-За­що имен­но град Тър­го­ви­ще та­чи па­мет­та на ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей, след ка­то се знае, че той не е ро­ден тук, г-жо Ав­ра­мо­ва?

-В град Тър­го­ви­ще пре­ми­на­ва де­т­с­т­во­то на Сто­ян Ни­ко­лов Пе­т­ков – све­т­с­ко­то име на ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей. Тук той за­вър­ш­ва три­к­ла­с­но­то учи­ли­ще, тук жи­ве­ят до края на жи­во­та си не­го­ви­те ро­ди­те­ли, тук той има при­я­те­ли от де­т­с­т­во­то. Мно­го по­чи­та­те­ли му спе­чел­ва дей­но­ст­та  по ор­га­ни­зи­ра­не на съ­ю­зи­те на пра­во­с­ла­в­ни­те хри­с­ти­ян­с­ки бра­т­с­т­ва и уче­ни­че­с­ки­те дру­же­с­т­ва, чий­то съ­з­да­тел, ръ­ко­во­ди­тел и оби­чан ле­к­тор в ця­ла­та стра­на е той.

В сво­е­то пи­с­мо до жи­те­ли­те на Тър­го­ви­ще, при за­ми­на­ва­не­то си за Аме­ри­ка през ап­рил 1938 г., той пи­ше „мо­и­те съ­г­ра­ж­да­ни“. Да­ле­че зад оке­а­на, въ­п­ре­ки по­ли­ти­че­с­ки­те ус­ло­вия, той не пре­къ­с­ва връ­з­ки­те си с гра­да. Пра­ви да­ре­ния за два­та тър­го­ви­щ­ки хра­ма, а по­с­ле­д­но­то да­ре­ние ста­ва ос­но­ва­ние за две го­ле­ми бла­го­де­я­ния за гра­да – обо­ру­д­ва­не­то на озо­на­тор­на­та стан­ция и до­из­г­ра­ж­да­не­то на храм „Св. Ив. Рил­с­ки“. С пу­с­ка­не­то в ек­с­п­ло­а­та­ция на но­ва­та во­до­с­на­б­ди­тел­на си­с­те­ма през 1979 г. за­ви­на­ги се сла­га край на во­д­ния ре­жим в гра­да. А храм „Св. Ив. Рил­с­ки“ е ед­на от мал­ко­то чер­к­ви, по ко­и­то се ра­бо­ти в ате­и­с­ти­ч­ния дър­жа­вен ред. За от­но­ше­ни­е­то на вла­ди­ка­та Ан­д­рей към гра­да по­ч­ти в края на жи­во­та му,  сви­де­тел­с­т­ват още два до­ку­мен­та. В един ва­ри­ант на за­ве­ща­ни­е­то си с  да­та 14 май 1971 г., той пи­ше, че же­лае да бъ­де по­г­ре­бан в храм „Св. Ив. Рил­с­ки“ в Тър­го­ви­ще, и  с па­ри от ед­на бан­ко­ва сме­т­ка да бъ­де из­г­ра­ден ма­си­вен гроб; че да­ря­ва вси­ч­ки­те си кни­ги, огър­ли­ца­та от му­ми­я­та и ска­ра­бея  на му­зея в град Тър­го­ви­ще; че да­ря­ва на гра­да же­зъ­ла на  ек­зарх Ан­тим I, кой­то от своя стра­на му е пре­дал Ви­со­ко­п­ре­о­с­ве­ще­ни Си­ме­он Вар­нен­с­ки и Пре­с­ла­в­с­ки;  да се про­да­де един имот в САЩ, и  па­ри­те да по­с­лу­жат за об­ли­цо­ва­не на сте­ни­те на храм „Св. Ив. Рил­с­ки“ с ху­бав ка­мък, и ако ос­та­нат сре­д­с­т­ва – да се да­дат на храм „Ус­пе­ние Пре­с­ве­тия Бо­го­ро­ди­ци“. То­зи ва­ри­ант на за­ве­ща­ние ня­ма пра­в­на си­ла, но до­ка­з­ва,  че към  края на зем­ния си път ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей е ми­с­лил за Тър­го­ви­ще. За ва­ли­д­но­то за­ве­ща­ние че­тем в ед­на спра­в­ка в ли­ч­на­та аген­тур­на раз­ра­бо­т­ка „Змия“ /ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей/ в Дър­жа­в­на си­гур­ност с да­та  12 ав­густ 1972 г. Ав­то­рът из­ве­с­тя­ва, че през м. юни 1972 г. ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей се е вър­нал в стра­на­та мно­го те­ж­ко бо­лен от рак. Бил е на ле­че­ние в Пра­ви­тел­с­т­ве­на бол­ни­ца, къ­де­то на 9 ав­густ по­чи­нал. След „тър­же­с­т­ве­но опе­ло“ в храм „Св. Со­фия“ в сто­ли­ца­та, съ­г­ла­с­но не­го­во же­ла­ние в за­ве­ща­ни­е­то му и по ре­ше­ние на Св. Си­нод, по­г­ре­бе­ни­е­то ще се из­вър­ши на 12 ав­густ в гр. Тър­го­ви­ще. Ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей е на­п­ра­вил за­ве­ща­ние на ан­г­лий­с­ки език, се ка­з­ва по-на­та­тък, ко­е­то е да­де­но за пре­вод. Сгра­да­та на ми­т­ро­по­ли­я­та в Ню Йорк бил пре­х­вър­лил на Св. Си­нод. Имал и дру­га сгра­да, ко­я­то въз­ло­жил на ад­во­кат да про­да­де и су­ма­та от нея да из­п­ра­ти на Гра­д­с­кия на­ро­ден съ­вет – Тър­го­ви­ще, на кой­то е за­ве­щал зна­чи­тел­на су­ма, за да пре­вър­нат ед­на­та гра­д­с­ка цър­к­ва в му­зей, в кой­то да по­с­та­вят ка­то ек­с­по­на­ти по­да­ре­ни от не­го ве­щи. 

-Вие от­да­в­на ра­бо­ти­те по био­г­ра­фи­я­та на ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей. Спом­ням си вре­ме­то, ко­га­то за не­го не се пи­ше­ше… Ка­к­во е съ­с­то­я­ни­е­то на про­у­ч­ва­не­то на био­г­ра­фи­я­та се­га?  Ка­за­но ли е ве­че вси­ч­ко?

-Връ­ща­те ме го­ди­ни на­зад.  Във вре­ме­то, ко­га­то дъл­го скри­ва­ни „по иде­о­ло­ги­че­с­ки при­чи­ни“ ис­ти­ни се из­ва­ж­да­ха  на­я­ве, ко­га­то ня­ма­ше ин­тер­нет, ко­га­то ли­ч­ни­ят ар­хи­вен фонд на ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей  в Цен­т­рал­ния дър­жа­вен ис­то­ри­че­с­ки ар­хив – Со­фия бе­ше със спе­ци­а­лен ста­тут, и т. н.  През про­лет­та на 1990 г. в. „Зна­ме“ с жур­на­ли­с­ти­че­с­ко раз­с­ле­д­ва­не, оза­г­ла­ве­но „За­ве­ща­ни­е­то на ми­т­ро­по­ли­та“ през 1990 г.  пръв за­по­ч­на про­би­ва на ин­фор­ма­ци­он­но­то за­тъм­не­ние над име­то на ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей. В ста­ти­я­та  бе по­тър­сен от­го­вор на  въ­п­ро­са за не­го­во­то за­ве­ща­ние и  раз­хо­д­ва­не­то  на да­ре­ни­те за гра­да  ва­лу­т­ни сре­д­с­т­ва. Все пър­ви­те го­ди­ни след про­ме­ни­те през 1989 г.  за не­го се по­я­ви­ха ред  пу­б­ли­ка­ции. Ко­и­то оба­че, в кон­те­к­с­та  на  ак­цен­ти­ра­не вър­ху не­га­ти­ви­те на пре­д­хо­д­на­та власт, а  по-къ­с­но  и ка­то  тър­се­не на сен­за­ция от стра­на на   сре­д­с­т­ва за ма­со­ва ин­фор­ма­ция, ка­к­то се ка­з­ва­ше то­га­ва, и на от­дел­ни ав­то­ри, ти­ра­жи­ра­ха  ме­ко ка­за­но не­вяр­на ин­фор­ма­ция. Ко­га­то през 1994 г. ми бе­ше по­с­та­ве­на за­да­ча да ек­с­по­ни­рам из­ло­ж­ба за ар­хи­е­рея в храм „Св. Ив. Рил­с­ки“,  за не­го ня­ма­ше ни­ка­к­ва до­с­тъ­п­на ин­фор­ма­ция. В му­зея има­ше ня­кол­ко сним­ки да­ре­ни от пле­мен­ни­ца­та му, пи­с­ма до свещ. Ко­ев и фа­к­си­ми­ле от „Цър­ко­вен ве­с­т­ник“ за по­г­ре­бе­ни­е­то му.  За­по­ч­нах  ра­бо­та­та по из­ло­ж­ба­та с го­ди­ш­ни­те те­че­ния на „Цър­ко­вен ве­с­т­ник“ око­ло 70.  Ин­фор­ма­ци­я­та от то­зи из­то­ч­ник и се­га в по-го­ля­ма­та си част е не­по­д­ле­жа­ща на съм­не­ние. Био­г­ра­фи­ч­на­та сту­дия във Въз­по­ме­на­тел­ния сбор­ник – пър­ва­та кни­га за ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей в на­ци­о­нал­на­та ис­то­ри­о­пис,  ко­я­то из­ле­зе от пе­чат на 9 ав­густ 2002 г.,   ос­но­в­но е на­пи­са­на въз ос­но­ва на то­зи из­то­ч­ник.  Впе­ча­т­ля­ва­що е, че и дру­ги­те ав­то­ри, ко­и­то ра­бо­ти­ха по те­ма­та, ма­кар че по­л­з­ват мно­го по-бо­гат из­во­ров ма­те­ри­ал, ци­ти­рат Въз­по­ме­на­тел­ния сбор­ник. В об­щи ли­нии био­г­ра­фи­я­та на ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей е про­у­че­на. Мно­же­с­т­во мо­мен­ти в дей­но­ст­та му оба­че ос­та­ват не­из­с­ле­д­ва­ни, на­при­мер съ­ю­зи­те на пра­во­с­ла­в­ни­те хри­с­ти­я­тн­с­ки бра­т­с­т­ва, на уча­ща­та се мла­деж, уси­ли­я­та му за обе­ди­ня­ва­не на бъл­гар­с­ка­та ди­а­с­по­ра зад оке­а­на, бор­ба­та  про­тив ма­ке­до­ни­з­ма, и др.  По съ­ще­с­т­во то­ва е най-ва­ж­на­та част на не­го­во­то жи­во­то­о­пи­са­ние.

-В за­к­лю­че­ние, в на­ча­ло­то на  90-го­ди­ни на ми­на­лия век в. „Зна­ме“ кон­с­та­ти­ра, че  град Тър­го­ви­ще е в дълг към па­мет­та на ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей. В си­ла ли е все още то­ва?

-През 2018 г. ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей ве­че не е не­из­ве­с­т­но име в град Тър­го­ви­ще. Тук не е въз­мо­ж­но да из­б­роя вси­ч­ки зна­ци на по­чит, но ще при­по­м­ня ня­кои.  Най-дъл­га­та гра­до­о­бор­зу­ва­ща ко­му­ни­ка­ция при­е име­то „Бу­ле­вард ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей“ с ре­ше­ние на ОбС през 2002 г.,  Съ­ща­та го­ди­на в  храм „Св. Ив. Рил­с­ки“, над тлен­ни­те ос­тан­ки на ар­хи­е­рея, бе­ше по­с­та­ве­но впе­ча­т­ля­ва­що на­д­г­ро­бие, къ­де­то за­е­д­но с ек­с­по­ни­ра­на­та из­ло­ж­ба за жи­во­та и де­ло­то на ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей и ико­ни с осо­бе­на стой­ност,  се обо­со­би ме­мо­ри­ал­на за­ла. Па­ме­т­на пло­ча на сте­на­та на хра­ма,  мра­мор­на­та че­ш­ма от­пред – са все трай­ни зна­ци. Вся­ка го­ди­на на 9 ав­густ ст. ик. Сла­в­чо Про­да­нов от­с­лу­ж­ва три­са­гий на гро­ба. По­с­ле­д­ни­ят акт на по­чит бе­ше по­с­мър­т­но­то удо­с­то­я­ва­не на ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей със зва­ни­е­то „По­че­тен гра­ж­да­нин на град Тър­го­ви­ще“ през 2016 г.  Ярък мо­мент в кон­те­к­с­та на па­мет­та за то­зи бе­ле­жит наш съ­г­ра­ж­да­нин  бе­ше име­ну­ва­не­то на пър­ва­та, един­с­т­ве­на и ве­че за­к­ри­та ези­ко­ва гим­на­зия в гра­да – Про­фи­ли­ра­на гим­на­зия с изу­ча­ва­не на чу­ж­ди ези­ци „Ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей“. В дво­ра на учи­ли­ще­то бе­ше от­к­рит пър­ви­ят и един­с­т­вен в стра­на­та па­ме­т­ник на ар­хи­е­рея.

ПРЕ­Д­ЛО­ЖЕ­НИЕ ЗА БЪ­ДЕ­ЩА­ТА СЪ­Д­БА НА ТО­ЗИ ПА­МЕ­Т­НИК ЩЕ ОПО­ВЕ­С­ТЯ СКО­РО, ПАК ОТ ТРИ­БУ­НА­ТА НА В-К „ЗНА­МЕ“. 

Раз­го­вор на ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА