ЕДИН УСПЯЛ С ТРУДА СИ ЗЕМЕДЕЛЕЦ

За сво­и­те 68 ле­та бай До­н­чо ВЛА­ДИ­МИ­РОВ-жи­во­т­но­въд ,с ли­ч­но сто­пан­с­т­во в с.Съ­е­ди­не­ние, хич не се да­ва- здра­ве­няк, ко­рав бъл­га­рин, на кой­то и в дво­ра, и на по­ле­то не му се опи­ра ни­що.

Той от­г­ле­ж­да 150 кра­ви и сам си ги па­се, ко­га­то ня­ма па­с­тир. От­дел­но сто­па­ни­с­ва /за­е­д­но със си­на си Ива­лин/  2 400 зе­мя -со­б­с­т­ве­на и под арен­да. Та­зи го­ди­на ре­кол­та­та е от­ли­ч­на, ра­д­ва се той – по 650 кг. от дка жи­то при­б­ра­ли, по 1 тон от дка ца­ре­ви­ца, лю­цер­на­та и тя е по­лу­дя­ла. Той е от хо­ра­та, ко­и­то пра­вят вси­ч­ко с ме­рак и упо­ри­тост, за­то­ва и ус­пе­хът го съ­пъ­т­с­т­ва. За си­ре­не­то от ман­д­ра­та в Съ­е­ди­не­ние / со­б­с­т­ве­ник на ко­я­то е дру­ги­ят му син-Ки­рил/ в ма­га­зи­на „При Дра­го”, на ул.”Кап.Да­на­джи­ев” ка­з­ват, че то­ва е най-ху­ба­во­то кра­ве си­ре­не не са­мо в Тър­го­ви­щ­ко, но и в стра­на­та/ на ба­за на ка­че­с­т­ве­но­то кра­ве мля­ко/. Сла­д­ко­дум­ни­кът бай До­н­чо е ро­дом от с.Лю­бен­ци, об­щи­на Стра­жи­ца /за съ­жа­ле­ние, се­ло­то ве­че не е дей­с­т­ва­що, обе­з­лю­дя­ло/. За­вър­шил е пър­вия ви­пуск на Те­х­ни­ку­ма по ме­ха­но­те­х­ни­ка и е ра­бо­тил ка­то ме­ха­ник-в Би­с­т­ра в ТКЗС, на ж.п. га­ра­та, в БКС, в Ав­то­т­ран­с­пор­т­но пре­д­п­ри­я­тие към АПК, в Пче­лар­с­ко­то пре­д­п­ри­я­тие. Но къ­де­то и да е бил, зе­мя­та го е вле­ча­ла и той не е пре­с­та­вал да се тру­ди. Де­нят му и на та­зи въз­раст е пъ­с­тър и ди­на­ми­чен- от 6 ча­са су­т­рин­та е по по­ле­то- да­ли лю­цер­на ще при­би­ра, да­ли ца­ре­ви­ца ще бе­рат, да­ли кра­ви­те ще па­се или с хра­с­то­ре­за ще по­д­ря­з­ва тре­ви­те под еле­к­т­ро­па­с­ти­ра, бай До­н­чо не ос­та­ва без ра­бо­та. Все е в дви­же­ние…На то­ва той от­да­ва и до­б­ро­то си здра­ве, на та­зи въз­раст ни­то ле­кар­с­т­ва пие, ни­то по бол­ни­ци хо­ди. Не се оп­ла­к­ва от ни­що, до­во­лен е от жи­во­та и най-ве­че от то­ва, че са жи­ви и здра­ви де­ца­та,  вну­ци­те, съ­п­ру­гат му, с ко­я­то ве­че имат по­ло­вин век съ­в­ме­с­тен жи­вот….Са­мо ра­бо­та­та дър­жи чо­ве­ка , убе­ден е той. Пи­та­ме го – след ка­то е по­с­ти­г­нал вси­ч­ко- не се оп­ла­к­ва, не хлен­чи, оси­гу­рил е и се­мей­с­т­во­то си,  ли­п­с­ва ли му не­що в то­зи жи­вот?,  Ме­ж­ду дру­го­то, бай До­н­чо ми­на­ва и за един твър­де не­по­ко­рен, не­с­по­ко­ен, че­шит чо­век. -Го­ля­ма­та ми бол­ка е, че не жи­ве­ем в нор­мал­на дър­жа­ва- ка­з­ва той.-И то­ва е та­ка, за­що­то на бъл­га­ри­на му е от­не­та зе­мя­та-то­ва, ко­е­то ни­къ­де го ня­ма-ни­то в По­л­ша, ни­то в Сър­бия, Че­хия, Ун­га­рия. На­в­ся­къ­де там въ­п­ро­сът със зе­мя­та е ре­шен в по­л­за на хо­ра­та. А тук, при нас, как е-мла­ди­те про­дъл­жа­ват да на­пу­с­кат стра­на­та ни и дър­жа­ва­та ни с ни­що не мо­же да ги за­дър­жи. Да им бъ­де пре­до­с­та­ве­на зе­мя- кой­то ис­ка, по сто­ти­на де­ка­ра зе­мя за по­л­з­ва­не да по­лу­чи, да си съ­з­да­де ли­ч­но сто­пан­с­т­во и да се ус­та­но­ви тук. То­га­ва ня­ма да има и обе­з­лю­де­ни се­ла, ни­то та­ка­ва мо­щ­на ми­г­ра­ция-про­дъл­жа­ва да ре­ди бай До­н­чо.-Аз то­ва и на Цве­тан Цве­та­нов, и на Бой­ко Бо­ри­сов съм го ка­з­вал: по­м­не­те ми ду­ми­те, ви­кам им,  че ако не се съ­з­да­де сре­д­на кла­са, дър­жа­ва­та е за­гу­бе­на. Тря­б­ват спе­ш­ни, кон­к­ре­т­ни мер­ки за пре­си­ча­не на про­це­са мла­ди­те да из­ти­чат в чу­ж­би­на, а и бъл­га­ри­те от­там тря­б­ва да се за­вър­нат в та­зи на­ша пре­к­ра­с­на стра­на и да се за­х­ва­нат в сел­с­ко­то ни сто­пан­с­т­во- тол­ко­ва ра­бо­та има за вси­ч­ки. За­що, на­при­мер, тря­б­ва да ку­пу­ва­ме вно­с­ни­те пло­до­ве и зе­лен­чу­ци, та по­ве­че­то от тях зна­е­те ли как ви­ре­ят- не вър­ху зе­мя, вър­ху по­ч­ва, а са­мо с во­да и хи­ми­че­с­ки то­ро­ве,. Еко­ло­ги­ч­ни ли са те­зи зе­лен­чу­ци- не, раз­би­ра се, от­там и бо­ле­с­ти­те, но кой си да­ва сме­т­ка , че хо­ра­та се тро­вят с та­зи хи­мия. А мо­же и тря­б­ва бъл­га­ри­нът в та­зи на­ша пре­к­ра­с­на, слън­че­ва стра­на да за­по­ч­не да си от­г­ле­ж­да зе­лен­чу­ци и пло­до­ве/ най-ху­ба­ви­те на све­та!/,ка­к­то в ми­на­ло­то,  не слу­чай­но за на­ша­та стра­на го­во­рят ка­то за зе­мен рай-та­ка­ва е тя в при­ро­д­но от­но­ше­ние и тук ви­рее най-до­б­ра­та ре­кол­та от вси­ч­ко! Са­мо де­то тря­б­ва да се на­ме­рят оне­зи дър­жа­в­ни мъ­же, ко­и­то ще по­мо­г­нат да се съ­з­да­де сре­д­на кла­са, да се вър­нат мла­ди­те от чу­ж­би­на и от­но­во Бъл­га­рия да ста­не про­с­пе­ри­ра­ща стра­на. До края на дни­те си ще вяр­вам и ще се бо­ря за то­ва!

Мно­го още раз­ка­з­ва бай До­н­чо- за своя род, пъ­лен с  дъл­го­ле­т­ни­ци, за 13 го­ди­ш­ния му внук Сла­в­чо, кой­то мно­го му по­ма­га, за 26-го­ди­ш­но­то мом­че Ке­мал Ос­ман, кой­то е из­к­лю­чи­тел­но ра­бо­т­лив и ако му се да­де шанс, ня­ма да на­пу­с­не стра­на­та…Та­ки­ва сме ние, от на­шия род- жи­во­т­ни­те , зе­мя­та, са на­ши­ят бит, на­ши­ят жи­вот…А аз съм един ус­пял с ръ­це­те си зе­ме­де­лец- с те­зи при­ка­з­ки се раз­де­ля­ме с бай До­н­чо от Съ­е­ди­не­ние- чо­ве­кът, кой­то ми­лее за бъл­гар­с­ка­та зе­мя и не­й­ни­те хо­ра, ми­лее за Бъл­га­рия…

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.