Са­мо пре­ди дни се за­вър­на­х­ме от ед­но чу­де­с­но пъ­те­ше­с­т­вие до Ка­на­да. Ог­ром­на стра­на, раз­по­ла­га­ща се от Ат­лан­ти­че­с­ки оке­ан на из­ток до ти­хи оке­ан на за­пад, и до Аля­с­ка и се­ве­рен ле­до­вит оке­ан на се­вер. Ос­но­в­на­та част от на­се­ле­ни­е­то – 77% жи­вее по про­те­же­ние на юж­на­та й су­хо­пъ­т­на гра­ни­ца със САЩ, ко­я­то е дъл­га 6400 км, за­ра­ди бла­го­п­ри­я­т­ния кли­мат.

Ка­на­да е стра­на­та на го­ри­те – 35% от пло­ща й са го­ри, ка­то най-раз­про­с­т­ра­нен е кле­нът и не­на­п­ра­з­но кле­но­во­то ли­с­то е сим­вол на на­ци­о­нал­ния флаг на стра­на­та, а кле­но­ви­ят си­роп е най-по­пу­ляр­ни­ят су­ве­нир. Ка­на­да е стра­на на езе­ра­та, ре­ки­те и во­до­па­ди­те – 20% от све­то­в­ни­те во­д­ни за­па­си са тук. Пре­ли­тай­ки над Грен­лан­дия се на­с­ла­ди­х­ме на ве­ли­че­с­т­ве­на­та ле­де­на пу­с­тош, след ко­я­то под нас се по­я­ви Се­вер­на Ка­на­да с без­б­ре­ж­ност от во­да, ос­т­ро­ви, спо­кой­с­т­вие, без­лю­д­ност и чу­в­с­т­во за не­о­бя­т­ност. По­ч­ти 4/5 от пло­ща й е ико­но­ми­че­с­ки не­у­с­во­е­на от чо­ве­ка. По­се­ще­ни­е­то ни в Ка­на­да за­по­ч­на от най-за­па­д­на­та й то­ч­ка – Ван­ку­вър, про­вин­ция Бри­тан­с­ка Ко­лум­бия.

То­ва е  тре­ти­ят по го­ле­ми­на град, раз­по­ло­жен на ти­хо­о­ке­ан­с­ко­то край­б­ре­жие, то­ч­но сре­щу ос­т­ров Ван­ку­вър и се счи­та за един от най-жи­во­пи­с­ни­те све­то­в­ни гра­до­ве. На­ми­ра се вър­ху дъл­бо­ко про­ря­зан по­лу­о­с­т­ров, ме­ж­ду кри­с­тал­ни­те про­то­ци на ре­ка­та Фрей­зър, на фо­на на по­к­ри­ти­те със сняг вър­хо­ве на окол­ни­те пла­ни­ни. Не са ми­на­ли и 150 го­ди­ни, от­ка­к­то тук се е за­се­лил пър­вия бял дър­во­се­кач всред ин­ди­ан­ци­те от ме­с­т­но­то пле­ме. Зла­т­на­та тре­с­ка при­в­ли­ча хи­ля­ди тър­са­чи на ща­с­тие, след ка­то в ре­ка Фрей­зър е от­к­ри­то зла­то. Та­ка въз­ни­к­ва мал­ко­то се­ли­ще Грейн­вил, ко­е­то през 1886 г. ве­че е обя­ве­но за град, но­сещ име­то на бри­тан­с­кия ка­пи­тан Джордж Ван­ку­вър – пър­ви из­с­ле­д­вал и кар­то­г­ра­фи­рал те­зи ме­с­та. На­и­с­ти­на, се­га гра­дът е мно­го впе­ча­т­ля­ващ. На­къ­де­то и да се обър­не­те, ви за­о­би­ка­лят гле­д­ки от ис­к­ря­щи­те от слън­це­то во­ди на за­ли­ва, при­с­та­ни­ще из­пъл­не­но със сто­ти­ци ло­д­ки, ях­ти… Мо­де­рен, осе­ян с не­бо­с­тър­га­чи град – „стъ­к­лен град“, ка­к­ви­то се ока­за­ха и ос­та­на­ли­те мно­го­ми­ли­он­ни гра­до­ве, ко­и­то по­се­ти­х­ме.

Ин­те­ре­с­но е, че тук мо­жеш да сре­щ­неш хо­ра от вся­ка ра­са и цвят на ко­жа­та, хо­ра от вси­ч­ки кра­и­ща на све­та. Най-мно­го­б­рой­но е ази­а­т­с­ко­то на­се­ле­ние и за то­ва не е чу­д­но, че тук, във Ван­ку­вър ки­тай­с­ки­ят квар­тал е най-го­лям, вто­ри­ят по го­ле­ми­на в ця­ла Се­вер­на Аме­ри­ка. Пъ­с­тър, ша­рен, тук жи­во­тът не спи­ра 24 ча­са в де­но­но­щи­е­то. Тук оба­че се на­ми­ра и ти­хи­ят, спо­ко­ен парк, аран­жи­ран ка­то кла­си­че­с­ка ки­тай­с­ка гра­ди­на от вре­ме­то на ди­на­с­ти­я­та Мин и един­с­т­ве­ни­ят об­ра­зец на та­ка­ва гра­ди­на, из­вън Ки­тай. За ня­ко­га­ш­ни­те оби­та­те­ли на те­зи зе­ми – ин­ди­ан­ци­те, на­по­м­нят мно­го­то дър­ве­ни ви­со­ки из­пъ­с­т­ре­ни стъл­бо­ве-то­те­ми, с ко­и­то те са оз­на­ме­ну­ва­ли ва­ж­ни­те съ­би­тия от своя об­ще­с­т­вен жи­вот – по­ра­ди ли­п­са на пи­с­ме­ност.

С фе­ри­бот сти­га­ме до ос­т­ров Ван­ку­вър и гра­да Ви­к­то­рия – сто­ли­ца на бри­тан­с­ка Ко­лум­бия. Спо­кой­но, кра­си­во, цве­т­но и зе­ле­но мя­с­то с мек кли­мат, къ­де­то мно­го въз­ра­с­т­ни хо­ра из­би­рат да пре­ка­рат тук сво­и­те ста­ри­ни. Вну­ши­тел­на е сгра­да­та на пар­ла­мен­та, а ко­ло­ри­т­но въ­т­ре­ш­но при­с­та­ни­ще е за­о­би­ко­ле­но от ве­ли­ко­ле­п­ни сгра­ди, гра­ди­ни и ту­ри­с­ти­че­с­ки ат­ра­к­ции.

От тук за­по­ч­ва ну­ле­ва­та ми­ля на тран­с­ка­на­д­с­ка­та ма­ги­с­т­ра­ла, дъл­га око­ло 8000 км по ця­ло­то про­те­же­ние на су­хо­зем­на­та гра­ни­ца със САЩ. Тук са из­ве­с­т­ни­те гра­ди­ни „Бу­т­чарт“, про­с­ти­ра­щи се на око­ло 50 ак­ра зе­мя – в ми­на­ло­то за­не­ма­ре­на ва­ро­ви­ко­ва ка­ри­е­ра, а се­га е рай­с­ка цве­т­на гра­ди­на с те­ма­ти­ч­ни пар­ко­ве и зо­ни. С въ­т­ре­шен по­лет, ле­тим до Кал­га­ри и не­о­пи­су­е­ми­те ска­ли­с­ти пла­ни­ни.

/Сле­д­ва про­дъл­же­ние/

НИ­НА АН­Д­РЕ­Е­ВА