Раз­би­ра се, все­ки един от нас ще ка­же: „Та­чим и Бо­тев, и за­ги­на­ли­те ге­рои за сво­бо­да­та на Бъл­га­рия!”.

На­вяр­но в то­зи от­го­вор има го­ля­ма до­за ис­ти­на, но тя не е пъл­на, не е ка­те­го­ри­ч­на. За­що­то мно­го „дре­б­ни не­ща” до­ка­з­ват го­ля­ма­та ис­ти­на, че не вси­ч­ки та­чим Бо­тев и ге­ро­и­те, че не вси­ч­ки на 2 юни се пре­к­ла­ня­ме до зе­ми пред по­д­ви­га на за­ги­на­ли­те за на­ша­та сво­бо­да.

Ето про­с­ти до­ка­за­тел­с­т­ва. На 2 юни, пред па­ме­т­ни­ка на зна­ме­но­се­ца на Бо­те­ва­та че­та Ни­ко­ла Си­мов – Ку­ру­то в Тър­го­ви­ще се съ­с­тоя тра­ди­ци­он­ни­ят ми­тинг в па­мет на Бо­тев и за­ги­на­ли­те за сво­бо­да­та на Бъл­га­рия. За съ­жа­ле­ние, мал­ко тър­го­ви­щен­ци се от­зо­ва­ха да по­че­тат па­д­на­ли­те ге­рои, ня­кои до­ри бя­ха за­б­ра­ви­ли ка­къв ден е 2 юни, дру­ги пък лю­пе­ха сем­ки и пу­ше­ха ци­га­ри пред па­ме­т­ни­ка на Ку­ру­то.

А ка­к­ва бе кар­ти­на­та, ко­га­то то­ч­но в 12 ча­са на обяд про­з­ву­ча­ха си­ре­ни­те в па­мет на Бо­тев и ге­ро­и­те за сво­бо­да? Озо­вах се на ул.”Ни­ко­ла Си­мов”, до ма­га­зи­на сре­щу де­т­с­ка­та гра­ди­на. О, Бо­же, са­мо ня­кол­ко ду­ши по ули­ца­та и пред ма­га­зи­на се спря­ха, на­ве­до­ха гла­ви и из­ча­ка­ха да пре­ми­не 3-ми­ну­т­ни­ят зов на си­ре­ни­те за при­ми­ре­ние и по­чит към ге­ро­и­те. Де­се­т­ки хо­ра – мла­ди и въз­ра­с­т­ни – спо­кой­но вър­вя­ха по ули­ца­та, ви­со­ко го­во­ре­ха, спо­ре­ха за то­ва – оно­ва и въ­о­б­ще не ре­ши­ха да спрат да­же за ми­ну­т­ка и от­да­дат по­чит към Бо­тев и па­д­на­ли­те за на­ша­та сво­бо­да.

Още по-жал­ко­то и тре­во­ж­но­то е, че та­зи кар­ти­на се по­в­та­ря с го­ди­ни. Из­г­ле­ж­да в на­ши­те сър­ца все по­ве­че га­с­не пре­к­ло­не­ни­е­то пред най-до­с­той­ни­те на­ши бъл­га­ри, все по­ве­че за­б­ра­вя­ме ге­ро­и­ч­на­та си ис­то­рия, все по­ве­че ста­ва­ме без­раз­ли­ч­ни към те­зи пра­де­ди и де­ди, ко­и­то са да­ли жи­во­та си, за да я има Бъл­га­рия.

Ще се опом­ним ли, бра­тя бъл­га­ри?

РА­ДО­С­ЛАВ ЧЕР­КЕ­ЗОВ