру­го­я­че щом ка­то и здра­в­на­та кса и бол­ни­ци­те се из­то­ч­ват бе­зо­г­ле­д­но. Съ­ща­та е кар­ти­на­та и в дру­ги­те ве­дом­с­т­ва. Изо­б­що по вър­хо­ве­те ни­кой не го ин­те­ре­су­ва ка­къв е ха­лът на бъл­га­ри­на. Ва­ж­но­то е те­х­ни­ят да бъ­де от бо­гат по-бо­гат.

Хо­ра­та се пи­тат и раз­пи­т­ват: има­ме ли кон­т­рол­ни ор­га­ни, има­ме ли чу­в­с­т­во за от­го­вор­ност у го­лем­ци­те за то­ва, че бъл­га­ри­нът тъ­не в бе­д­ност и ни­ще­та. А ние – хо­ра­та – ос­вен да мър­мо­рим и стя­га­ме все по­ве­че ко­ла­ни­те, дру­го не пра­вим. При­ме­рът на съ­се­ди­те – Гър­ция, Ру­мъ­ния и Сър­бия въ­о­б­ще не ни за­в­ла­дя­ва. Та­ка че со­ци­ал­на­та спра­ве­д­ли­вост у нас ще про­дъл­жа­ва да ос­та­ва да­ле­ч­на ме­ч­та.

РА­ДО­С­ЛАВ ЧЕР­КЕ­ЗОВ