На връх цър­ко­в­ния  пра­з­ник „Пе­т­де­ся­т­ни­ца” в тър­го­ви­щ­ко­то се­ло Ал­ва­но­во се съ­с­тоя един дво­ен пра­з­ник- за­е­д­но с тра­ди­ци­он­ния съ­бор на се­ло­то, де­нят съ­в­па­д­на и с Пра­з­ни­ка на ох­лю­ва. За да усе­тим „ на жи­во” ат­мо­с­фе­ра­та на та­зи на­и­с­ти­на лю­бо­пи­т­на  ини­ци­а­ти­ва, по­се­ти­х­ме пра­з­ни­ка и съ­п­ре­жи­вя­х­ме ми­го­ве­те на ед­но дъл­го ча­ка­но и до­б­ре по­д­го­т­ве­но тър­же­с­т­во.

То се съ­с­тоя в за­ли­те на ме­с­т­но­то чи­та­ли­ще, къ­де­то, във фо­а­йе­то бя­ха по­д­ре­де­ни ня­кол­ко из­ло­ж­би: ос­вен бо­га­та­та ку­ли­нар­на ма­са, от­ру­па­на с ка­к­ви ли не вку­со­тии  от ох­лю­ви и тра­ди­ци­он­ни те­с­те­ни из­де­лия от то­зи край, има­ше и две ма­си с ек­с­по­на­ти, за­пе­ча­та­ли ми­на­ло­то на се­ло­то, с дъх на бъл­гар­с­ко.

Бя­ха обо­со­бе­ни два къ­та- еди­ни­ят с ек­с­по­на­ти от из­ло­ж­ба­та „С дъх на хляб и мед” от ско­ро­ш­ния тър­го­ви­щ­ки па­на­ир, ко­и­то пре­съ­з­да­ват еле­мен­ти от ал­ва­но­в­с­ка­та сва­т­ба.

Вто­ри­ят кът, съ­що бе осо­бе­но впе­ча­т­ля­ващ, той до­с­ко­ро бе раз­по­ло­жен в па­на­ир­на­та Алея на за­на­я­ти­те, съ­х­ра­нил  ат­мо­с­фе­ра­та на ал­ва­но­в­с­кия бит от на­ча­ло­то на 20-ти век. Тук ще от­во­рим ско­ба, за да ка­жем, че на бал­ко­на в кон­цер­т­на­та за­ла на чи­та­ли­ще­то, съ­що е по­д­ре­де­на ед­на по­с­то­ян­на ек­с­по­зи­ция, ко­я­то те пре­на­ся в ми­на­ло­то с ек­с­по­на­ти от би­та на ал­ва­но­в­ча­ни- дре­хи, съ­до­ве за до­ма, за по­ле­то- вси­ч­ко, с ко­е­то са си слу­жи­ли ал­ва­но­в­ча­ни в ми­на­ло­то тук гри­ж­ли­во е съ­х­ра­не­но и опа­зе­но. Наш ек­с­кур­зо­вод и сла­д­ко­ду­мен раз­ка­з­вач тук бе Ве­с­ка Ни­ко­ло­ва.

Се­га за ох­лю­ви­те-тук би­ту­ва мне­ни­е­то, че иде­я­та е на гру­па ал­ва­но­в­с­ки сна­хи, ко­и­то, съ­о­б­ра­зя­вай­ки се с вку­са на сво­и­те съ­п­ру­зи, за­по­ч­на­ли да при­го­т­вят ка­к­ви ли не вку­со­тии от тях. Впро­чем, част от те­зи апе­ти­т­ни блю­да ви­дя­х­ме и на ку­ли­нар­на­та из­ло­ж­ба, къ­де­то вси­ч­ко бе­ше с кон­кур­сен ха­ра­к­тер, а ето и от­ли­че­ни­те: Ган­ка Си­ме­о­но­ва, 69 г. „об­ра” вси­ч­ки гра­мо­ти  при те­с­те­ни­те из­де­лия, на­п­ра­ви впе­ча­т­ле­ние из­ра­бо­те­ни­ят от нея  ал­ва­но­в­с­ки ма­зен хляб, а Не­д­ка Вла­ди­ми­ро­ва бе най-до­б­ра­та при яс­ти­я­та с ох­лю­ви, от­ли­че­на за го­з­ба­та ох­лю­ви с ориз.

Да ти се на­пъл­нят очи­те с ку­ли­нар­ни из­де­лия от ин­те­ре­с­ни по-ин­те­ре­с­ни и от вку­с­ни по-вку­с­ни- то­ва е впе­ча­т­ле­ни­е­то от ку­ли­нар­на­та ма­са, ко­я­то изо­бил­с­т­ва­ше с пи­т­ки, ба­ни­ци, сър­ми­ч­ки с ло­зов лист и ла­пад , об­ре­д­ни хля­бо­ве, ке­ш­лек-со­ле­но жи­то с ма­с­ло/ тра­ди­ци­он­но ал­ва­но­в­с­ко яс­тие/, ко­ш­ни­ци с ох­лю­ви  и ка­к­во ли още не бя­ха при­го­т­ви­ли сръ­ч­ни­те ръ­це на ал­ва­но­в­с­ки­те же­ни.

Има­ше и два съ­да с „ге­ро­и­те на пра­з­ни­ка”-ох­лю­ви­те, при ко­и­то пък се сле­де­ше кой е най-го­лям, кой е най-на­по­рист и бър­зо­хо­ден. 

На­к­рая най-на­по­ри­с­ти­ят и че­в­ръст ох­люв   по­лу­чи име­то Бър­зо­хо­д­ко,пре­ми­нал 1 см. за по­ве­че от ми­ну­та,  а най-дъл­ги­ят-2,9 мм бе­ше кръ­с­тен Ал­ва­но­в­чо. Ка­к­ва ще бъ­де тя­х­на­та съ­д­ба ли-два­та ох­лю­ва ще бъ­дат от­г­ле­да­ни ка­то до­ма­ши лю­бим­ци от се­к­ре­та­ря на Чи­та­ли­ще­то Еми­лия Ма­ри­но­ва. То­ва е же­на­та, чи­и­то дух, ен­ту­си­а­зъм, лю­бов към вси­ч­ко бъл­гар­с­ко е в ос­но­ва­та на та­зи ин­те­ре­с­на дей­ност в Ал­ва­но­во.

Ка­то сто­пан­ка на чи­та­ли­щ­ния дом тя е дви­га­те­лят, мо­то­рът на по­ве­че­то ини­ци­а­ти­ви в жи­во­та на се­ло­то. Мно­го й по­ма­гат и Све­т­ла Ста­ме­но­ва, пре­д­се­да­тел на чи­та­ли­ще­то и Ма­рия Ра­де­ва, зам.-пре­д­се­да­тел.

За до­б­ро­то пра­з­ни­ч­но на­с­т­ро­е­ние бя­ха се по­г­ри­жи­ли от МТА „Ша­ре­но гер­дан­че” и Ни­ко­ла Же­лев от Шко­ла­та за ес­т­ра­д­но пе­е­не „Ню вой­сис”.

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА