Ми­на­ли­ят пе­тък, в р-т „Ми­зия“се съ­б­ра­ха най-бли­з­ки­те тър­го­ви­щ­ки при­я­те­ли на проф. Д-р Ган­чо Па­пу­ров, за да го спо­ме­нат с до­б­ра ду­ма и да от­бе­ле­жат 40 дни от кон­чи­на­та му.

Иде­я­та бе­ше на жур­на­ли­с­ти­те Ра­до­с­лав Чер­ке­зов и Бо­жи­дар Ни­ко­лов. В съ­щия час, във Вар­на се съ­б­ра­ха бли­з­ки­те на д-р Па­пу­ров и след спе­ци­ал­но­то опе­ло, ур­на­та с пра­ха му бе по­ло­же­на в гро­ба на не­го­вия ба­ща .

В не­при­ну­ден раз­го­вор все­ки един от при­съ­с­т­ва­щи­те: во­де­щи­ят Ра­до­с­лав Чер­ке­зов, Бо­жи­дар Ни­ко­лов, Све­т­ла­на Ав­ра­мо­ва, Мар­га­ри­та Си­ме­о­но­ва, Све­т­лин Бо­жи­нов, До­н­ка Бо­те­ва,Ири­на Ри­зо­ва, Ди­ми­т­ри­на Пе­т­ко­ва, Не­ли Ана­с­та­со­ва,То­дор Кам­джа­лов и др. спо­де­ли свои впе­ча­т­ле­ния от сре­щи­те си през го­ди­ни­те с то­зи наш зем­ляк, кой­то тол­ко­ва мно­го оби­ча­ше ро­д­ния си край и не­го­ви­те хо­ра. Ще при­по­м­ним, че проф. Д-р Ган­чо Па­пу­ров е ря­д­ко еру­ди­ра­на, на­че­те­на ли­ч­ност, по про­фе­сия е бил ле­кар, но той е и ав­то на бо­га­то ли­ч­но твор­че­с­т­во. Из­дал е над 200 на­у­ч­ни пу­б­ли­ка­ции, кра­е­ве­д­с­ки ма­те­ри­а­ли, раз­ка­зи, сти­хо­т­во­ре­ния, вси­ч­ко то­ва по­б­ра­но в над 20 кни­ги. Ока­за се, че все­ки от при­съ­с­т­ва­щи­те бе­ше скъ­тал в ду­ша­та си сви­д­ни спо­ме­ни от сре­щи­те си с не­за­б­ра­ви­мия Ган­чо Па­пу­ров: „Про­фе­си­о­на­лист от све­то­в­на кла­са“ /Св.Бо­жи­нов/, „Тол­ко­ва зе­мен и ес­те­с­т­вен чо­век, чи­я­то пъ­п­на връв ви­на­ги го свър­з­ва­ше с Тър­го­ви­щ­кия край“/Д.Бо­те­ва/,“Не мо­га да за­б­ра­вя тъ­ж­ния му по­г­лед, по­с­ле­д­ния му по­г­лед, с кой­то той се сбо­гу­ва­ше с нас дни пре­ди кон­чи­на­та си..“ /М.Си­ме­о­но­ва/, „Той ос­та­вя след се­бе си лю­бов…“ /И.Ри­зо­ва/, „От­ка­к­то го ня­ма, то­зи свят не е съ­щи­ят“/Р.Чер­ке­зов/, „Без ка­п­ка уни­ние, без ти­пи­ч­но­то бъл­гар­с­ко мрън­ка­не, об­лъ­чен за цял жи­вот от оп­ти­ми­зъм, той не за­гу­би уме­ни­е­то си да се ра­д­ва на жи­во­та“/Б.Ни­ко­лов/. Та­ка съ­б­ра­ли­те се чер­та­е­ха по­р­т­ре­та на „чо­ве­ка, ог­ле­да­ло на най-до­б­рия чо­ве­ш­ки об­раз“. А  Р.Чер­ке­зов про­че­те част от вдъ­х­но­вя­ва­щи­те сти­хо­ве на Г.Па­пу­ров, по­с­ве­те­ни на лю­би­ма­та му же­на, на ро­д­ния край, кой­то не из­ли­за­ше от ми­с­ли­те му  до по­с­ле­д­ния му дъх и на­се­ля­ва­ше до­ри съ­ни­ща­та му.

Те­зи и още мно­го то­п­ли чо­ве­ш­ки сло­ва се ка­за­ха на та­зи сре­ща в па­мет на  го­ле­мия при­я­тел и по­че­тен гра­ж­да­нин на град Тър­го­ви­ще Ган­чо Па­пу­ров-чо­ве­кът, кой­то ви­на­ги има­ше сво­я­та гра­ж­дан­с­ка по­зи­ция, но сто­е­ше да­ле­че от пар­тии и пар­тий­ни при­с­т­ра­с­тия, кой­то през це­лия си жи­вот слу­же­ше на до­б­ро­то и на въз­ви­ше­но­то и се ра­д­ва­ше на мал­ки­те, на чо­ве­ш­ки­те не­ща. И то­зи ве­дър по­г­лед към жи­во­та той за­па­зи до се­т­ния си час, въ­п­ре­ки те­ж­ки­те си бо­ле­ж­ки и стра­да­ния през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни.

ТОЙ БЕ­ШЕ ГО­ЛЯМ ЧО­ВЕК! Све­т­ла му па­мет!