Една хубава културна проява – дните на големия театър в малкия град, отново създаде празнична атмосфера за хората, които обичат театъра.
Всяка година тези дни се посрещат с изключителен интерес от голяма част на търговищката общественост, защото театралното изкуство развива и обогатява личността, поддържа душевния комфорт, укрепва духа. Водени от случващото се на сцената, ние зрителите, съпреживяваме чужди съдби, осмисляме видяното и чутото, връщаме се в миналото, вглеждаме се в настоящето, пренасяме се в бъдещето. Всеки от нас търси оная опорна точка, която ни дава възможност да се уединим в размислите си, да се откъснем от проблемите и сивото ежедневие, едва ли не просто да избягаме от себе си.
А той, Негово Величество актьорът, е отдаден изцяло на професионалната си реализация. Защото актьорската професия изисква не само талант и чар, но и огромно трудолюбие, пълна всеотдайност, самообладание и творческо вдъхновение, които да му гарантират стойностно присъствие на сцената.
Всяка вечер той е различен в новите роли, пресъздавайки радостите и трудностите на героите, със смяната на настроението, със сълзите в очите или смеха през сълзи, с умението си да изиграе чужд живот, като постигне оная индивидуалност и неповторимост, които изграждат образа. Добрият актьор никога няма да допусне да е безинтересен на зрителя. Продуктът, който той създава, се оглежда в очите му, в аплодисментите, с които му се отблагодаряваме.
Замисляме ли се понякога от колко много фактори е зависим човекът на изкуството – било то актьор, балетист, музикант, певец? Това е една голяма верига от режисьори, редактори, композитори, сценографи, техническа база, уредба, осветление и други, през която той трябва убедително да премине с огромна самовзискателност, съхранявайки своята индивидуалност.
За да се радваме на мига, в който ние зрителите, сме в допир с изкуството, не може да не обърнем поглед и към работата на художника сценограф. Нима е възможно да си представим театрална постановка без неговото значимо участие? Нали той е специалистът, който пренася замисъла на режисьора в сценичния декор, в костюмите, което придава достоверност на обстановката и неповторима естетика. За всичко това са му необходими богати познания, широка култура, за да може неговият труд и замисъл да ни грабнат още при първото отваряне на завесата.
Като следствие от всичко това, събрано в едно, ние, зрителите спонтанно реагираме, сякаш се включваме в спектакъла. Дошъл е мигът на магическото движение между чувства и мисли, между сцена и публика. Актьори и зрители се сливат. Това е мигът, в който публиката харесва представлението, а актьорите – публиката. И тя се отблагодарява с нестихващи аплодисменти.
Така неминуемо стигаме до въпроса: от какъв зрител се нуждае изкуството? Дали от оня, който по време на представлението подвиква, подсвирква, подхвърля нецензурни реплики или от възпитания зрител, който мисли заедно с актьорите, преживява заедно с тях. Защото културното присъствие в залата е част от възпитанието, което всеки трябва да има.
Докоснати от силата на изкуството, от онова извисяване на духа, когато у нас се сливат образи и думи, развълнувани си излизаме от залата с приповдигнато настроение. А Негово Величество актьорът, преодолял умората и с мисълта за семейството си, което е лишил от присъствието си и тази поредна вечер, си тръгва, за да се отдаде на подготовката за следващите представления.
Станка Тодорова