Д-р Иван Сла­в­чев е от хо­ра­та, ко­и­то имат са­мо един пе­чат в тру­до­ва­та си кни­ж­ка и той е от МБАЛ-Тър­го­ви­ще. Хи­рург по про­фе­сия, той пра­к­ти­ку­ва тук от 1991 г.

Ос­вен, че е член на Ев­ро­пей­с­ко­то хи­рур­ги­че­с­ко дру­же­с­т­во, той е чо­век с ши­рок све­то­г­лед, оби­ча пъ­ту­ва­ни­я­та, а за лю­би­мия му ита­ли­ан­с­кия град Па­дуа, къ­де­то се за­ра­ж­да кон­вен­ци­о­нал­на­та ме­ди­ци­на пре­ди око­ло 800 ле­та, мо­же да раз­ка­з­ва с ча­со­ве. Дру­га не­го­ва страст, в ко­я­то вла­га мно­го енер­гия и сър­це, е спор­тът „бъ­ги”,  с убе­де­ност и удо­вол­с­т­вие спон­со­ри­ра  „бъ­ги”-съ­с­те­за­те­ли. От 2 г. от­ка­к­то е за­ве­ж­дащ хи­рур­ги­ч­но­то от­де­ле­ние,  тук се въ­ве­ж­дат и ня­кои ино­ва­ти­в­ни ме­то­ди с ог­ром­но зна­че­ние за ле­че­ни­е­то на па­ци­ен­ти­те.

-Д-р Сла­в­чев, от го­ди­на във Ва­ше­то от­де­ле­ние се въ­ве­до­ха ла­па­ро­с­ко­п­с­ки­те опе­ра­ции на пъ­п­ни и по­с­то­пе­ра­ти­в­ни хер­нии. Ка­к­во би­х­те ка­за­ли на по-ске­п­ти­ч­ни­те към тъй на­ре­че­ни­те без­к­ръ­в­ни опе­ра­ции? Впро­чем, за кол­ко та­ки­ва опе­ра­ции, из­вър­ше­ни в тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца, го­во­рим?

-Око­ло 50 броя са из­вър­ше­ни­те до­се­га по­до­б­ни опе­ра­ции в на­ше­то от­де­ле­ние. Мо­га да ка­жа, че т.н. без­к­ръ­в­ни опе­ра­ции имат мно­го пре­дим­с­т­ва: мно­го се скъ­ся­ва сле­до­пе­ра­ти­в­ния пре­с­той на па­ци­ен­та в бол­ни­ца­та, ос­вен то­ва, за тях е ха­ра­к­тер­но по- ран­но­то раз­д­ви­ж­ва­не, по-мал­ко­то ус­ло­ж­не­ния в сра­в­не­ние с кон­вен­ци­о­нал­ни­те опе­ра­ции. То­зи е сред най-съ­в­ре­мен­ни­те ме­то­ди , чрез ко­и­то ос­вен пъ­п­ни хер­нии, се опе­ри­рат и ки­с­ти на яй­ч­ни­ци­те, ки­с­ти на ма­то­ч­ни­те тръ­би, при­ла­гат се и при мно­го дру­ги ги­не­ко­ло­ги­ч­ни за­бо­ля­ва­ния. Пра­вим те­зи опе­ра­ции съ­в­ме­с­т­но със за­ве­ж­да­щия АГО д-р Емил Аба­джи­ев, а па­ци­ен­ти ос­вен от Тър­го­ви­щ­ко, ид­ват и от Си­ли­с­т­ра, от Раз­г­рад. 

-От го­ди­на, във Ва­ше­то от­де­ле­ние си слу­жи­те и с още ед­на но­вост-ул­т­ра­ви­о­ле­тов скал­пел. Ка­к­ви са не­го­ви­те пре­дим­с­т­ва?

-То­ва е ме­ди­цин­с­ки уред с при­ло­же­ние то­ч­но за те­зи ла­па­ро­с­ко­п­с­ки опе­ра­ции. Той е с мно­го мал­ко стра­ни­ч­ни по­ра­же­ния на тъ­ка­ни­те, с мно­го ща­дящ ре­зе­к­тор. При­ла­га­ме го в пра­к­ти­ка­та ус­пе­ш­но.

-Д-р Сла­в­чев, Вие сте ме­ди­цин­с­ки спе­ци­а­лист с дъл­го­го­ди­ш­на пра­к­ти­ка. По­в­се­д­не­в­ни  са сре­щи­те Ви с чо­ве­ш­ко­то стра­да­ние. Кое е оно­ва впе­ча­т­ле­ние, ко­е­то не­пре­мен­но  би­х­те ис­ка­ли да спо­де­ли­те пред чи­та­те­ли­те на в.”Зна­ме”?

-То­ва, ко­е­то не ми да­ва ми­ра и мно­го бих ис­кал да спо­де­ля, е че на­по­с­ле­дък па­ци­ен­ти­те ид­ват при нас във все по-за­пу­с­на­то здра­во­с­ло­в­но съ­с­то­я­ние, за мно­го от тях бол­ни­ца­та е ка­то по­с­ле­ден при­с­тан на чо­ве­ш­ко­то оце­ля­ва­не. Ни­ко­га не сме има­ли тол­ко­ва го­лям про­цент па­ци­ен­ти с ган­г­ре­ни, без да са зна­е­ли, че са в на­пре­д­нал ди­а­бет. Или с ане­мии, тъй ка­то имат ня­ка­къв ту­мор, кой­то се е раз­ви­вал през по­с­ле­д­ни­те 6-8 ме­се­ца, и те не са на­ме­ри­ли вре­ме да се пре­г­ле­дат. А те на пра­к­ти­ка са има­ли пе­ри­од, в кой­то са би­ли на­пъл­но спа­ся­е­ми па­ци­ен­ти. На вси­ч­ки тях бих ис­кал да ка­жа- ид­вай­те, пре­г­ле­ж­дай­те се в бол­ни­ца­та НА­В­РЕ­МЕ!

-И на­к­рая-Ва­ша­та ре­це­п­та за здра­ве?

– Да бъ­дем по­зи­ти­в­ни и да гле­да­ме по-фи­ло­со­ф­с­ки на не­ща­та!

Раз­го­вор на ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА