Сно­щи, във фо­а­йе­то на Мла­де­ж­ки дом – Тър­го­ви­ще, де­се­то­к­ла­с­ни­ч­ка­та Не­ве­на Ан­до­но­ва по­д­ре­ди пър­ва­та си са­мо­с­то­я­тел­на из­ло­ж­ба в стил „Ба­тик“. Се­мей­с­т­во­то, при­я­те­ли­те, съ­у­че­ни­ци­те и по­чи­та­те­ли­те на та­лан­т­ли­ва­та мла­да да­ма спо­де­ли­ха ра­до­с­т­ния й миг и я по­д­к­ре­пи­ха в на­чи­на­ни­е­то. Не­ве­на бе оза­г­ла­ви­ла ек­с­по­зи­ци­я­та си – „Мои при­ка­з­ни ге­рои“.

А за­е­д­но с пре­по­да­ва­те­ля си Сла­в­ка Ге­ор­ги­е­ва, пре­д­с­та­ви­ха раз­ли­ч­ни твор­би през го­ди­ни­те и по­с­ле­д­ния твор­че­с­ки се­зон. Ето ка­к­во спо­де­ли Не­ве­на за на­ши­те чи­та­те­ли:

-Не­ве­на,че­с­ти­та пър­ва са­мо­с­то­я­тел­на из­ло­ж­ба! Ти си един от най-ак­ти­в­ни­те твор­ци в Клуб „Ба­тик“, пе­че­лиш на­г­ра­ди, уча­с­т­ваш в раз­ли­ч­ни­те ини­ци­а­ти­ви, по­ма­гаш на по-мал­ки­те при­ло­ж­ни­ци и още, и още… Ми­на­ла­та го­ди­на спе­че­ли въз­мо­ж­но­ст­та да ор­га­ни­зи­раш на­с­то­я­ща­та из­ло­ж­ба. В то­зи зве­з­ден и емо­ци­о­на­лен миг за теб, да се вър­нем мал­ко на­зад, ко­га­то за­по­ч­на да ри­су­ваш. От къ­де на­у­чи за то­ва из­ку­с­т­во „Ба­тик“ и ка­к­во е то за теб през го­ди­ни­те?

-Пър­ва­та стъ­п­ка към ус­пе­ха, спо­ред мен, е да на­ме­риш своя глас. Да си от­го­во­риш на въ­п­ро­си­те: Кой си ти? Ка­к­во е от зна­че­ние за теб? Ка­к­во е то­ва, ко­е­то пра­ви теб -ТЕБ? На те­зи и още мно­го въ­п­ро­си, аз на­ме­рих от­го­во­ри­те то­ч­но в Клуб „Ба­тик“. Ед­на от най-до­б­ри­те ми при­я­тел­ки ми пре­д­ло­жи да се за­пи­ша, ко­га­то бях 4 клас и аз с ра­дост се съ­г­ла­сих. Та­ка за­по­ч­на вси­ч­ко то­га­ва, а днес се чу­в­с­т­вам из­ра­с­на­ла там, про­ме­не­на.

-Най-цен­но­то по­с­ла­ние, ко­е­то ис­каш да пре­да­деш с кар­ти­ни­те си от „Мои при­ка­з­ни ге­рои“?

-С из­ло­ж­ба­та си ис­ках да по­ка­жа на го­с­ти­те и мо­же би най-ве­че на се­бе си, че съм по­с­ти­г­на­ла раз­ви­тие и на­пре­дък. Не ис­кам да съм по­ре­д­но­то ехо, а ГЛАС, за то­ва да се усъ­вър­шен­с­т­вам, при то­ва не са­мо в ед­на об­ласт, е из­к­лю­чи­тел­но ва­ж­но за мен. А  с из­не­на­ди­те, ко­и­то по­д­го­т­вих за из­ло­ж­ба­та, ус­пях да по­ка­жа част от дру­ги мои за­ни­ма­ния, на ко­и­то съм от­да­де­на, ка­то го­т­вар­с­т­во­то на­при­мер. Най-цен­но­то е – все­ки от нас да пра­ви не­ща, ко­и­то му но­сят удо­в­ле­т­во­ре­ние и го ка­рат да се ус­ми­х­не, въ­п­ре­ки тру­д­но­с­ти­те.

-А ка­к­во ти до­с­та­вя най-го­ля­мо удо­вол­с­т­вие да тво­риш в то­зи стил и в Клуб „Ба­тик“ ка­то ця­ло?

-Клу­бът за мен не е про­с­то мя­с­то за ри­су­ва­не. Ед­на от гла­в­ни­те при­чи­ни да го по­се­ща­вам е и пре­по­да­ва­тел­ка­та. В ли­це­то на го­с­по­жа Ге­ор­ги­е­ва на­ми­рам не про­с­то учи­тел, а при­я­тел. С нея спо­де­лям по­ч­ти вси­ч­ко, ко­е­то се слу­ч­ва, ка­к­то око­ло, та­ка и въ­т­ре в мен. Имам й го­ля­мо до­ве­рие, зато­ва тя е един от мал­ко­то хо­ра, на ко­и­то че­та раз­ка­зи­те си. Ос­вен то­ва обо­жа­вам да се за­ни­ма­вам с обу­че­ни­е­то на по-мал­ки­те. Да по­е­мам ро­ля­та на учи­тел ми е из­к­лю­чи­тел­но при­я­т­но. На­у­чих се и да пле­та един ин­те­ре­сен тип гри­в­ни, ко­и­то с мал­ко по­ве­че къ­с­мет, мо­гат да бъ­дат на­ме­ре­ни на сле­д­ва­щи­я па­на­ир. Вси­ч­ко, с ко­е­то се за­ни­ма­ва­ме в Клу­ба, ми но­си емо­ция и ме обо­га­тя­ва.

-В ка­к­во на­ми­ра вдъ­х­но­ве­ние един млад, ам­би­ци­о­зен, лю­бо­з­на­те­лен и по­зи­ти­вен млад тво­рец ка­то теб?

-Във вси­ч­ко. Бу­к­вал­но във вси­ч­ко мо­га да на­ме­ря не­що, ко­е­то да ме впе­ча­т­ли. Оби­чам да ек­с­пе­ри­мен­ти­рам, да опи­т­вам но­ви не­ща и то­ва ме ка­ра да се чу­в­с­т­вам жи­ва. Вдъ­х­но­вя­ва ме не­из­ве­с­т­но­то. Съ­що та­ка кни­ги­те. Те са мо­ят на­чин да се от­къ­с­на от ре­ал­но­ст­та, да по­ме­ч­тая и след за­в­ръ­ща­не­то от при­ка­з­ния свят да съм пъл­на с енер­гия. Ге­ро­и­те от кни­ги­те ме вдъ­х­но­вя­ват да се раз­ви­вам. Най-го­ля­мо­то ми вдъ­х­но­ве­ние ид­ва и от мо­и­те при­я­тел­ки – Ди­ман­ка и Клио, ко­и­то за мен са ка­то вто­ро се­мей­с­т­во. Бих  ци­ти­ра­ла част от един свой раз­каз за тях:“Ко­га­то съм са­мо­т­на, те са мо­и­те сен­ки, ко­га­то имам со­по­ли, те са мо­и­те кър­пи­ч­ки, а ко­га­то съм ща­с­т­ли­ва, те са мо­и­те ус­ми­в­ки“.

-Ус­пех на­пред и на­го­ре по пъ­тя на твор­че­с­т­во­то и ме­ч­ти­те си!

-Бла­го­да­ря от сър­це!

Ин­тер­вю на  Си­мо­на Але­к­си­е­ва