-Как се сти­г­на до тук – то­ва бе­ше пър­ви­ят ми въ­п­рос към ди­ре­к­то­ра Ата­нас Ца­нев по по­вод за­к­ри­ва­не­то на Ези­ко­ва­та гим­на­зия „Ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей” на по­с­ле­д­на­та се­сия на Общински съвет – Търговище.

-То­ва бе ед­на пре­ди­з­ве­с­те­на смърт. Вси­ч­ки го ви­ж­да­ха. Пра­ви­х­ме ня­кол­ко опи­та – 3 сре­щи с ръ­ко­во­д­с­т­во­то на об­щи­на­та, по на­ша ини­ци­а­ти­ва, но не ни обър­на­ха вни­ма­ние. Ос­вен мен, при­съ­с­т­ва­ха и учи­те­ли от гим­на­зи­я­та, ро­ди­те­ли, об­ще­с­т­ве­ни­ци – хо­ра, ко­и­то бо­ле­ят за иде­я­та на ези­ко­ва­та гим­на­зия. . .

– Ко­га по­да­до­х­те пър­вия си­г­нал?

-То­ва бе­ше още ко­га­то за­по­ч­на­ха да се от­к­ри­ват па­ра­лел­ки­те за ези­ко­во обу­че­ние в две­те СОУ-та. Раз­ре­ши­ха ги, за­що­то уж не са ези­ков про­фил ка­то на­ши­те па­ра­лел­ки, а ху­ма­ни­та­рен про­фил, в съ­щ­ност раз­ли­ка­та ме­ж­ду па­ра­лел­ки­те в ези­ко­ва­та гим­на­зия и две­те СОУ-та бе­ше един език. Ние има­х­ме ан­г­лий­с­ки, не­м­с­ки, ма­те­ма­ти­ка и ин­фор­ма­ти­ка, и при тях  съ­що­то, но без не­м­с­ки език, ко­е­то не про­ме­ня съ­щ­но­ст­та. Не е ва­ж­но как ще кръ­с­тиш па­ра­лел­ка­та, ва­ж­но е съ­дър­жа­ни­е­то, а тук се ду­б­ли­ра­ше с на­ше­то обу­че­ние, до­ри в ре­к­ла­ми­те на СОУ-та пи­ше­ше, че учат по уче­б­ния план на ези­ко­ви­те гим­на­зии, за да до­ка­жат, че па­ра­лел­ка­та е съ­ща­та.

– За коя го­ди­на го­во­ри­те?

– През 2008-ма е бил пър­ви­ят раз­го­вор. След то­ва, 2010-та. То­га­ва си спом­ням, аз Ну­цу­лов, По­пя­нев, дру­ги учи­те­ли и ро­ди­те­ли има­ше, хо­ди­х­ме в Об­щи­на­та във връ­з­ка с ото­п­ле­ни­е­то, и тре­ти­ят раз­го­вор бе­ше пре­ди две го­ди­ни, то­га­ва хо­ди­х­ме аз, Ру­мен Но­ва­ков, Све­т­ла­на Ав­ра­мо­ва от Ис­то­ри­че­с­кия му­зей, има­ше и дру­ги хо­ра.

– На ка­к­во ни­во бе­ше уча­с­ти­е­то в те­зи раз­го­во­ри от стра­на на Об­щи­на­та?

– На ни­во кмет и за­ме­с­т­ник кмет, кой­то от­го­ва­ря ди­ре­к­т­но за об­ра­зо­ва­ни­е­то – д-р Кра­си­мир Ми­рев и Ди­ян Де­чев.То­ва, ко­е­то се лан­си­ра­ше от РИО по вре­ме­то на Мар­ко Мар­ков е, че об­ра­зо­ва­ни­е­то тря­б­ва да бъ­де на па­зар­на ос­но­ва, ни­ка­к­во ре­гу­ли­ра­не, кой ка­к­во­то мо­же то­ва да пра­ви, ка­то та­зи анар­хия не се от­ра­зи до­б­ре на ця­ло­с­т­но­то об­ра­зо­ва­ние в об­щи­на­та и иде­я­та на еди­ния от раз­го­во­ри­те бе­ше да се про­фи­ли­рат сре­д­ни­те учи­ли­ща в Тър­го­ви­ще. При­мер­но, Пър­во СОУ да бъ­де про­фи­ли­ра­но в об­ла­ст­та на ма­те­ма­ти­ка­та и при­ро­д­ни­те на­у­ки, ние да бъ­дем ези­ко­ва гим­на­зия и Вто­ро СОУ – в об­ла­ст­та на из­ку­с­т­ва­та. 

– Ня­ка­к­во ре­ше­ние взе­ма­но ли е по­не на ед­на от три­те сре­щи?

– Не. Ни­ка­к­во ре­ше­ние не е взе­ма­но, и та­ка раз­б­ра­х­ме, че сме ос­та­ве­ни на про­из­во­ла на съ­д­ба­та.

– А как се от­на­ся­ха към вас, към ва­ши­те си­г­на­ли?

– Уж със раз­би­ра­не. Не ни от­ка­з­ва­ха, но и не на­п­ра­ви­ха ни­що кон­к­ре­т­но от то­ва, ко­е­то ис­ка­х­ме. Аз ми­с­ля, че в то­зи 15 го­ди­шен пе­ри­од на ези­ко­ва­та гим­на­зия, учи­ли­ще­то оп­ра­в­да оча­к­ва­ни­я­та, с ко­и­то бе­ше съ­з­да­де­но: 8 пъ­ти пър­ви от 11 ма­ту­ри и два пъ­ти – вто­ри; сти­г­на­х­ме до тре­то мя­с­то в Бъл­га­рия през 2008-ма го­ди­на с ус­пех 5.57, бя­х­ме в топ 70 на учи­ли­ща по ус­пех на дър­жа­в­ни из­пи­ти, 4 пъ­ти по за­по­вед на МОН и па­ри­ч­ни сре­д­с­т­ва ни се пре­ве­ж­да­ха, ако то­ва не бя­х­ме по­с­ти­г­на­ли, мо­же­ха да ни ка­жат, че ис­ка­ме мно­го и по­ра­ди лош ус­пех сва­лят от нас до­ве­ри­е­то. Но  след ка­то ги има те­зи ус­пе­хи, учи­ли­ще­то тря­б­ва­ше да по­лу­чи по­д­к­ре­па.

 – Бе­ше из­ка­за­но мне­ние на по­с­ле­д­на­та се­сия на Об­щин­с­кия съ­вет за ли­бе­ра­ли­з­ма на ди­ре­к­то­ра ка­то при­чи­на за слу­чи­ло­то се.

– Да, го­с­по­дин Стан­чев ху­ба­во се из­ка­з­ва, но не­ка да из­ва­ди до­ку­мен­ти и да ка­же коя го­ди­на, ко­га е пра­ве­на про­вер­ка и ко­га са ус­та­но­ве­ни те­зи на­ру­ше­ния. Та­ки­ва по­д­хо­ди ня­ма. Ези­ко­ви­те гим­на­зии в ця­ла Бъл­га­рия ви­на­ги са би­ли но­си­те­ли на не­що но­во, но­си­те­ли на сво­бо­д­ния дух. то­ва не е ма­со­во­то учи­ли­ще, ко­е­то ние по­з­на­ва­ме.

– От тук ли ид­ва и Ва­ше­то же­ла­ние да  на­п­ра­ви­те не­що по-раз­ли­ч­но?

– Ние го на­п­ра­ви­х­ме, и въ­п­ре­ки то­ва не се да­де ду­ма­та ни­то на един ро­ди­тел, ни­то на един наш въз­пи­та­ник, те да ка­жат. Вси­ч­ки, ко­и­то се из­ка­за­ха, не са ра­бо­ти­ли в ези­ко­ва­та гим­на­зия и се сти­г­на до там, че пре­д­се­да­те­лят  на ко­ми­си­я­та по об­ра­зо­ва­ние се за­по­з­на с мен на за­се­да­ние на ко­ми­си­я­та. Г-н Стан­чев съ­що ня­ма ни­то ед­на про­вер­ка в гим­на­зи­я­та. Ни­кой не по­з­на­ва­ше про­б­ле­ми­те на ези­ко­ва­та гим­на­зия. За 15 го­ди­ни ни­то един: зам.кмет, на­чал­ник на РУО, на­чал­ник от­дел не е до­шъл да на­п­ра­ви сре­ща с нас, да чуе на­ши­ят ко­ле­к­тив, ка­к­во ние ми­с­лим. Един­с­т­ве­но до­й­де Де­чев пре­ди 4 го­ди­ни, но ни­що не по­с­ле­д­ва от то­ва по­се­ще­ние.

Мно­го още мо­же да се го­во­ри за про­б­ле­ми­те до­ве­ли до за­к­ри­ва­не­то на ези­ко­ва­та гим­на­зия, но в слу­чая не­при­ну­де­но въз­ни­к­ва въ­п­ро­сът:”И ка­к­во от то­ва?” Ка­к­во от то­ва, че гим­на­зи­я­та е би­ла член на асо­ци­а­ци­я­та на Кем­б­ридж учи­ли­ща­та, че е би­ла ли­цен­зи­ран из­пи­тен цен­тър по ан­г­лий­с­ки език на Ми­чи­ган­с­кия уни­вер­си­тет, че при­те­жа­ва сер­ти­фи­кат от ми­ни­с­тър Сер­гей Иг­на­тов за ка­че­с­т­ве­но из­пъл­не­ние на про­ект по про­г­ра­ма „Ко­мен­с­ки”, че ди­ре­к­то­рът е по­лу­чил две по­че­т­ни от­ли­чия „Не­о­фит Рил­с­ки”.  Вси­ч­ко то­ва оба­че, ко­е­то съ­ще­с­т­ву­ва ка­то до­с­то­ве­рен по­ка­за­тел за по­л­зо­т­вор­на, гра­ди­в­на дей­ност, не е на­п­ра­ви­ло впе­ча­т­ле­ние ни­ко­му. Ка­к­то ка­з­ва го­с­по­дин Ца­нев:” Тър­го­ви­ще мо­же без ези­ко­ва гим­на­зия, мо­же без ра­дио, без те­ле­ви­зия, без фу­т­бол…Пе­че­ли ли от то­ва?” И с бол­ка той въз­к­ли­к­ва::” Не­ка кой­то има сме­лост да из­ле­зе и да ка­же не­що про­тив учи­те­ли ка­то – Кра­си­мир По­пя­нев, Але­к­сан­дър Ну­цо­лов, Ан­тон Ан­то­нов, Ане­та Три­фо­но­ва…, а и сре­щу дру­ги­те, ка­то сам пре­те­г­ли сво­и­те про­фе­си­о­нал­ни ка­че­с­т­ва и ус­пе­хи и ги сра­в­ни с те­х­ни­те”.

Ата­нас Ца­нев на­ри­ча се­бе си „Чо­ве­кът, кой­то има­ше ща­с­ти­е­то да ра­бо­ти в та­зи гим­на­зия.” На­вяр­но за­ра­ди по­с­ти­же­ни­я­та ка­к­то на ко­ле­к­ти­ва, та­ка и на от­дел­ни уче­ни­ци. Но не­ка по­г­ле­д­нем про­б­ле­ма вън от учи­ли­щ­на­та сгра­да, в рам­ки­те на ду­хо­в­но­то про­с­т­ран­с­т­во, ко­е­то съ­з­да­ват кул­ту­ра­та и об­ра­зо­ва­ни­е­то на те­ри­то­ри­я­та на об­щи­на­та. То­га­ва ще ка­жем, че ус­пе­хът на ко­я­то и да е дей­ност се оп­ре­де­ля от не­й­но­то бла­го­т­вор­но раз­ви­тие. За не­го съ­дим от  на­д­г­ра­де­но­то, от но­ви­те по­с­ти­же­ния. Ко­га­то те ли­п­с­ват, а все пак е за­па­зе­но ни­во­то, ид­ва уте­ши­тел­на­та ми­съл, че по­не  не е раз­ру­ше­но за­ва­ре­но­то. В слу­чая, оба­че, ста­ва въ­п­рос то­ч­но за то­ва – за ли­п­с­ва­що­то съ­х­ра­не­но и об­но­ве­но ни­во, за не­го­ва­та еро­зия. Ед­но по ед­но през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни из­че­з­ват цен­ни до­с­ти­же­ния в об­ла­ст­та на кул­ту­ра­та, об­ра­зо­ва­ни­е­то, здра­ве­о­па­з­ва­не­то, спор­та. То­ва по­не го­во­рят фа­к­ти­те, а сме чу­ва­ли, че ко­га­то фа­к­ти­те го­во­рят и Бо­го­ве­те мъл­чат. Но тя­х­но­то мъл­ча­ние те­г­не ог­лу­ши­тел­но…

Ра­д­ка Ива­но­ва