БЪЛГАРСКИТЕ ПРОДУКТИ, КОИТО ИЗКАРВАМЕ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ РЪЦЕ, СА БЕЗЦЕННИ

Ед­но от пре­д­по­чи­та­ни­те тър­го­ви­щ­ки се­ла е Ма­ка­ри­о­пол­с­ко, за­що­то е  бо­га­то, жи­з­не­но се­ло, с ра­бо­т­ли­ви и ху­ба­ви хо­ра. И осо­бе­но се­га, през ля­то­то…”Ех, че вре­ме се от­ва­ря…Пак ще се къ­пе в пот май­ка­та зе­мя…”- с та­зи кла­си­че­с­ка фра­за за­по­ч­ва де­нят на не един и два­ма  сто­па­ни тук, са­мо арен­да­то­ри­те са 11 на брой. Един от тях е Да­рин ДИ­МИ­Т­РОВ, кой­то сто­па­ни­с­ва око­ло 4 000 дка зе­мя-со­б­с­т­ве­на и на­е­та, и ста­до от око­ло 150 жи­во­т­ни-кра­ви и те­ле­та. Вси­ч­ко то­ва той и съ­п­ру­га­та му са по­с­ти­г­на­ли с труд, с мно­го труд и упо­ри­тост. Ди­ми­т­ров е за­вър­шил сре­д­но­то спе­ци­ал­но учи­ли­ще по ве­те­ри­нар­на ме­ди­ци­на в До­б­рич и от­то­га­ва це­ли­ят му жи­вот пре­ми­на­ва в гри­жи по жи­во­т­ни­те и зе­мя­та. Да от­г­ле­ж­даш жи­во­т­ни-то­ва е страст и ако та­зи страст не е в кръ­в­та ти, тру­д­но се ус­пя­ва. Кол­ко­то до зе­ме­де­ли­е­то- то е би­з­нес, а за да е той ус­пе­шен, най-ва­ж­но­то е по­с­то­ян­с­т­во­то, твър­ди Д.Ди­ми­т­ров и ве­че 20 го­ди­ни се опи­т­ва да  съ­в­ме­с­тя­ва и две­те. Мно­го раз­чи­та на сво­я­та съ­п­ру­га Гер­га­на, ко­я­то му е опо­ра и по­д­к­ре­па във вси­ч­ко.

-За­по­ч­на­х­ме по­ч­ти от ну­ла­та-раз­ка­з­ва фер­ме­рът.- Ко­га­то пре­ди двай­се­ти­на го­ди­ни се за­до­ми­х­ме с Гер­га­на, па­ри­те от сва­т­ба­та ги да­до­х­ме за зър­но за кра­ви­те. За­по­ч­на­х­ме със 7 кра­ви и двай­се­ти­на дка зе­мя. Но ко­га­то има се­мей­но раз­би­ра­тел­с­т­во и най-ве­че ме­рак, вси­ч­ко се по­с­ти­га, ка­з­ва той. Без да се оп­ла­к­ва, Д.Ди­ми­т­ров е убе­ден, че ня­ма жи­во­т­но­въд в Бъл­га­рия, кой­то да е из­вър­вял лек път. И на не­го хич не му е ле­с­но, за­що­то жи­во­т­но­въ­д­с­т­во­то е из­к­лю­чи­тел­но тру­до­е­мък от­ра­съл.

По­пи­та­х­ме го КА­К­ВО МУ ПРЕ­ЧИ И КА­К­ВО МУ ПО­МА­ГА В НЕ­ГО­ВА­ТА РА­БО­ТА?

Най-го­ле­ми­ят про­б­лем е то­зи с ра­бо­т­на­та ръ­ка. На мла­ди­те  не им се  вли­за в обо­ра, а по­ве­че­то от въз­ра­с­т­ни­те ве­че не мо­гат. Ма­кар че във фер­ма­та му по­ч­ти ни­що не се из­вър­ш­ва ръ­ч­но, пак ня­ма ме­ра­к­лии за ра­бо­та. В мо­мен­та в ли­ч­но­то му сто­пан­с­т­во раз­чи­та на  10-12 ду­ши ра­бо­т­на ръ­ка-  край­но не­до­с­та­тъ­ч­но за уве­ли­ча­ва­щия се обем от ра­бо­та. Друг „бо­лен” про­б­лем е из­ку­п­на­та це­на на мля­ко­то, ко­я­то не на­д­ви­ша­ва 60 ст. л.-по-мал­ко до­ри от по­ло­вин­ли­т­ро­ва  бу­тил­ка ми­не­рал­на во­да …Гне­вен е Д.Ди­ми­т­ров и на про­да­ж­ба­та на ими­ти­ра­щи мле­ч­ни про­ду­к­ти, в ос­но­ва­та на ко­и­то е пал­мо­во­то ма­с­ло. Те ка­те­го­ри­ч­но тря­б­ва да се за­б­ра­нят, за­що­то хо­ра­та са бе­д­ни и чрез тях са­мо си тро­вят здра­ве­то.

За хо­ра­та, ко­и­то му по­ма­гат в зе­ме­дел­с­кия би­з­нес, на пър­во мя­с­то той  со­чи кме­та на се­ло­то Пе­тър Пе­т­ров- „абе, де­ен си е на­ши­ят кмет, все гле­да да по­ма­га на хо­ра­та, пък и си раз­би­ра от ра­бо­та­та”. И раз­ка­з­ва, че пре­д­ния ден, ка­к­то вся­ка го­ди­на, се съ­б­ра­ли в кме­т­с­т­во­то, за­е­д­но с ос­та­на­ли­те арен­да­то­ри за уто­ч­ня­ва­не на ду­б­ли­ра­ни­те ни­ви, ко­е­то е мно­го ва­ж­но, за да има ред, да ня­ма не­де­к­ла­ри­ра­ни пло­щи от имо­ти­те. В мал­ко се­ла пра­вят то­ва. До­ш­ли вси­ч­ки, се­д­на­ли и се раз­б­ра­ли, но то­нът да­ва кме­тът. До­б­ри ду­ми Ди­ми­т­ров ка­за и за аг­ро­би­з­не­с­ме­на Бо­жи­дар Ми­тов, с ко­го­то съ­що си имат при­ка­з­ка­та. Кол­ко­то и да е го­лям в зе­ме­де­ли­е­то, ли­де­рът Ми­тов не се го­ле­мее, а гле­да да по­ма­га и да се раз­би­ра с хо­ра­та. Та­зи им­пе­рия „Аг­ро­е­лит”, за да се уп­ра­в­ля­ва, се ис­кат не са­мо ку­раж и зна­ния, а и мла­ди хо­ра. Въз­хи­ща­вам се на Ми­тов, че си е въз­пи­тал де­ца­та та­ка, че да ос­та­нат в Тър­го­ви­ще, край не­го и да по­е­мат ра­бо­та­та на фир­ма­та, ка­з­ва още Ди­ми­т­ров. Си­нът на сем.Ди­ми­т­ро­ви -Да­ни­ел,  учи в Со­фий­с­кия уни­вер­си­тет „Сто­пан­с­ко уп­ра­в­ле­ние”, та­зи есен ще бъ­де в тре­ти курс. Се­га, през ле­т­ни­те ме­се­ци си е в Тър­го­ви­ще, при ро­ди­те­ли­те си,  и той мно­го по­ма­га в се­мей­на­та фер­ма. Но да­ли трай­но ще се вър­не и ус­та­но­ви тук след за­вър­ш­ва­не на об­ра­зо­ва­ни­е­то си, все още не мо­же да се ка­же. Раз­би­ра се, че ро­ди­те­ли­те ще бъ­дат ща­с­т­ли­ви си­нът им да по­е­ме ра­бо­та­та от тях, да про­дъл­жи пъ­тя им , но все пак, той си ре­ша­ва, еди­но­ду­ш­ни са и два­ма­та. Ка­к­то са убе­де­ни, че ус­пе­хът на тя­х­но­то об­що сто­пан­с­т­во в Ма­ка­ри­о­пол­с­ко до го­ля­ма сте­пен се дъл­жи на то­ва, че два­ма­та гле­дат в ед­на по­со­ка и са­мо на­пред. Съ­п­ру­га­та Гер­га­на се за­ни­ма­ва с до­ку­мен­та­ци­я­та на фир­ма­та, ко­е­то за­ни­ма­ние са­мо по се­бе си ни­как не е ле­с­но, тъй ка­то с все­ки ме­сец из­ни­к­ват все но­ви изи­с­к­ва­ния , за­то­ва в та­зи ра­бо­та й по­ма­га и те­х­ни­ят син.

Ня­ма съ­бо­та, ня­ма не­де­ля, ня­ма дел­ник, ня­ма пра­з­ник, ра­бо­та­та на се­ло във фер­ма­та на сем.Ди­ми­т­ро­ви про­дъл­жа­ва. Кол­ко­то и да ни е тру­д­но, оби­ча­ме си ра­бо­та­та, оби­ча­ме зе­мя­та, жи­во­т­ни­те-то­ва мо­жем да пра­вим и се стре­мим да го пра­вим до­б­ре- та­ка Гер­га­на обо­б­ща­ва фи­ло­со­фи­я­та и мо­ти­ва­ци­я­та на тя­х­но­то се­мей­с­т­во. Та­ка ще бъ­де и за­на­пред…

На­к­рая пи­та­ме Д.Ди­ми­т­ров ка­к­во би ка­зал на  ми­ни­с­тъ­ра на зе­ме­де­ли­е­то По­ро­жа­нов, ако има­ше та­зи въз­мо­ж­ност, ето, пре­до­с­та­вя­ме три­бу­на: -Бих му ка­зал, че в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во не би­ва про­ме­ни­те да се пра­вят на пар­че, за­що­то то­га­ва се бър­ка…Ну­ж­ни са та­ки­ва за­ко­ни, та­ки­ва опе­ра­ти­в­ни мер­ки, ко­и­то да съ­з­да­ват ус­ло­вия да се връ­щат мла­ди­те на се­ло, при зе­мя­та…На­ша­та Бъл­га­рия обе­з­лю­дя­ва, мо­же ли ня­ко­му да му бъ­де без­раз­ли­ч­но то­ва?!…

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.