Пешо слуша новините и както винаги след като те свършат той е още по-объркан, нещо нормално за него и за по-голямата част от българския народ.
Ето на, току що едни социолози научно доказаха, че в България хората се чувствали несигурни. Нещо, което и без да е социолог, Пешо го знае. Да ама, пак според тия социолози, престъпленията в България трайно спадали и от тях страдали някакви нищо и никакви 2% от населението. И ние за едни нищо и никакви 2% сме тръгнали да пискаме, че и властта да сваляме. От друга страна, като се размислиш…Абе, каква престъпност имаме ние в България. Кекава! Докато го хванат и още на първото заседание на съда я с патерици, я с инвалидна количка, я на носилка….само в ковчег не са ги носили. Да им се чудиш на тия мъже, яки като бикове, как за по-малко от 24 часа ги събарят такива тежки болести, че бабите да бършат очи пред телевизорите и да подсмърчат за тия „добри момчета”, където са ги помъкнали ни живи, ни умрели по съдилищата. Имаше навремето един юнак, който влезе в съда с помощта на патерици. Точно след няколко часа избяга от там. Даже и патериците не си прибра. Единият от Маргините го караха на инвалидна количка. На другия ден го видяха жив и здрав да плажува в един баровски плувен комплекс. Братя Галеви пък толкова бяха болни, че заминаха на лечение…така и не казаха къде и се наложи да ги издирват с Интерпол. Безуспешно, разбира се. Едни пък, като разбраха в съда какви са ги вършили, изпаднаха в тежка депресия и бяха изпратени на лечение. За тяхна сметка, на Карибите. Ха, върви че имай доверие на такива престъпници. Чудя се как не са вдигнали и те един палатков лагер и да искат правителството да осигури правото им на безплатно лечение след поредното доказано престъпление.
Хора сме все пак. Като общинския съветник Бенчо Бенчев, който след като го арестува истанбулската полиция, със сълзи на очи заяви, че нямал нищо общо с Митьо Очите, а чисто и просто от добро сърце помогнал на един болен човек да отиде да се лекува. Митьо Очите е болният, да не се объркате.” Аз съм постъпил като човек, не мога да откажа на един болен да го превозя донякъде, разбирате ли? Не знаех, че го издирва Интерпол. Ако знаех, никога нямаше да го взема, макар че беше в болно състояние такова”. След тази толкова човешка и емоционална изповед, Бенчев заяви, че се чувствал омерзен и се гътна. Болен. И го пуснаха веднага да се лекува. И някак си покрай шума около т.н. престъпници и на хората, и на прокуратурата незнайно защо им се губят едни други престъпници. Живи,здрави с червени бузки и демонстриращи добър стандарт на живот за служители на Хипократа. Защото тия медицински заключения и диагнози не ги пише баба Фатме- врачката или девинския ходжа.Само тарифа не са публикували.
А пък може и да са я публикували, ама продажните журналисти да не са я направили достояние на народа. И човек започва да се чуди къде свършва организираната престъпност и къде започва другата, на тия с диагнозите. Не казвам медицинската, защото там работят много достойни за уважение хора и не трябва да слагаме всички в кюпа.
Макар че сме чували поговорката за кацата с меда и лъжицата с….катрана. А ние стоим като идиоти,бъркаме си в носа и се чудим: престъпността ли ни е болна или ние като общество?!
Йордан Минчев