МОЯТ БОГ СА ПЧЕЛИТЕ

Раз­ка­з­ва­ме за Ка­тя ХРИ­С­ТО­ВА – един от до­а­йе­ни­те на пче­лар­с­т­во­то в Тър­го­ви­щ­ко

Още на пра­га, в цве­т­на­та гра­ди­на  на пче­ли­на, ни по­с­ре­ща ед­на лъ­че­зар­на, мно­го сър­де­ч­на и сла­д­ко­дум­на же­на- то­ва е Ка­тя Хри­с­то­ва, ко­я­то се за­ни­ма­ва ве­че 38 г. с пче­лар­с­т­во.

За не­й­ни­те 68 ле­та тя е твър­де мла­до­ли­ка, тя е от же­ни­те, ко­и­то из­лъ­ч­ват све­т­ли­на, всле­д­с­т­вие на един сми­с­ле­но из­жи­вян жи­вот, за­ре­ден с цен­но­с­ти и ме­ч­ти. Оби­ча ху­ба­во­то , тър­си го око­ло се­бе си, умее и са­ма да го съ­з­да­ва и да му се ра­д­ва .По  цве­т­на­та й гра­ди­на ще я по­з­на­е­те /ка­то ма­лък зе­мен рай!/, на­ся­та от из­ку­с­на жен­с­ка ръ­ка на ес­тет : с ла­ван­ду­ла,ка­на­д­с­ка зла­т­на пръ­чи­ца, ехи­на­цея, ас­к­ле­пи­ас, джо­джен,  ло­фант и с още ка­к­ви ли не ме­до­но­с­ни тре­ви и зе­лен­чу­ци, съ­о­б­ра­зе­ни с ну­ж­ди­те на не­й­ни­те лю­бим­ци -пче­ли­те. Пче­ли­нът й на­б­ро­я­ва  око­ло 160 ко­ше­ра и се на­ми­ра в края на се­ло Да­ви­до­во. По про­фе­сия Ка­тя е хи­мик, за­вър­ши­ла е Те­х­ни­кум по ин­ду­с­т­ри­ал­на хи­мия във Вар­на и не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след то­ва за­по­ч­на­ла ра­бо­та в Пче­лар­с­ко­то пре­д­п­ри­я­тие в Тър­го­ви­ще.И вси­ч­ко си вър­вя­ло нор­мал­но, до­ка­то съ­д­ба­та в един мо­мент не й пра­ти­ла оно­ва пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во, ко­е­то про­ме­ни­ло жи­во­та й и я на­ка­ра­ло да се по­с­ве­ти из­ця­ло на пче­лар­с­т­во­то. Как и ко­га се слу­чи­ло то­ва? Ето част от не­й­на­та ис­то­рия:

-Бе­ше 1979 г., дъ­ще­ря ми Га­ли­на бе­ше на три го­дин­ки. След за­бо­ля­ва­не от скар­ла­ти­на, сле­д­ва­ща­та ди­а­г­но­за, ко­я­то по­с­та­ви­ха на де­те­то ни, бе пи­е­ло­не­ф­рит, те­ж­ка фор­ма. След мо­щ­на ле­кар­с­т­ве­на те­ра­пия, се сти­г­на до но­ви кри­зи, бя­ха тру­д­ни дни за ця­ло­то ни се­мей­с­т­во. И в то­зи кри­ти­чен за нас мо­мент , хо­ра­та око­ло мен ми по­д­с­ка­за­ха да се обър­на към апи­те­ра­пи­я­та. До­ри ня­кои ми ка­за­ха :”Май­ка­та да ра­бо­ти с ле­кар­с­т­во­то на де­те­то си, а да не мо­же да му по­мо­г­не…” Ле­кар­ка­та, ко­я­то ле­ку­ва­ше дъ­ще­ря ни, бе­ше ске­п­ти­ч­на, но по­з­во­ли де­те­то да ос­та­не се­д­ми­ца без ле­кар­с­т­ва, да­ва­х­ме й пре­дим­но пчел­ни про­ду­к­ти. И най ве­че, ни­ко­га ня­ма да за­б­ра­вя, ед­на ле­че­б­на смес от: 1 с.л. мед, со­ка на по­ло­вин ли­мон плюс 150 г ле­ко за­то­п­ле­на хи­сар­с­ка во­да. Су­т­рин, обед, ве­чер де­те­то по­е­ма­ше та­зи смес ме­се­ци на­ред, по­с­те­пен­но спря­х­ме ле­кар­с­т­ва­та. До­ка­то на­д­ви­х­ме бо­ле­ст­та.  То­га­ва да­дох обет-щом де­те­то ми е жи­во, аз ще гле­дам пче­ли…Но ис­кам да на­п­ра­вя ед­но уто­ч­не­ние-не все­ки мед е ле­че­бен, ле­че­бен мед е то­зи, кой­то е до­не­сен са­мо от пче­ли/не­к­та­рен мед/.

За­то­ва през це­лия си жи­вот се кръ­с­тя в пче­ли­те- та­ка на­к­ра­т­ко обя­с­ня­ва мо­ти­ва­ци­я­та си да ста­не пче­лар­ка Ка­тя Хри­с­то­ва, ко­я­то е убе­де­на, че пче­ла­ри­те са хо­ра от по-осо­бе­но те­с­то, в из­ве­с­тен сми­съл при­ви­ле­ги­ро­ва­ни хо­ра, тъй ка­то чист, не­к­та­рен мед с во­сък ядат са­мо Бо­го­ве­те на Олимп и при­я­те­ли­те на пче­ла­ри­те. В на­ча­ло­то Ка­тя за­по­ч­ва с два ко­ше­ра, но  за ня­кол­ко го­ди­ни уве­ли­ча­ва броя им на 40 . Да­ват й и спе­ци­ал­но мя­с­то край с.Да­ви­до­во , за да си съ­з­да­де со­б­с­т­вен пче­лин/. И тя за­по­ч­ва ра­бо­та- с мно­го упо­ри­тост и усър­дие, с убе­де­но­ст­та, че за да ста­неш до­бър пче­лар, тря­б­ва да зна­еш и мо­жеш.

Спа­з­ва и още ед­на нра­в­с­т­ве­на ма­к­си­ма- че за пче­ли­те ви­на­ги се ра­бо­ти с ум и сър­це, ес­те­с­т­во­то на са­ма­та ра­бо­та го изи­с­к­ва, тъй ка­то пче­ли­те имат два Го­с­по­да-еди­ни­ят е на не­бе­то, а дру­ги­ят е в ли­це­то на пче­ла­ря. И ка­к­то до­б­ри­ят пче­лар мо­же да на­п­ра­ви чу­де­са с тях , не­ка­дър­ни­ят пче­лар про­с­то мо­же да ги съ­си­пе.

В по­д­к­ре­па на та­зи си ми­съл Ка­тя още до­ба­вя, че не­ря­д­ко ва­ди мед по 4 пъ­ти в го­ди­на­та, а ня­кои дру­ги пче­ла­ри, с по-мал­ко мед ка­з­ват, че про­с­то го­ди­на­та не е до­б­ра…Но то­ва е дру­га те­ма. За нея ка­з­ват, че в ре­зул­тат на раз­въ­д­но-по­до­б­ри­тел­на­та ра­бо­та в пче­ли­на , ко­я­то тя во­ди с го­ди­ни , е ко­ри­фей по про­из­во­д­с­т­во­то на пче­ли-май­ки / ви­с­ши­ят „пи­ло­таж” в пче­лар­с­т­во­то!/. Впро­чем, с ча­со­ве сла­д­ко­дум­на­та ни съ­бе­се­д­ни­ч­ка  мо­же да спо­де­ля тън­ко­с­ти­те на пче­лар­с­кия за­на­ят- от­во­ре­на е, мно­го ко­ле­ги­ал­на, не крие сво­и­те при­йо­ми, из­в­ле­че­ни с опи­та през го­ди­ни­те.

На­при­мер, за раз­ли­ка от ня­кои не­й­ни ко­ле­ги-пче­ла­ри, ко­и­то в края на юни взи­мат вси­ч­кия мед на пче­ли­те, Ка­тя не пра­ви та­ка. Тя най-на­пред пре­це­ня­ва ка­к­во ко­ли­че­с­т­во не­при­ко­с­но­вен мед да ос­та­ви – по­не око­ло 20 кг, кой­то да й по­с­лу­жи на про­лет, тъй ка­то то­зи со­б­с­т­вен мед мно­го им­пул­си­ра пче­ли­те.И още не­що, тя за­ви­на­ги е за­по­м­ни­ла ду­ми­те на един ма­ке­дон­с­ки про­фе­сор На­ум Бан­джов, кой­то по вре­ме на пър­во­то из­ло­же­ние на пче­ла­ри­те в Пле­вен  ка­зал, че все­ки ува­жа­ващ се­бе си пче­лар тря­б­ва по­не 10 от съ­ще­с­т­ву­ва­щи­те ко­ше­ри да ги има ка­то ре­зер­в­ни и в слу­чай на ну­ж­да да мо­же да ре­а­ги­ра. И до­се­га Ка­тя спа­з­ва то­зи про­фе­си­о­на­лен съ­вет. И та­ка, ден след ден, ка­то пче­ли­ца, Ка­тя е на своя пост на пче­ли­на край Да­ви­до­во-за­ся­ва ре­д­ки, ме­до­но­с­ни бил­ки и ра­с­те­ния, гри­жи се за гра­ди­на­та, тру­ди се око­ло сво­и­те лю­бим­ци- пче­ли­те, ко­и­то, жу­жей­ки, оби­ч­ли­во й шу­ш­нат  елей­ни „ме­д­ни” сло­ва…Пче­ла­та е не­що не­ве­ро­я­т­но по ле­че­б­на­та си­ла и въз­дей­с­т­вие на пчел­ни­те про­ду­к­ти, тя е най-по­ле­з­но­то жи­во съ­ще­с­т­во, чу­до­то  в при­ро­да­та, с обо­жа­ние го­во­ри  Ка­тя. Тук, на пче­ли­на, се за­ре­ж­дам, тук оз­д­ра­вя­вам, спо­де­ля тя и раз­ка­з­ва как за­къ­са­ла със здра­ве­то през та­зи зи­ма, по­с­та­ви­ли й  стря­с­ка­ща ди­а­г­но­за, но щом пу­к­на­ла про­лет­та и до­ш­ла на пче­ли­на, оз­д­ра­вя­ла. Та­ка е, зи­ме бо­ле­ду­вам, ле­те оз­д­ра­вя­вам край пче­ли­те, смее се та­зи не­ве­ро­я­т­на, из­к­лю­чи­тел­но ми­ла и за­с­мя­на же­на, ко­я­то до най-мал­ка­та тън­кост и по­д­ро­б­ност, до съ­вър­шен­с­т­во е вни­к­на­ла в пче­лар­с­кия за­на­ят и е ед­на сво­е­о­б­ра­з­на, по­д­ви­ж­на „пче­лар­с­ка ен­ци­к­ло­пе­дия”, но не са­мо на те­о­рия, а най-ве­че в пра­к­ти­ка­та. От ду­ма на  ду­ма сти­га­ме и до две­те мал­ки чу­де­са в не­й­ния жи­вот, ка­к­то ги на­ри­ча тя: през 2004 г. от тър­го­ви­щ­ко­то пче­лар­с­ко дру­же­с­т­во тя е обя­ве­на за „Пче­лар на го­ди­на­та” в Тър­го­ви­щ­ко – пре­д­с­та­ве­те си са­мо: сред 80 ду­ши пче­ла­ри, при­зът е да­ден на ед­на же­на! И още не­що: през 2009 г. ,за пръв път в ис­то­ри­я­та на тър­го­ви­щ­ко­то Пче­лар­с­ко дру­же­с­т­во „Не­к­тар” , не­гов пре­д­се­да­тел ста­ва …ед­на ЖЕ­НА!

И то­ва е Ка­тя Хри­с­то­ва! Об­ще­с­т­ве­но при­з­на­ние, ка­к­то и още де­се­т­ки от­ли­чия, по­лу­ча­ва­ни през го­ди­ни­те, не гла­во­за­май­ват Ка­тя. На­про­тив, за нея те са още по-го­лям сти­мул да че­те, да вни­к­ва в за­на­я­та пче­лар­с­т­во и се­га, ко­га­то ве­че е пре­ми­на­ла в за­ко­нен от­дих, все­ця­ло да се от­да­де със сър­це­то и ду­ша­та си на то­ва по­при­ще. А пче­лар­с­т­во­то  ис­ка то­ч­но то­ва- ВСЕ­О­Т­ДА­ДЕ­НОСТ! В то­ва е и раз­ко­в­ни­че­то на не­й­ни­те ус­пе­хи и мал­ки чо­ве­ш­ки по­бе­ди, ко­и­то я сти­му­ли­рат да вър­ви на­пред…

Ни­ко­га оба­че мо­я­та съ­бе­се­д­ни­ч­ка не про­пу­с­ка да от­бе­ле­жи, че ви­на­ги е раз­чи­та­ла на ра­мо­то на своя съ­п­руг Хри­с­то, кой­то ви­на­ги мно­го й по­ма­га и кой­то съ­що има свой пче­лин- об­г­ри­ж­ва 15 ко­ше­ра с пче­ли, ко­и­то се на­ми­рат  във вил­на­та зо­на край Тър­го­ви­ще. Раз­чи­та и на со­ли­д­на­та по­д­к­ре­па на си­на им Ди­ми­тър, кой­то е слу­жи­тел в тър­го­ви­щ­ко­то со­ци­ал­но ве­дом­с­т­во.

А най-го­ля­ма­та ра­дост за Ка­тя е 6-го­ди­ш­ни­ят й внук Ма­тей / не­й­на­та бъ­де­ща смя­на/, кой­то щом й ка­зал:”Ба­бо Ка­тя, да ми по­ка­жеш къ­де жи­вее ца­ри­ца­та-май­ка”, тя ве­д­на­ха раз­б­ра­ла, че в не­го­во ли­це има бъ­дещ при­ем­ник. И мно­го вяр­ва в то­ва. 

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.