ПО ПЪТЯ НА ЕДНА МЕЧТА – ДА СЛУЖИШ НА РОДИНАТА

По­пи­та­ли ед­но мал­ко мом­чен­це: „ка­къв ис­каш да ста­неш ка­то по­ра­с­неш го­лям”? По­ли­цай – от­го­во­ри­ло то. По­пи­та­ли още ед­но, и то от­го­во­ри­ло по съ­щия на­чин. И още ед­но, и още ед­но…Да-а, про­фе­сия ме­ч­та в ран­на де­т­с­ка въз­раст на мно­же­с­т­во мом­чен­ца. Как про­дъл­жа­ва при­ка­з­ка­та оба­че, ко­га­то та­зи ме­ч­та за­по­ч­ва да ста­ва ре­ал­ност, а це­ле­у­с­т­ре­ме­но­ст­та към нея – все по-бли­з­ка с вся­ка го­ди­на? 

За то­ва си по­го­во­ри­х­ме с кур­сант Ди­ми­тър Иве­ли­нов Ми­тев от Тър­го­ви­ще в на­ве­че­ри­е­то на про­фе­си­о­нал­ния пра­з­ник на по­ли­ца­и­те – 5 юли. Сле­д­вай­ки ме­ч­та­та си, Ми­т­ко ус­пе­ш­но за­вър­ши пър­ви курс в Ака­де­ми­я­та на МВР в Со­фия. Ка­к­во лю­бо­пи­т­но ни раз­ка­за за сле­д­ва­не­то си там – че­те­те в сле­д­ва­щи­те ре­до­ве.

-Кур­сант Ми­тев, как пре­ми­на­ва един твой ден в Ака­де­ми­я­та?

 -Ди­с­ци­п­ли­ни­ра­но и ди­на­ми­ч­но! Ле­к­ци­и­те и уп­ра­ж­не­ни­я­та ни в Си­ме­о­но­во са аб­со­лю­т­но за­дъл­жи­тел­ни.За­по­ч­ва­ме су­т­рин ра­но, все­ки ден има­ме раз­ли­ч­ни уче­б­ни ча­со­ве. Ос­вен те­о­ре­ти­ч­на­та част, про­ве­ж­да­ме обу­че­ния по ли­ч­на за­щи­та и стрел­ко­ва по­д­го­то­в­ка. Те са ед­ни от най-ин­те­ре­с­ни­те и по­ле­з­ни за­ня­тия за мен. Изу­ча­ва­ме и до­с­та пра­в­ни на­у­ки, ко­е­то съ­що е го­ля­ма част от по­д­го­то­в­ка­та по спе­ци­ал­но­ст­та.Ко­га­то сме в Ака­де­ми­я­та но­сим уни­фор­ми и ша­п­ки, а в обу­че­ни­е­то по ли­ч­на за­щи­та – ки­мо­но.

-Ба­лан­сът ме­ж­ду пра­к­ти­ка­та и те­о­ри­я­та е ед­на ус­пе­ш­на фор­му­ла в об­ра­зо­ва­ни­е­то. Как на пра­к­ти­ка ти се учиш да бъ­деш по­ли­цай?

-Та­ка е, до­ри пра­к­ти­ка­та тря­б­ва да е мал­ко по­ве­че, спо­ред мен.  Ня­кои от пре­по­да­ва­те­ли­те ни са дей­с­т­ва­щи слу­жи­те­ли в си­с­те­ма­та, дру­ги пък юри­с­ти. Пре­да­ват ни не са­мо те­о­ре­ти­чен опит, а за­щи­та­ват ка­за­но­то с кон­к­ре­т­ни при­ме­ри от пра­к­ти­ка­та. В са­ма­та про­г­ра­ма съ­що ни е за­ло­же­но да пра­вим си­му­ла­ции на да­де­ни про­б­лем­ни си­ту­а­ции, ко­и­то са се слу­ч­ва­ли или мо­гат  ре­ал­но да ста­нат. В им­п­ро­ви­зи­ра­ни по­ли­цей­с­ки уча­с­тъ­ци, тър­го­в­с­ки обе­к­ти, бан­ко­ви офи­си и гра­ни­ч­ни пун­к­то­ве се учим как да ре­а­ги­ра­ме при спе­ца­к­ции и аре­с­ти. В Ака­де­ми­я­та има из­г­ра­ден нов по­ли­гон имен­но за та­ко­ва пра­к­ти­че­с­ко обу­че­ние. Ос­вен то­ва ста­жу­ва­не­то в ра­йон­ни по­ли­цей­с­ки уп­ра­в­ле­ния съ­що ни до­б­ли­жа­ва до про­фе­си­я­та.

-Ка­к­во те при­в­ле­че в нея? Ка­к­ва е спе­ци­ал­но­ст­та, в ко­я­то ре­ши да се раз­ви­ваш?

-„Про­ти­во­дей­с­т­вие на пре­с­тъ­п­но­ст­та и опа­з­ва­не на об­ще­с­т­ве­ния ред”. Кри­ми­нал­на по­ли­ция е сфе­ра­та, къ­де­то ис­кам да вър­вя на­пред. В про­фе­си­я­та ме при­в­ле­че ди­с­ци­п­ли­ни­ра­но­ст­та, ад­ре­на­ли­нът, от­го­вор­но­ст­та. Смя­там, че съм на­п­ра­вил до­бър из­бор.

-Кое бе пър­во­то, ко­е­то те впе­ча­т­ли, ко­га­то за­по­ч­на обу­че­ни­е­то си?

 -Пър­ви­те две се­д­ми­ци има­х­ме стро­е­ва по­д­го­то­в­ка, учи­х­ме се да от­да­ва­ме по­чит, на от­го­вор на по-ви­с­ше­с­то­я­щи от нас и др. Бях из­б­ран да бъ­да в по­че­т­ния ка­ра­ул, кой­то пръв по­с­ре­ща го­с­ти­те по вре­ме на офи­ци­ал­ни ме­ро­п­ри­я­тия и пра­з­ни­ци. По­че­т­ни­ят ка­ра­ул е съ­с­та­вен от най-до­б­ри­те кур­сан­ти от вси­ч­ки гру­пи, ко­е­то за мен е чест и го­ля­ма от­го­вор­ност.

-По­ве­че­то кан­ди­дат-сту­ден­ти се стра­ху­ват от из­пи­ти­те за вли­за­не в Ака­де­ми­я­та и то­ва ги от­ка­з­ва още пре­ди да про­б­ват. Тол­ко­ва ли е стра­ш­но на­и­с­ти­на?

– Из­пи­ти­те на­и­с­ти­на не са ле­ки, но в ни­ка­къв слу­чай тол­ко­ва стра­ш­ни и не­по­сил­ни. Пър­ви­ят е ме­ди­цин­с­ки, в кой­то про­ве­ря­ват био­ло­ги­ч­но­то ти съ­с­то­я­ние в МВР бол­ни­ца. След то­ва по­к­ри­ваш нор­ма­ти­ви на фи­зи­че­с­ки из­пит. Аз ус­пях да го пре­ми­на с ма­к­си­ма­лен брой то­ч­ки. Сле­д­ва­щи­те два бя­ха пси­хо­ло­ги­че­с­ко из­с­ле­д­ва­не и тест за ин­те­ли­ген­т­ност. Аз ис­кам да бла­го­да­ря на ця­ло­то си се­мей­с­т­во и на мо­я­та при­я­тел­ка за ця­ла­та по­д­к­ре­па по вре­ме на кан­ди­да­т­с­т­ва­не­то, а и изо­б­що, за­що­то те са мо­ят сти­мул.

-Как се ви­ж­даш след че­ти­ри го­ди­ни?

– Ус­пе­ш­но за­вър­шил и за­по­ч­ващ ра­бо­та в по­ли­цей­с­ко уп­ра­в­ле­ние.Бих се вър­нал да ра­бо­тя и в Тър­го­ви­ще, но не раз­г­ле­ж­дам чу­ж­би­на ка­то ва­ри­ант за раз­ви­тие.Да оби­чаш ро­д­но­то – не се учи, или го имаш в се­бе си, или – не. В Бъл­га­рия мо­же да се ре­а­ли­зи­раш, сти­га да имаш же­ла­ние и да по­ла­гаш уси­лия за то­ва. Ко­га­то не ус­пе­еш в да­де­но не­що, не тря­б­ва да се от­ка­з­ваш, а да опи­т­ваш пак и пак, би­ло в съ­що­то на­п­ра­в­ле­ние, би­ло в дру­га на­со­ка.Ва­ж­но­то е да не се пре­да­ваш.

-Ка­к­во е мне­ни­е­то за ка­зар­ма­та?

 -Че тря­б­ва да я има и да бъ­де по­не ед­на го­ди­на.

-Да че­с­ти­тим и на теб пре­д­с­то­я­щия про­фе­си­о­на­лен пра­з­ник!

-Бла­го­да­ря! И аз от свое име бих ис­кал да по­з­д­ра­вя вси­ч­ки по­ли­цаи, по­же­ла­вай­ки им на пър­во мя­с­то здра­ве, про­фе­си­о­нал­ни ус­пе­хи и вси­ч­ко най-до­б­ро! Че­с­тит пра­з­ник!

Ин­тер­вю на Си­мо­на Але­к­си­е­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.