При­к­лю­чи­ха две­те най-зна­чи­ми про­я­ви на тър­го­ви­щ­ка сце­на за та­зи го­ди­на – „Въл­ше­б­на­та за­ве­са” и „Дни на го­ле­мия те­а­тър в мал­кия град”.Ка­к­ва е ра­в­но­с­ме­т­ка­та, ра­в­ня­ва ли се ре­зул­та­тът на по­ло­же­ни­те уси­лия-с този въпрос започна разговорът ни с Петър ПЕТРОВ – директор на търговищкия Драматичен театър.

– Ще от­го­во­ря с  „Да”, за­що­то то­ва, ко­е­то се по­лу­чи та­зи го­ди­на   ве­че е на­ли­це, на­ли­це е с по­с­ти­г­нат 19-ти ме­ж­ду­на­ро­ден фе­с­ти­вал на спе­к­та­к­ли за де­ца „Въл­ше­б­на­та за­ве­са”, пре­ми­нал на ед­но мно­го до­б­ро ни­во. Пре­д­с­тои ни 20-ти ме­ж­ду­на­ро­ден фе­с­ти­вал до­го­ди­на. В дни­те на го­ле­мия те­а­тър в мал­кия град, т.нар. фе­с­ти­вал за въз­ра­с­т­ни,  от 4 юни  до 6 юли, има­х­ме въз­мо­ж­но­ст­та да по­д­не­сем на  зри­те­ли­те 5 спе­к­та­къ­ла, ко­и­то бя­ха мно­го до­б­ре въз­при­е­ти. На­к­рая бе­ше, ка­к­то се ка­з­ва,  до­ри и че­ре­ш­ка­та на тор­та­та. Та­ка бих на­ре­къл аз на­ши­те уси­лия с пре­ми­е­ра­та на „Сън в ля­т­на нощ” на Дра­ма­ти­чен те­а­тър – Тър­го­ви­ще, по­с­та­ве­на от На­дя Асе­но­ва. Спе­к­та­къ­лът има мно­го ин­те­ре­с­но зву­че­не за­то­ва, за­що­то  е нов съ­в­ре­ме­нен про­чит, съ­в­ре­мен­но ви­ж­да­не на Ше­к­с­пир. Пу­б­ли­ка­та го въз­при­е с ова­ции. Ми­с­ля, че Дра­ма­ти­чен те­а­тър – Тър­го­ви­ще е на­п­ра­вил ед­на но­ва кра­ч­ка на­пред, за­що­то те­зи два фе­с­ти­ва­ла офор­мят не­го­вия  про­фил и раз­по­з­на­ва­е­мост; оп­ре­де­лят и не­го­ва­та про­ду­к­ция, за­що­то тя тря­б­ва да бъ­де  па­ри­те­т­на и в съ­що­то вре­ме той да има сво­я­та ау­ди­то­рия. В то­зи сми­съл ис­кам да от­бе­ле­жа, че на мно­го ме­с­та ве­че тър­го­ви­щ­ки­ят те­а­тър е оча­к­ван, къ­де­то оти­ва­ме да иг­ра­ем, оча­к­ва­на е и въз­мо­ж­но­ст­та за сблъ­сък на зри­те­ля с те­а­тъ­ра на Тър­го­ви­ще.

 -До кол­ко ус­пе­ш­но ни за­по­з­на­ва с цен­но­с­ти­те на жи­во­та съ­в­ре­мен­на­та дра­ма­тур­гия, пре­д­с­та­ве­на в рам­ки­те на про­я­ва­та  „Дни на го­ле­мия те­а­тър в мал­кия град”?

– То­ва е свър­за­но с дра­ма­тур­ги­я­та, ко­я­то из­по­вя­д­ват ав­то­ри­те, ка­к­то и ре­жи­сьо­ри­те. Спе­к­та­къ­лът е един ком­по­нент от ре­жи­сьор­с­ко, му­зи­кал­но-сце­ни­ч­но и дра­ма­тур­ги­ч­но яв­ле­ние. Дра­ма­тур­ги­я­та то­ва е гле­д­на то­ч­ка на ав­то­ри­те и в съ­що­то вре­ме,  вся­ко ед­но про­из­ве­де­ние, ко­е­то стои на сце­на­та не са­мо на Дра­ма­ти­чен те­а­тър-Тър­го­ви­ще, то тря­б­ва по при­н­цип да из­п­ра­ща сво­е­то по­с­ла­ние към ау­ди­то­ри­я­та и в своя по­д­текст да въз­пи­та­ва и да ут­вър­ж­да­ва вкус и кри­те­рий към съ­о­т­ве­т­на дра­ма­тур­гия, те­а­тър, му­зи­ка и вси­ч­ко, ко­е­то ни за­ни­ма­ва с ес­те­ти­ка­та на жи­во­та. 

– И ка­к­во е ос­но­в­но­то по­с­ла­ние на представените твор­би та­зи го­ди­на?

–  Мно­го­о­б­ра­зи­е­то на спе­к­та­к­ли­те в жан­ро­во­то им ес­те­с­т­во, ко­е­то из­ли­за, ка­к­то ед­на „Ал­бе­на”, ко­я­то бе­ше пре­д­ло­же­на от те­а­тъ­ра на ар­ми­я­та, „Слу­чай­на сре­ща” – друг спе­к­та­къл на са­ти­ри­ч­ния те­а­тър, съ­о­т­ве­т­но „Те­к­то­ни­ч­ни чу­в­с­т­ва” на Сли­вен със съ­в­сем тре­ти вид спе­к­та­къл и дра­ма­тур­гия, са­ми­те те про­во­ки­рат зри­те­ля към фи­ло­со­фия и раз­ми­съл. До­ка­то еди­ният про­во­ки­ра с кла­си­ка­та си, дру­гият про­во­ки­ра в мо­мен­та със съ­в­ре­мен­но­ст­та си и усе­ща­не­то на ин­ди­ви­да, на про­во­ка­ци­я­та на ли­ч­но­ст­та. Мно­го са не­ща­та, ко­и­то на­вя­ва един спе­к­та­къл. Та­ка че  то­зи спе­к­та­къл е бял, то­зи е че­рен, не би тря­б­ва­ло. За­що­то спе­к­та­къ­лът въз­дей­с­т­ва с ця­ла­та си се­ти­в­ност вър­ху се­ти­в­но­ст­та на зри­те­ля, за­то­ва той е из­ра­зи­те­лен, за­то­ва той е ин­те­ре­сен, нов. До­ри и един спе­к­та­къл, ка­то спе­к­та­къ­ла „Сън в ля­т­на нощ”, с ед­ни мно­го ин­те­ре­с­ни сре­д­с­т­ва, ко­и­то не са пра­ве­ни по при­н­цип, до­с­ти­га до зри­те­ля с ед­на но­ва ин­вен­ция, с ед­но но­во въз­дей­с­т­вие. Те­а­тъ­рът за­ба­в­ля­ва и за­ба­в­ля­вай­ки, той съ­що ни и въз­пи­та­ва. То е ка­к­то, ко­га­то за­с­та­неш пред ед­на кар­ти­на, не­за­ви­си­мо да­ли то­ва е Рем­б­ранд или ня­кой от ек­с­п­ре­си­о­ни­с­ти­те, ако ти ка­жеш ня­ка­к­во пъл­но оп­ре­де­ле­ние, ами зна­чи ти не си я ви­дял до­с­та­тъ­ч­но.

– До­б­ре, но все пак има ед­но сил­но вну­ше­ние, ко­е­то ос­та­ва във вре­ме­то, на­ли?

– Раз­би­ра се! Вну­ше­ни­е­то е от то­ва, че са­ми­ят те­а­тър въз­дей­с­т­ва със си­ла­та на те­а­т­рал­ни­те сре­д­с­т­ва и про­во­ки­ра въ­п­ро­си­те от жи­во­та и дей­с­т­ви­тел­но­ст­та.

-Има­те ли усе­ща­не­то, че тру­дът Ви е оце­нен от тър­го­ви­щ­ка­та об­ще­с­т­ве­ност?

–  Аз ми­с­ля, че да, за­що­то оцен­ка­та на хо­ра­та, ко­и­то ра­бо­тим в те­а­тъ­ра, се оп­ре­де­ля от пъл­ни­те са­ло­ни, а ние в то­ва от­но­ше­ние, сла­ва Бо­гу, би­х­ме се по­х­ва­ли­ли ка­то те­а­тър и ин­с­ти­ту­ция, че са­ло­ни­те бя­ха пъл­ни по вре­ме на це­лия фе­с­ти­вал. Те­а­т­рал­ни­ят зри­тел от Тър­го­ви­ще не е оби­к­но­вен зри­тел. Той е зри­тел, кой­то ве­че е ви­дял мно­го не­ща, по­к­рай те­зи фе­с­ти­ва­ли,  ко­и­то пре­д­с­та­вят „Дни­те на го­ле­мия те­а­тър в мал­кия град”. То­ва е 21-то из­да­ние, та­ка че ту­ка са ми­на­ли най-раз­ли­ч­ни об­раз­ци от Вар­нен­с­ко ля­то, от раз­ли­ч­ни фе­с­ти­ва­ли, от на­г­ра­де­ни спе­к­та­к­ли и зри­те­лят е ин­фор­ми­ран в те­зи 21 го­ди­ни, не­що по­ве­че, той се е са­мо­фор­ми­рал на ба­за на кри­те­рия си, кой­то е съ­з­дал след ка­то е ви­дял тол­ко­ва раз­ли­ч­ни об­раз­ци и жан­ро­ве от спе­к­та­к­ли. Факт е, че зри­те­лят е при нас, а то­ва е не­го­ва­та га­ран­ция, че той дей­с­т­ви­тел­но ува­жа­ва ин­с­ти­ту­ци­я­та и най-ве­че тру­да ни.

– То­ва ли е ос­но­в­на­та по­д­бу­да, ко­я­то Ви да­ва си­ли да по­д­дър­жа­те та­зи тра­ди­ция тол­ко­ва жи­ва, вече дъл­ги го­ди­ни?

– По­д­бу­да­та, то­ва е ли­ч­на мо­ти­ва­ция, че ко­га­то пра­виш не­що, тря­б­ва да го пра­виш та­ка, че то да ос­та­ва ка­то по­с­ла­ние от те­бе към дру­ги­те, ка­то не­що, ко­е­то съ­бу­ж­да въз­мо­ж­ност за по­до­б­ря­ва­не кри­те­рия на ос­та­на­ли­те  към ес­те­ти­ка, об­раз­ност и кул­ту­ра. За­що­то все по-ря­д­ко на­ми­ра­ме то­зи кри­те­рий на кул­ту­ра­та в раз­ли­ч­ни­те ас­пе­к­ти на жи­во­та.

Да по­с­ти­г­неш „раз­по­з­на­ва­е­мост” ка­то на­в­ле­зеш в съ­щ­но­ст­та на сво­и­те про­фе­си­о­нал­ни за­дъл­же­ния е пре­дим­с­т­во, до­ка­за­но от жи­во­та. Факт е, че Дра­ма­ти­ч­ни­ят те­а­тър в Тър­го­ви­ще с на­п­ра­ве­на­та „кра­ч­ка на­пред”, в дви­же­ние е съ­з­дал свой ху­до­же­с­т­ве­но из­г­ра­ден об­раз, факт е и не­го­ва­та до­ми­ни­ра­ща ро­ля в кул­тур­ния жи­вот на гра­да, а то­ва ве­че е ка­те­го­ри­ч­но по­с­ти­же­ние – ре­зул­тат от уме­ло­то ръ­ко­во­д­с­т­во на та­зи ин­с­ти­ту­ция. По­не та­ка го въз­при­ех аз.                                                                                                                                                                                                                                 

Ра­д­ка Ива­но­ва