Ед­на ху­ба­ва кул­тур­на про­я­ва – дни­те на го­ле­мия  те­а­тър в мал­кия град, от­но­во съ­з­да­де пра­зни­ч­на ат­мо­с­фе­ра за хо­ра­та, ко­и­то оби­чат те­а­тъ­ра.

Вся­ка го­ди­на те­зи дни се по­с­ре­щат с из­к­лю­чи­те­лен ин­те­рес от го­ля­ма част на тър­го­ви­щ­ка­та об­ще­с­т­ве­ност, за­що­то те­а­т­рал­но­то из­ку­с­т­во раз­ви­ва и обо­га­тя­ва ли­ч­но­ст­та, по­д­дър­жа ду­ше­в­ния ком­форт, ук­ре­п­ва ду­ха. Во­де­ни от слу­ч­ва­що­то се на сце­на­та, ние зри­те­ли­те, съ­п­ре­жи­вя­ва­ме чу­ж­ди съ­д­би, ос­ми­с­ля­ме ви­дя­но­то и чу­то­то, връ­ща­ме се в ми­на­ло­то, вгле­ж­да­ме се в на­с­то­я­ще­то, пре­на­ся­ме се в бъ­де­ще­то. Все­ки от нас тър­си оная опор­на то­ч­ка, ко­я­то ни да­ва въз­мо­ж­ност да се уе­ди­ним в раз­ми­с­ли­те си, да се от­къ­с­нем от про­б­ле­ми­те и си­во­то еже­д­не­вие, ед­ва ли не про­с­то да из­бя­га­ме от се­бе си.

А той, Не­го­во Ве­ли­че­с­т­во ак­тьо­рът, е от­да­ден из­ця­ло на про­фе­си­о­нал­на­та си ре­а­ли­за­ция. За­що­то ак­тьор­с­ка­та про­фе­сия изи­с­к­ва не са­мо та­лант и чар, но и ог­ром­но тру­до­лю­бие, пъл­на все­о­т­дай­ност, са­мо­о­б­ла­да­ние и твор­че­с­ко вдъ­х­но­ве­ние, ко­и­то да му га­ран­ти­рат стой­но­с­т­но при­съ­с­т­вие на сце­на­та.

Вся­ка ве­чер той е раз­ли­чен в но­ви­те ро­ли, пре­съ­з­да­вай­ки ра­до­с­ти­те и тру­д­но­с­ти­те на ге­ро­и­те, със смя­на­та на на­с­т­ро­е­ни­е­то, със съл­зи­те в очи­те или сме­ха през съл­зи, с уме­ни­е­то си да изи­г­рае чужд жи­вот, ка­то по­с­ти­г­не оная ин­ди­ви­ду­ал­ност и не­по­в­то­ри­мост, ко­и­то из­г­ра­ж­дат об­ра­за. До­б­ри­ят ак­тьор ни­ко­га ня­ма да до­пу­с­не да е бе­зин­те­ре­сен на зри­те­ля. Про­ду­к­тът, кой­то той съ­з­да­ва, се ог­ле­ж­да в очи­те му, в ап­ло­ди­с­мен­ти­те, с ко­и­то му се от­б­ла­го­да­ря­ва­ме.

За­ми­с­ля­ме ли се по­ня­ко­га от кол­ко мно­го фа­к­то­ри е за­ви­сим чо­ве­кът на из­ку­с­т­во­то – би­ло то ак­тьор, ба­ле­тист, му­зи­кант, пе­вец? То­ва е ед­на го­ля­ма ве­ри­га от ре­жи­сьо­ри, ре­да­к­то­ри, ком­по­зи­то­ри, сце­но­г­ра­фи, те­х­ни­че­с­ка ба­за, уре­д­ба, ос­ве­т­ле­ние и дру­ги, през ко­я­то той тря­б­ва убе­ди­тел­но да пре­ми­не с ог­ром­на са­мо­в­зи­с­ка­тел­ност, съ­х­ра­ня­вай­ки сво­я­та ин­ди­ви­ду­ал­ност.

За да се ра­д­ва­ме на ми­га, в кой­то ние зри­те­ли­те, сме в до­пир с из­ку­с­т­во­то, не мо­же да не обър­нем по­г­лед и към ра­бо­та­та на ху­до­ж­ни­ка сце­но­г­раф. Ни­ма е въз­мо­ж­но да си пре­д­с­та­вим те­а­т­рал­на по­с­та­но­в­ка без не­го­во­то зна­чи­мо уча­с­тие? На­ли той е спе­ци­а­ли­с­тът, кой­то пре­на­ся за­ми­съ­ла на ре­жи­сьо­ра в сце­ни­ч­ния де­кор, в ко­с­тю­ми­те, ко­е­то при­да­ва до­с­то­вер­ност на об­с­та­но­в­ка­та и не­по­в­то­ри­ма ес­те­ти­ка. За вси­ч­ко то­ва са му не­об­хо­ди­ми бо­га­ти по­з­на­ния, ши­ро­ка кул­ту­ра, за да мо­же не­го­ви­ят труд и за­ми­съл да ни гра­б­нат още при пър­во­то от­ва­ря­не на за­ве­са­та.

Ка­то сле­д­с­т­вие от вси­ч­ко то­ва, съ­б­ра­но в ед­но, ние, зри­те­ли­те спон­тан­но ре­а­ги­ра­ме, ся­каш се вклю­ч­ва­ме в спе­к­та­къ­ла. До­шъл е ми­гът на ма­ги­че­с­ко­то дви­же­ние ме­ж­ду чу­в­с­т­ва и ми­с­ли, ме­ж­ду сце­на и пу­б­ли­ка. Ак­тьо­ри и зри­те­ли се сли­ват. То­ва е ми­гът, в кой­то пу­б­ли­ка­та ха­ре­с­ва пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то, а ак­тьо­ри­те – пу­б­ли­ка­та. И тя се от­б­ла­го­да­ря­ва с не­с­ти­х­ва­щи ап­ло­ди­с­мен­ти.

Та­ка не­ми­ну­е­мо сти­га­ме до въ­п­ро­са: от ка­къв зри­тел се ну­ж­дае из­ку­с­т­во­то? Да­ли от оня, кой­то по вре­ме на пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то по­д­ви­к­ва, по­д­с­вир­к­ва, по­д­х­вър­ля не­цен­зур­ни ре­п­ли­ки или от въз­пи­та­ния зри­тел, кой­то ми­с­ли за­е­д­но с ак­тьо­ри­те, пре­жи­вя­ва за­е­д­но с тях. За­що­то кул­тур­но­то при­съ­с­т­вие в за­ла­та е част от въз­пи­та­ни­е­то, ко­е­то все­ки тря­б­ва да има.

До­ко­с­на­ти от си­ла­та на из­ку­с­т­во­то, от оно­ва из­ви­ся­ва­не на ду­ха, ко­га­то у нас се сли­ват об­ра­зи и ду­ми, раз­въл­ну­ва­ни си из­ли­за­ме от за­ла­та с при­по­в­ди­г­на­то на­с­т­ро­е­ние. А Не­го­во Ве­ли­че­с­т­во ак­тьо­рът, пре­о­до­лял умо­ра­та и с ми­съл­та за се­мей­с­т­во­то си, ко­е­то е ли­шил от при­съ­с­т­ви­е­то си и та­зи по­ре­д­на ве­чер, си тръ­г­ва, за да се от­да­де на по­д­го­то­в­ка­та за сле­д­ва­щи­те пре­д­с­та­в­ле­ния.

Стан­ка То­до­ро­ва