Де­нят е не­де­ля, 17 юни, след обяд. Шо­се­то е Тър­го­ви­ще-По­по­во.  Да­на­ил Мар­ти­нов,  29 г., за­е­д­но с още три­ма свои ко­ле­ги от Пле­вен-ем­б­ри­о­ло­зи ,се връ­щат от се­ми­нар във  Вар­на.

По съ­що­то шо­се и в  съ­що­то вре­ме, по­со­ка кв.Въ­бел, пъ­ту­ва и  33-го­ди­ш­ни­ят Ве­не­лин Ива­нов. Не­по­п­ра­ви­мо­то се слу­ч­ва на раз­к­ло­на за с.По­д­го­ри­ца, къ­де­то, след ад­с­ки сблъ­сък ме­ж­ду две­те ма­ши­ни ,  ед­на­та от ко­и­то- „Форд Фи­е­с­та“, се сце­п­ва на две. Шо­кът е пъ­лен,  но ли­ней­ки­те  при­с­ти­гат на мо­мен­та. Пе­ти­ма­та мъ­же са от­ка­ра­ни по спе­ш­ност в тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца, два­ма  от тях са с опа­с­ност за жи­во­та.  Ос­та­на­ло­то на­у­чи­х­ме в раз­го­вор с два­ма­та мъ­же и ле­ка­ри­те, ко­и­то са ги опе­ри­ра­ли в  Хи­рур­ги­че­с­ко­то от­де­ле­ние  на  МБАЛ-Тър­го­ви­ще със за­ве­ж­дащ д-р Иван Сла­в­чев.

Ето ка­к­во спо­де­ли­ха пред пре­д­с­та­ви­тел на „Зна­ме“ вси­ч­ки те. Па­ци­ен­тът Да­на­ил Мар­ти­нов, ем­б­ри­о­лог, 29 г., от Пле­вен:“Ня­мам ду­ми, с ко­и­то да из­ка­жа бла­го­дар­но­ст­та си към тър­го­ви­щ­ки­те ле­ка­ри и най-ве­че към  д-р Иван Стой­чев, кой­то ме опе­ри­ра. Ог­ром­но БЛА­ГО­ДА­РЯ!

Зна­е­те, че Пле­вен е уни­вер­си­те­т­с­ки град, при нас здра­ве­о­па­з­ва­не­то е на ви­со­ко ни­во , но в мо­мен­та на зло­по­лу­ка­та  Пле­вен бе­ше да­ле­че и ние се озо­ва­х­ме в Тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца. При­те­с­не­ни­я­та ни оба­че се ока­за­ха на­п­ра­з­ни. Тук ре­а­ги­ра­ха из­к­лю­чи­тел­но ско­ро­с­т­но, бу­к­вал­но  на пе­та­та ми­ну­та ли­ний­ка­та до­й­де.

И по­с­ле, при­д­ви­ж­ва­не­то ни до ске­не­ра, до ехо­г­ра­фа бе­ше из­к­лю­чи­тел­но бър­зо, дей­с­т­ва­ше се на­и­с­ти­на спе­ш­но. Ра­бо­та­та във вси­ч­ки зве­на бе­ше сти­ко­ва­на, ор­га­ни­за­ци­я­та-от­ли­ч­на, ад­ми­ра­ции!Ду­ми ня­мам да из­ка­жа за­до­вол­с­т­во­то си! Тря­б­ва да има по­ве­че та­ки­ва зве­на от ме­ди­цин­с­ки про­фе­си­о­на­ли­с­ти, да има кой да по­е­ма по­до­б­ни те­ж­ки слу­чаи, за­що­то в на­шия слу­чай Вар­на бе­ше  да­леч, а Пле­вен-още по­ве­че! Ос­та­ва­ше тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца, къ­де­то ни об­с­лу­жи­ха от­ли­ч­но.  Д-р Иван Стой­чев, опе­ри­рал Да­на­ил: Па­ци­ен­тът  бе­ше в  кри­ти­ч­но съ­с­то­я­ние, на ръ­ба на оце­ля­ва­не­то, с  те­ж­ка ко­рем­на тра­в­ма, с го­лям кръ­во­и­з­лив. Изо­б­що, съ­с­то­я­ни­е­то му бе­ше те­ж­ко, с опа­с­ност за жи­во­та. Но бла­го­да­ре­ние на спе­ш­на­та опе­ра­ти­в­на на­ме­са, днес- на пе­тия  ден ,той е в ста­бил­но съ­с­то­я­ние.

Па­ци­ен­тът Ве­не­лин Ива­нов, 33 г., ме­ни­джър в со­фий­с­ка фир­ма: Мо­га да ка­жа, че вси­ч­ки хо­ра око­ло нас, след мо­мен­та на ка­та­с­т­ро­фа­та, про­я­ви­ха бърз ре­ф­лекс и ре­а­ги­ра­ха из­к­лю­чи­тел­но аде­к­ва­т­но. Ли­ней­ка­та при­с­ти­г­на на ми­га, след не по­ве­че от 5 ми­ну­ти. Ма­кар че бях в шок за­бе­ля­зах, че се ре­а­ги­ра из­к­лю­чи­тел­но бър­зо и на­в­ре­ме. Впро­чем, на­пъл­но си да­вам сме­т­ка, че ако в то­зи час не бе­ше се съ­б­рал вто­ри ин­з­вън­ре­ден екип, се­га ед­ва ли  щях да съм сред  жи­ви­те. Вси­ч­ко дъл­жа на ме­ди­ци­те от тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца и ли­ч­но на д-р Иван Сла­в­чев, бла­го­да­ря му от сър­це!. Д-р Иван Сла­в­чев, за­ве­ж­дащ Хи­рур­ги­че­с­ко­то от­де­ле­ние, опе­ри­рал Ве­не­лин: Ка­к­во да ка­жа-па­ци­ен­тът бе­ше в кри­ти­ч­но съ­с­то­я­ние: спу­кан да­лак, спу­кан че­рен дроб, 0 кръ­в­но, с фра­к­ту­ра на бе­д­ро­то, с ог­ром­на кръ­во­за­гу­ба…Тря­б­ва­ше да се ре­а­ги­ра спе­ш­но, на мо­мен­та, за­що­то са­мо един де­жу­рен  екип не сти­га­ше….  Бе­ше не­де­ля и мно­го от ле­ка­ри­те бя­ха из­вън гра­да. Ус­пя­х­ме да до­й­дем аз и д-р Ива­нов, за да сфор­ми­ра­ме вто­ри, ин­з­вън­ре­ден екип, ре­а­ги­ра­х­ме бу­к­вал­но за 40-50 мин., за­що­то па­ци­ен­тът бе­ше в край­но те­ж­ко съ­с­то­я­ние.

Въ­п­ро­сът бе на жи­вот и смърт! Но вси­ч­ко при­к­лю­чи ус­пе­ш­но. В мо­мен­та, ко­га­то ги по­се­ти­х­ме в бол­ни­ч­ни­те стаи, два­ма­та опе­ри­ра­ни мъ­же бя­ха в ста­бил­но съ­с­то­я­ние, а ос­та­на­ли­те три­ма па­ци­ен­ти  от Пле­вен ве­че бя­ха из­пи­са­ни.  Два­ма­та опе­ри­ра­ни тру­д­но  на­ми­ра­ха то­ч­ни­те ду­ми на ог­ром­на бла­го­дар­ност и при­з­на­ние към тру­да, все­о­т­дай­но­ст­та, про­фе­си­о­на­ли­з­ма на тър­го­ви­щ­ки­те ле­ка­ри, бла­го­да­ре­ние на ко­и­то жи­ве­е­ха  вто­ри жи­вот. А Да­на­ил не про­пу­с­на да от­бе­ле­жи, че щом се вър­не в Пле­вен, ще на­ме­ри на­чин, ве­ро­я­т­но чрез ме­ди­и­те, по­ве­че хо­ра да уз­на­ят за от­ли­ч­ни­те ус­ло­вия, за все­о­т­дай­ни­те гри­жи и жи­во­то­с­па­ся­ва­щи­те опе­ра­ции, на­п­ра­ве­ни им в МБАЛ-Тър­го­ви­ще. А ние ще до­ба­вим и при­ка­з­ка­та на един наш ре­чо­вит съ­г­ра­ж­да­нин, кой­то пре­ди вре­ме бе­ше от­п­ра­вил апел- да  си це­ним и да за­па­зим на­ша­та об­ла­с­т­на бол­ни­ца, тъй ка­то  не­дай си Бо­же да ста­не ня­ка­к­ва бе­ля на пъ­тя или на дру­го мя­с­то, до­ка­то да го при­д­ви­жат в чу­ж­би­на , за да по­лу­чи най-ви­со­ко­к­ва­ли­фи­ци­ра­на­та ме­ди­цин­с­ка по­мощ, все ще тря­б­ва ня­кой да му по­д­дър­жа жи­во­та. И то­ва ня­ма как да ста­не без  ус­лу­ги­те на  тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца…

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА