ДАРИТЕЛСКИ ЖЕСТОВЕ ОТ НЕЗАБРАВИМИЯ ПРОФ. Д-Р ГАНЧО ПАПУРОВ

Г-жо Ав­ра­мо­ва, на­с­ко­ро, при от­бе­ля­з­ва­не 40 дни от кон­чи­на­та на проф. д-р Ган­чо Па­пу­ров, сред не­го­ви бли­з­ки, по­з­на­ти, съ­ра­т­ни­ци Вие по мно­го ин­те­ре­сен на­чин раз­ка­за­х­те за ед­на не­по­з­на­та /по­не за ня­кои от нас/ чер­та в ха­ра­к­те­ра на та­зи на­и­с­ти­на ен­ци­к­ло­пе­ди­ч­на ли­ч­ност, а имен­но- да­ре­ни­те от ве­щи на тър­го­ви­щ­кия Ис­то­ри­че­с­ки му­зей. Спо­де­ле­те  на­к­ра­т­ко ис­то­ри­я­та с из­ва­де­ния кур­шум от ра­не­ния вой­ник. 

-По съ­ще­с­т­во кур­шу­мът, от­пе­ча­тък от  спе­ци­а­ли­зи­ра­но­то из­да­ние „Ото-ри­но­ла­рин­го­ло­гия”  /№1, 1970 г./ и  из­ре­з­ка от тър­го­ви­щ­кия ве­с­т­ник  „Зна­ме на ко­му­ни­з­ма” /№ 68, 28.08.1962 г./ с пи­с­мо до ре­да­к­ци­я­та на па­ци­ен­та Ата­нас  Пе­тев, са пър­ви­те да­ре­ния за му­зея, ко­и­то на­п­ра­ви проф. д-р Ган­чо Па­пу­ров през 1998 г.

Те­к­с­то­ви­те до­ку­мен­ти пре­д­с­та­вят от две­те стра­ни – от стра­на на ле­ка­ря и от стра­на на па­ци­ен­та ед­но и съ­що съ­би­тие – спо­лу­ч­ли­ва хи­рур­ги­че­с­ка опе­ра­ция, из­вър­ше­на  през 1959 г.  Пу­б­ли­ка­ци­я­та „Слу­чай на дъл­го пре­с­то­я­ло чу­ж­до тя­ло в ли­це­вия ске­лет”  в  „Ото-ри­но­ла­рин­го­ло­гия” на  д-р Ган­чо Па­пу­ров пре­д­с­та­вя пред про­фе­си­о­нал­на­та ко­ле­гия  съ­ща­та та­зи  опе­ра­ция. Спо­де­ле­но­то от па­ци­ен­та  Ат. Пе­тев но­си си­лен емо­ци­о­на­лен за­ряд.  Той пи­ше, че  през Бал­кан­с­ка­та вой­на  е ра­нен в дя­с­но­то око.  Кур­шу­мът за­се­д­нал в че­ре­па и  пре­с­то­ял там без мал­ко по­ло­вин век,  при­чи­ня­вай­ки бол­ка и за­п­ла­ш­вай­ки от пъл­но ос­ле­пя­ва­не.  Дъл­го, в раз­ли­ч­ни гра­до­ве, при  ка­к­ви ли не ле­ка­ри и про­фе­со­ри  тър­сил по­мощ ста­ри­ят ве­те­ран. И в Тър­го­ви­ще,  в тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца,  47 го­ди­ни след ра­ня­ва­не­то, мла­ди­ят д-р Ган­чо Па­пу­ров  от­с­т­ра­нил по опе­ра­ти­вен път за­се­д­на­лия кур­шум.  Опе­ра­ци­я­та е из­вър­ше­на ко­га­то  Ат. Пе­тев  е бил  на 79 го­ди­ни. Бла­го­дар­с­т­ве­но­то пи­с­мо да ве­с­т­ни­ка той пи­ше на 83-го­ди­ш­на въз­раст!   Са­ми­ят из­ва­ден при опе­ра­ци­я­та кур­шум,  спо­мен от сво­е­о­б­ра­зен връх в на­че­ва­ща­та ка­ри­е­ра на  д-р Па­пу­ров, и не­гов скъп спо­мен, той да­ри на му­зея. В мо­мен­та кур­шу­мът е ек­с­по­ни­ран в из­ло­ж­ба­та „Ве­лик е на­ши­ят вой­ник”, по­с­ве­те­на на вой­ни­те за на­ци­о­нал­но обе­ди­не­ние 1812-1918 г.

Вие спо­ме­на­х­те и за дру­ги лю­бо­пи­т­ни да­ре­ния – се­мей­ни ре­ли­к­ви, от проф- д-р Ган­чо Па­пу­ров, да при­по­м­ним  и тях.

-В те­че­ние на мно­го  го­ди­ни проф. д-р Па­пу­ров да­ря­ва пе­ри­о­ди­ч­но на му­зея пре­д­ме­ти, сним­ки, до­ку­мен­ти и свои кни­ги. Да­ре­ни­я­та  му  при­те­жа­ват ед­на  уни­кал­ност  – те при­съ­с­т­ват в ред  те­к­с­то­ве от не­го­ви­те кни­ги – би­ло по­е­ти­ч­ни твор­би, би­ло  ли­те­ра­тур­на про­за или пу­б­ли­ци­с­ти­ка,  би­ло  ме­мо­а­ри, би­ло съ­х­ра­не­ни до­ку­мен­ти. Ек­с­по­ни­ра­ни ре­дом пре­д­ме­ти­те, до­ку­мен­ти­те и  те­к­с­то­ве­те с ли­ч­ни­те пре­жи­вя­ва­ния на Г. Па­пу­ров, свър­за­ни с тях, са си­лен ак­цент във вся­ка из­ло­ж­ба. То­ва са къ­с­че­та не­по­д­п­ра­ве­на и ис­тин­с­ка бъл­гар­с­ка ис­то­рия, пре­жи­вя­на  и ос­та­ви­ла своя от­пе­ча­тък. На­при­мер ле­кар­с­ка­та чан­та. Тя е до­не­се­на от Аме­ри­ка от ба­ща му Ди­ми­тър Па­пу­ров, кой­то я е по­л­з­вал ка­то фел­д­шер в Бъл­га­рия. След ма­лък ре­монт със съ­ща­та чан­та и  мла­ди­ят д-р Ган­чо Па­пу­ров ка­то  ле­кар в Тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца е за­по­ч­нал своя про­фе­си­о­на­лен път. За та­зи чан­та, с пе­т­на­та от йод в нея,   той пи­ше в сти­хо­т­во­ре­ни­е­то „Ста­ри­ят фел­д­шер”, по­с­ве­те­но на ба­ща му.  Хи­рур­ги­че­с­ки ин­с­т­ру­мен­ти, ко­и­то про­фе­со­рът е по­л­з­вал в дъл­го­го­ди­ш­на­та си ле­кар­с­ка пра­к­ти­ка, да­ре­ни  на му­зея, и из­ло­же­ни във вре­мен­ни из­ло­ж­би, при­по­м­ня­ха  на не един по­се­ти­тел за не­го­вия ли­чен кон­такт с ле­ка­ря и чо­ве­ка Ган­чо Па­пу­ров.  В Аме­ри­ка ба­ща­та Д. Па­пу­ров за­ку­пу­ва и му­зи­ка­лен ин­с­т­ру­мент – фи­з­хар­мо­ни­ка. Тя му е слу­жи­ла  за на­д­мо­г­ва­не на но­с­тал­ги­я­та по ро­д­ния край, ка­к­то ка­з­ва­ше по­кой­ни­ят проф. д-р Па­пу­ров. С та­зи фи­з­хар­мо­ни­ка, си­нът, на­у­чил се да сви­ри на нея,  е уча­с­т­вал ху­до­же­с­т­ве­на­та са­мо­дей­ност до към 60-те го­ди­ни на ми­на­лия век. И фи­з­хар­мо­ни­ка­та е въз­пя­та в стих.  От Аме­ри­ка са и две джо­б­ни  те­ф­тер­че­та. В ед­но­то са  за­пи­са­ни бъл­гар­с­ки сти­хо­т­во­ре­ния и те­к­с­то­ве на пе­с­ни. Вто­ро­то, с пе­дан­ти­ч­но  во­де­ни  сме­т­ки за вси­ч­ко спе­че­ле­но и по­хар­че­но, е съ­х­ра­ни­ло  спо­мен за  не­ле­кия жи­вот на  вар­дун­с­кия  мла­деж зад оке­а­на.  Гур­бе­т­чия в да­ле­ч­на­та и чу­ж­да стра­на, уча­с­т­ник в три вой­ни, ба­ща­та е въз­пи­та­вал ро­до­лю­би­е­то у си­на си с ед­на по­ве­ля: „Бъ­ди до­во­лен, че си има­ме дър­жа­ва и жи­ве­еш и ра­бо­тиш в нея!”  Дъл­га те­ма е ро­до­лю­би­е­то и лю­бо­в­та към ро­д­ния край, ко­и­то вси­ч­ки до­б­ре по­м­нят от кон­та­к­ти­те с про­фе­со­ра. Из­ка­з­ва се две ду­ми, а мо­же да се по­чу­в­с­т­ва и пре­жи­вее ко­га­то се че­тат сти­хо­ве­те, не­го­ва­та кни­га­та „От­та­тък Бо­а­за е се­ло Вар­дун” /един­с­т­ве­на кни­га за ро­д­но­то се­ло/, и най-то­ч­но – вси­ч­ки не­го­ви кни­ги. Да­ре­ние е и ма­г­не­то­фо­нът  „Сма­рагд” – един от пър­ви­те ма­г­не­то­фо­ни в Тър­го­ви­ще, за­ку­пен  от Пло­в­ди­в­с­кия па­на­ир. За не­го про­фе­со­рът с ус­ми­в­ка си спом­ня­ше, че ка­то ед­но съ­в­сем но­во и не­ви­ж­да­но до мо­мен­та в гра­да из­де­лие, ма­г­не­то­фо­нът ста­ва обект на ко­мен­тар. Гра­д­с­ка­та мъл­ва  за­го­во­ри­ла, че Ган­чо Па­пу­ров си е ку­пил гра­мо­фон с две пло­чи. Тук ще спо­ме­на още и за ед­но да­ре­ние,  по съ­ще­с­т­во един уни­ка­лен  ком­п­лект – кни­ги, при­д­ру­же­ни от ди­с­ке­ти – еле­к­т­ро­нен но­си­тел на съ­дър­жа­ни­е­то им. Те­зи кни­ги са  мал­ко по-раз­ли­ч­ни от оби­чай­на­та пре­д­с­та­ва за по­ли­г­ра­ф­с­кия про­дукт „кни­га”. Те са на­п­ра­ве­ни со­б­с­т­ве­но­ръ­ч­но от ав­то­ра –  след ка­то е на­б­рал те­к­с­та на ком­пю­тър, с фун­к­ци­я­та „принт” е пре­не­съл  ин­фор­ма­ци­я­та на хар­тия и е по­д­ле­пил ли­с­ти­те, съ­з­да­вай­ки ръ­ч­но на­п­ра­ве­но кни­ж­но тя­ло.  По­д­го­т­ве­ни са за пе­чат в го­ди­на­та на 80-ле­ти­е­то му, про­фе­со­рът с чу­в­с­т­во за ху­мор спо­де­ли, че на та­зи пре­к­лон­на въз­раст, не е си­гу­рен да­ли ще до­жи­вее от­пе­ча­т­ва­не­то на кни­ги­те…За­то­ва пре­до­с­та­ви ин­фор­ма­ци­я­та в то­зи вид. Ис­ка ли пи­та­не, че го­ля­ма част от кни­ги­те си, той съ­що е да­рил на му­зея.  

– С ка­к­во ос­та­ва ка­то спо­мен във Ва­ше­то съ­з­на­ние на­ши­ят зем­ляк проф.д-р Ган­чо Па­пу­ров?

– За мен то­зи въ­п­рос е твър­де ли­чен, по­ч­ти ед­но са­к­рал­но про­с­т­ран­с­т­во. Свър­за­но с бли­з­ко­то де­т­с­ко и юно­ше­с­ко при­я­тел­с­т­во ме­ж­ду про­фе­со­ра и мой бли­зък ро­д­ни­на, кой­то си оти­де твър­де ра­но, но за мен е един све­тъл при­мер. Све­тът на иде­а­ли­зъм и нра­в­с­т­вен ма­к­си­ма­ли­зъм, с пре­о­до­ля­ва­не на без­б­рой не­га­ти­ви с упор­с­т­во и све­т­ли ме­ч­ти, с по­ч­ти иде­ал­ни и до­с­ти­г­на­ти с труд жи­тей­с­ки це­ли.  При раз­го­во­ри­те ми с проф.   д-р Па­пу­ров, той не ве­д­нъж е ка­з­вал, че раз­го­ва­ряй­ки с мен, той се връ­ща в сво­е­то де­т­с­т­во и юно­ше­с­т­во. Имен­но с от­с­то­я­ва­не­то на нра­в­с­т­ве­ни­те кри­те­рии в своя жи­вот, проф. д-р Ган­чо Па­пу­ров е при­мер за мен. И по­ло­жи­тел­но­то му от­но­ше­ние към мен ме из­ди­га в со­б­с­т­ве­ни­те ми очи. Тук не мо­га да не се вър­на към те­ма­та за лю­бо­в­та към ро­д­ния край, по­г­ле­д­на­та от ъгъ­ла на ин­те­ре­са му към бли­з­ко­то ми­на­ло, ин­те­рес, ка­къ­в­то дру­ги не ми е из­ве­с­т­но да са про­я­вя­ва­ли. До­ри и сред про­фе­си­о­на­ли­с­ти­те… Ми­на­ло, в ко­е­то е пре­ми­на­ла част от не­го­ви­ят жи­вот тъ­к­мо тук, в гра­да Тър­го­ви­ще и се­ла от око­ли­я­та. Сви­де­тел и уча­с­т­ник в об­ще­с­т­ве­ни про­ме­ни и  съ­с­то­я­ния, на ра­до­с­ти и па­де­ния, опи­са­ни в не­го­ви­те кни­ги и от­к­ро­ве­ния, за не­го бе­ше от осо­бен ин­те­рес из­ва­де­на­та от до­ку­мен­тал­ни из­то­ч­ни­ци ем­пи­рия. Ка­з­вал е не­ве­д­нъж, че пре­д­с­та­ве­на­та в пу­б­ли­ка­ци­и­те ми ин­фор­ма­ция до­пъл­ва и изя­с­ня­ва ня­кои мо­мен­ти от не­го­ви­те спо­ме­ни. Ка­к­ва по-ви­со­ка оцен­ка бих мо­г­ла да оча­к­вам! Ако тря­б­ва с две ду­ми да от­го­во­ря на въ­п­ро­са Ви, ще по­в­то­ря – проф. д-р Ган­чо Па­пу­ров е све­тъл при­мер за мен. И то­ч­но тук та­зи сло­ве­с­на кон­с­т­ру­к­ция но­си ис­тин­с­ко­то си съ­дър­жа­ние.

Интервю ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.