АКО ВСИЧКИ СИ ТРАЕМ, ЕДВА ЛИ НЕЩО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ В ТАЗИ НАША БЪЛГАРИЯ…

Мла­ди бъл­га­ри, за­вър­ши­ли в чу­ж­би­на, се връ­щат в Бъл­га­рия. Раз­го­ва­ря­ме с един от тях-Йор­дан Йор­да­нов, из­г­ра­дил мал­ко сто­пан­с­т­во и со­б­с­т­ве­на де­с­ти­ле­рия за из­в­ли­ча­не на ете­ри­ч­ни ма­с­ла в с.Ра­ли­ца. 

До­пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни по­ч­ти все­ки вто­ри млад чо­век пре­д­по­чи­та­ше да за­ми­не ня­къ­де в чу­ж­би­на- да учи или да ра­бо­ти.  На­по­с­ле­дък оба­че се за­бе­ля­з­ва об­ра­т­на­та тен­ден­ция-мно­зи­на от тях се за­в­ръ­щат, за­що­то си да­ват сме­т­ка че тук, в ро­ди­на­та, съ­що би­ха мо­г­ли да на­п­ра­вят мно­го гра­ди­в­ни и сми­с­ле­ни не­ща. Един от те­зи мла­ди хо­ра, за­вър­ши­ли в чу­ж­би­на и за­вър­на­ли се тук, е Йор­дан Йор­да­нов- тър­го­ви­ще­нец, 28-го­ди­шен, за­вър­шил е уни­вер­си­те­та в Ха­га, Хо­лан­дия, спе­ци­ал­ност Ме­ж­ду­на­ро­д­но и ев­ро­пей­с­ко пра­во. В на­ча­ло­то и той ме­ч­та­ел за до­б­ре пла­те­но и ин­те­ре­с­но ра­бо­т­но мя­с­то, за до­с­той­но ка­ри­ер­но раз­ви­тие в чу­ж­би­на, но с вре­ме­то за­по­ч­ва да гле­да на не­ща­та по друг на­чин. И се връ­ща в Бъл­га­рия, връ­ща се в Тър­го­ви­ще и във Вар­на, къ­де­то има апар­та­мент и по­де­ля вре­ме­то си на две. Спо­ред не­го, все­ки тря­б­ва сам да ре­ши къ­де да се чу­в­с­т­ва ща­с­т­лив, но не е зле да си по­жи­вял и на­вън.

Са­мо то­га­ва мо­жеш да оп­ре­де­лиш къ­де да е тво­ят дом. Йор­дан ре­ша­ва не­го­ви­ят дом да бъ­де в Бъл­га­рия. За­е­д­но с при­я­те­ли и по­мо­щ­та на се­мей­с­т­во­то си, той на­е­ма 200 дка зе­мя и из­г­ра­ж­да со­б­с­т­ве­на де­с­ти­ле­рия в се­ло Ра­ли­ца за из­в­ли­ча­не на ете­ри­ч­ни ма­с­ла от ла­ван­ду­ла и ма­то­чи­на. При до­б­ро сте­че­ние на об­с­то­я­тел­с­т­ва­та и при „бла­го­во­ле­ни­е­то” на” гла­в­ния аг­ро­ном” от­го­ре /вре­ме­то/ със съ­о­ръ­же­ни­я­та, с ко­и­то той е обо­ру­д­вал та­зи из­к­лю­чи­тел­но съ­в­ре­мен­на, мо­дер­на де­с­ти­ле­рия /пър­ва ка­те­го­рия/ го­ди­ш­но би мо­г­ло да се из­в­ле­че чрез пар­на де­с­ти­ла­ция око­ло 3 то­на ма­с­ло от ла­ван­ду­ла и 100 кг. ма­с­ло от ма­то­чи­на.  Го­во­рим на мя­с­то, в про­из­во­д­с­т­ве­на­та му ба­за в Ра­ли­ца за ра­бо­та­та, за пре­пя­т­с­т­ви­я­та, за мъ­ч­но­то еже­д­не­вие на един млад чо­век, дръ­з­нал да съ­з­да­де свое мал­ко еко­ло­ги­ч­но сто­пан­с­т­во и за­ре­ден с още де­се­т­ки гра­ди­в­ни идеи.

-Йор­дан, ка­к­во­то и да го­во­рим, ви­ж­дам, че ни­как не ти е ле­с­но, от­ка­к­то си се за­вър­нал…

-Вър­нах се от чу­ж­би­на, за­що­то се­мей­с­т­во­то и стра­на­та ми са сред мо­и­те цен­но­с­ти. Да, в Хо­лан­дия жи­з­не­ни­ят стан­дарт е къ­де по-ви­сок, вси­ч­ко е по­д­ре­де­но, имат за­ко­ни, но кли­ма­тът е уг­не­тя­ващ- по­ч­ти 300 дни в го­ди­на­та ва­ли, вси­ч­ко тук е свръх­ко­мер­си­ал­но: ог­ром­на ди­на­ми­ка във вси­ч­ко, и па­ри, па­ри, па­ри… Дру­го си е на­ша­та дей­с­т­ви­тел­ност, при­я­те­ли­те, се­мей­с­т­во­то… На­со­чих се към би­з­не­са с ете­ри­ч­ни ма­с­ла, тъй ка­то стра­на­та ни е сред най-го­ле­ми­ти­те из­но­си­те­ли в бран­ша. Не съ­жа­ля­вам за ре­ше­ни­е­то си, но на­и­с­ти­на е „ад­с­ки” тру­д­но. От­къ­де из­ни­к­ват про­б­ле­ми­те ли? Те са в мно­го по­со­ки: да взе­мем до­с­та­в­чи­ци­те, на­при­мер : все­ки от тях ни е лъ­гал-да­ват ти раз­сад, той не съ­о­т­ве­т­с­т­ва на сор­та, но не мо­же да се до­ка­же, че е ни­с­ко­до­би­вен, тъй ка­то съ­де­б­на­та ни си­с­те­ма е из­к­лю­чи­тел­но тро­ма­ва, не­ра­бо­те­ща, а и мно­го не­ща са про­с­то не­до­ка­зу­е­ми.  Друг един та­къв па­ра­докс-аз твър­дя, че дър­жа­ва­та пре­чи на дър­жа­в­ни­те ин­с­ти­ту­ции да си вър­шат ра­бо­та­та. В  слу­чая го­во­ря за  Ба­сей­но­ва ди­ре­к­ция-Вар­на и за мъ­ки­те ни бли­зо 6-7 ме­се­ца да из­г­ра­дим сон­да­жен кла­де­нец за во­да за те­х­но­ло­ги­ч­ни ну­ж­ди в на­ша­та де­с­ти­ле­рия. То бе­ше „хо­де­не по мъ­ки­те”, да не вли­зам в по­д­ро­б­но­с­ти, но бя­х­ме на кра­ч­ка от про­ва­ля­не на ин­ве­с­ти­ци­я­та ни по­ра­ди бю­ро­к­ра­ти­ч­ни пре­пън­ки. Въ­п­ро­сът на­к­рая се раз­ре­ши по най-не­ле­пия на­чин. На­пи­ше­те то­ва, на­пи­ше­те го, за­що­то ако вси­ч­ки си тра­ем, ни­що ня­ма да се про­ме­ни в та­зи на­ша дър­жа­ва.

Ка­за и за ня­кои дру­ги не­ре­д­но­с­ти във Ва­шия бранш, не­ка ги на­зо­вем…

 -Мно­го че­с­то се сре­ща­ме с ли­п­са­та на кон­т­рол при съ­з­да­ва­не­то на де­с­ти­ле­рии- има мно­го не­за­кон­ни та­ки­ва, ко­и­то ра­бо­тят в по­ле­ви ус­ло­вия, с не­из­п­ра­в­ни съ­о­ръ­же­ния , раз­по­ло­же­ни в га­ра­жи, в пъ­ти с по-ев­ти­ни съ­о­ръ­же­ния от на­ши­те. И вси­ч­ко то­ва се тър­пи, про­с­то ни­кой не ги за­ка­ча- да­ли спа­з­ват вси­ч­ки пре­д­пи­са­ния, про­ти­во­по­жар­ни изи­с­к­ва­ния, за­що­то те­зи де­с­ти­ле­рии са свръх­не­за­кон­ни, опа­с­ни са за хо­ра­та…Друг про­б­лем, с кой­то се сре­ща­ме, е ли­п­са­та на кон­т­рол вър­ху раз­са­до­п­ро­и­з­во­д­с­т­во­то, а за­ни­же­ни­ят кон­т­рол в та­зи сфе­ра во­ди и до ни­с­ко ка­че­с­т­во на раз­са­да.

-Спо­ме­на и то­ва, че Във Ва­шия бранш вси­ч­ко за­ви­си от гла­в­ния „аг­ро­ном”-вре­ме­то. Бла­го­п­ри­я­т­но ли е то през то­зи се­зон за га­ран­ти­ра­не на ед­на до­б­ра ре­кол­та от ла­ван­ду­ла и ма­то­чи­на?

-Знае се, че при бил­ко­п­ро­и­з­во­д­с­т­во­то дъ­ж­до­ве­те са па­гу­б­ни, ко­га­то те ва­лят в не­по­д­хо­дя­щия мо­мент. Та­зи го­ди­на ап­рил бе­ше су­пер сух ме­сец и на­са­ж­де­ни­я­та ос­та­на­ха ни­с­ки. В края на май, ко­га­то се при­би­ра ре­кол­та­та от ма­то­чи­на, има­ше стра­хо­т­но мно­го дъ­ж­до­ве, то­ва съ­що е не­б­ла­го­п­ри­я­т­но. За­то­ва сме сви­к­на­ли да ка­з­ва­ме, че в на­ша­та ра­бо­та край­ни­ят ре­зул­тат и пе­чал­ба­та из­ця­ло за­ви­сят от гла­в­ния „аг­ро­ном”, не­го­ва е по­с­ле­д­на­та ду­ма. 

От Об­щи­на Тър­го­ви­ще по­лу­ча­ва­те ли ре­ал­на по­д­к­ре­па?

-От Об­щи­на Тър­го­ви­ще ни съ­дей­с­т­ват в мно­го от­но­ше­ния, вра­ти­те им ви­на­ги са от­во­ре­ни, ди­а­ло­ги­ч­ни са, на­сър­ча­ват ни -ка­к­ва­то по­мощ сме по­и­с­ка­ли- кон­сул­тан­т­с­ка, от­но­с­но ин­ве­с­ти­ци­я­та ни, ви­на­ги сме я по­лу­ча­ва­ли.

-Кой Ви по­ма­га и кой Ви пре­чи в би­з­не­са?

– До­во­лен съм, че ус­пях да съ­з­дам в тър­го­ви­щ­ко­то се­ло Ра­ли­ца  ед­на съ­в­ре­мен­на де­с­ти­лер­на, пър­ва ка­те­го­рия. Смя­там да при­ба­вя още зе­мя, от та­зи го­ди­на сам си съ­з­да­вам раз­са­да и смея да твър­дя, че той е най-до­б­ри­ят, раз­по­ла­гам и с най-до­б­ра­та те­х­ни­ка. В то­ва от­но­ше­ние мно­го ми по­ма­гат мои при­я­те­ли, ба­ща ми, се­мей­с­т­во­то ми, кме­та на с.Ра­ли­ца,бла­го­да­рен съм им. Пре­ч­ки­те- те не са ед­на или две, но аз пре­д­по­чи­там по-мал­ко да го­во­ря за тях, пре­д­по­чи­там да ги пре­о­до­ля­вам…

– Пра­ви впе­ча­т­ле­ние, че си из­к­лю­чи­тел­но бор­бен и мо­би­лен млад чо­век, имаш де­се­т­ки идеи, ко­и­то въз­на­ме­ря­ваш да осъ­ще­с­т­виш. Да­но с твоя бор­бен дух „за­ра­зиш” и дру­ги твои връ­с­т­ни­ци, ко­и­то се връ­щат от чу­ж­би­на, да за­ра­бо­тят и те за ка­у­за­та „Бъл­га­рия”…

-Имам съ­в­сем яс­ни це­ли за бъ­де­ще­то и съм за­ре­ден съм  стра­хо­т­ни идеи- Бъл­га­рия е мя­с­то­то, къ­де­то се чу­в­с­т­вам емо­ци­о­нал­но свър­зан със зе­мя­та, с хо­ра­та, ко­е­то при­да­ва на ра­бо­та­та ми съ­в­сем друг сми­съл и пер­с­пе­к­ти­ва. Тук мла­ди­ят чо­век има въз­мо­ж­ност да съ­з­да­ва про­е­к­ти в ни­ши, ко­и­то до­се­га са би­ли на­пъл­но не­раз­ра­бо­те­ни, раз­чи­там на то­ва. Да ос­та­неш да ра­бо­тиш и жи­ве­еш в Бъл­га­рия, в Тър­го­ви­ще-за­що пък не?!… 

Раз­го­ва­ря
ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Едно мнение по „АКО ВСИЧКИ СИ ТРАЕМ, ЕДВА ЛИ НЕЩО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ В ТАЗИ НАША БЪЛГАРИЯ…“

  1. Za vremeto ,koeto pishe momcheto ,che 300 dena vali voabshte ne e vjarno.Giveja v Holandia ot 10 godini i vremeto tam si e normalno,dage njama takiva zimi kato v Balgaria ili tolkova topli leta kakto v Balgaria.Javno ne e uspjal da se integrira v Holandia.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *