Мо­зъ­ч­ни­ят удар – то­ва те­ж­ко жи­во­то­за­с­т­ра­ша­ва­що и ин­ва­ли­ди­зи­ра­що съ­с­то­я­ние – е два ви­да: ис­хе­ми­чен и хе­мо­ра­ги­чен.

Мо­зъ­ч­ни­ят ин­султ пре­д­с­та­в­ля­ва съ­с­то­я­ние, ко­е­то се ха­ра­к­те­ри­зи­ра с на­ру­ша­ва­не на мо­зъ­ч­на­та фун­к­ция всле­д­с­т­вие на на­ру­ше­ния в кръ­во­с­на­б­дя­ва­не­то на мо­зъ­ка. Те­зи на­ру­ше­ния мо­гат да се дъл­жат на ис­хе­мия (на­ру­шен кръ­во­ток) или хе­мо­ра­гия (кръ­во­и­з­лив), от­къ­де­то ин­сул­ти­те би­ват два ос­но­в­ни ви­да – ис­хе­ми­чен и хе­мо­ра­ги­чен.

Ис­хе­ми­я­та се пре­ди­з­ви­к­ва от тром­бо­за или ем­бо­лия, или от хи­по­пер­фу­зия на мо­зъ­ч­на­та тъ­кан. Хе­мо­ра­ги­ч­ни­ят пък се дъл­жи на кър­ве­не от кръ­во­но­с­ни­те съ­до­ве в мо­зъ­ка ди­ре­к­т­но в мо­зъ­ч­ния па­рен­хим или в су­ба­ра­х­но­и­дал­но­то про­с­т­ран­с­т­во, за­о­би­ка­ля­що мо­зъ­ч­на­та тъ­кан.

В ре­зул­тат на то­ва за­се­г­на­та­та об­ласт от мо­зъ­ка не мо­же да фун­к­ци­о­ни­ра нор­мал­но, ко­е­то мо­же да до­ве­де до на­ру­ше­ния в дви­же­ни­я­та, на­ру­ше­ния на го­во­ра, ув­ре­ж­да­не на зре­ни­е­то и дру­ги.

Мо­зъ­ч­ни­ят ин­фаркт е спе­ш­но ме­ди­цин­с­ко съ­с­то­я­ние и мо­же да при­чи­ни тра­ен не­в­ро­ло­ги­чен де­фи­цит и смърт. Ри­с­ко­ви фа­к­то­ри за въз­ни­к­ва­не­то му са на­пре­д­на­ла въз­раст, ви­со­ко кръ­в­но на­ля­га­не, пре­д­хо­ден ин­султ или тран­зи­тор­ни ис­хе­ми­ч­ни ата­ки, за­ха­рен ди­а­бет, ди­с­ли­пи­де­мия (ви­со­ки ни­ва на хо­ле­с­те­ро­ла в кръ­в­та), тю­тю­но­пу­ше­не и пре­д­сър­д­но мъ­ж­де­не.

Ви­со­ко­то кръ­в­но на­ля­га­не е най-ва­ж­ни­ят мо­ди­фи­ци­ру­ем ри­с­ков фа­к­тор за мо­зъ­чен удар. Це­ре­б­ро­ва­с­ку­лар­ни­те бо­ле­с­ти (мо­зъ­ч­но-съ­до­ви­те за­бо­ля­ва­ния) са би­ли вто­ра­та во­де­ща при­чи­на за смър­т­ност в све­то­вен ма­щаб през 2004 г.

Ис­хе­ми­ч­ни­ят ин­султ мо­же да бъ­де ле­ку­ван в бол­ни­ч­но за­ве­де­ние чрез тром­бо­ли­за, а за ня­кои хе­мо­ра­ги­ч­ни ин­сул­ти мо­же да се при­бе­г­не до не­в­ро­хи­рур­ги­ч­на ин­тер­вен­ция. За пъл­но въз­с­та­но­вя­ва­не на из­гу­бе­ни­те фун­к­ции се при­бя­г­ва до ре­ха­би­ли­та­ция, ко­я­то мо­же да вклю­ч­ва ре­ха­би­ли­та­ция на го­во­ра, фи­зи­кал­на те­ра­пия и оку­па­ци­он­на те­ра­пия. Про­фи­ла­к­ти­ка­та на ре­ци­ди­ви­те вклю­ч­ва при­ло­же­ние на ан­ти­а­г­ре­га­ти (ацил­са­ли­ци­ло­ва ки­се­ли­на, кло­пи­до­г­рел), ре­ду­к­ция на кръ­в­но­то на­ля­га­не, при­ем на ста­ти­ни.

По­д­б­ра­ни па­ци­ен­ти би­ха мо­г­ли да се въз­по­л­з­ват от ка­ро­ти­д­на ен­дар­к­те­ре­к­то­мия и упо­т­ре­ба на ан­ти­ко­а­гу­лан­ти.