Оня ден, же­на­та на Пе­шо с ус­ми­в­ка му ка­за: „Хай­де се­га, мал­ко да се чи­ф­то­са­ме”… и пре­ди Пе­шо да ус­пее да се за­ра­д­ва по­не мал­ко, му ме­т­на куп из­п­ра­ни чо­ра­пи. „Зна­еш как ста­ва, че то в та­зи пе­рал­ня мо­жеш ли да раз­бе­реш кой чо­рап ка­къв е и кой е”?! И се­га стои Пе­шо, чи­ф­то­с­ва чо­ра­пи и си ми­с­ли. Че то то­ва чи­ф­то­с­ва­не­то на чо­ра­пи­те е ка­то по­ли­ти­ка­та. Тря­б­ва са­мо да вни­ма­ваш да не чи­ф­то­саш чер­ния с бе­лия чо­рап. За­що­то в по­ли­ти­ка­та на то­ва му ви­кат ко­а­ли­ция, ама в ре­ал­ния жи­вот му ви­кат мър­ля­щи­на. Да, ама и да чи­ф­то­с­ваш чо­ра­пи си има тън­ко­с­ти.

Дру­го­то, за ко­е­то тря­б­ва да се вни­ма­ва, е да не са мъ­ж­ки и жен­с­ки. До­ка­то при хо­ра­та чи­ф­то­с­ва­не­то ста­ва ме­ж­ду мъ­ж­ки и жен­с­ки, то при чо­ра­пи­те то­ва е гру­ба гре­ш­ка. Мъ­ж­ки­те с мъ­ж­ки, жен­с­ки­те с жен­с­ки.

Ще ка­жеш, че е вля­з­ла в си­ла Ис­тан­бул­с­ка­та кон­вен­ция. Чи­ф­то­с­ва Пе­шо чо­ра­пи и раз­съ­ж­да­ва: Ка­к­ви­то и изи­с­к­ва­ния да има, все пак мо­де­лът за иде­ал­но об­ще­с­т­во, в ко­е­то ня­ма ни­то ле­ви, ни­то де­с­ни, са чо­ра­пи­те.

От ед­ни ни­що и ни­ка­к­ви чо­ра­пи тръ­г­на­х­ме, пък до­къ­де я до­ка­ра­х­ме. Да ре­ша­ва­ме гло­бал­ни по­ли­ти­че­с­ки въ­п­ро­си, си ми­с­ли Пе­шо. Ама то­ва де­то ни го втъл­пя­ват, че по­ли­ти­ка­та би­ла сло­ж­на ра­бо­та, той не го въз­при­е­ма. Не за­що­то е на­п­ра­вил ня­ка­к­ви сло­ж­ни по­ли­ти­че­с­ки ана­ли­зи, а за­що­то че­те ве­с­т­ни­ци.

А ве­с­т­ни­ци­те, ка­к­то зна­ем вси­ч­ки, са ко­ре­к­ти­ва на об­ще­с­т­во­то. Се­га ка­къв ко­ре­к­тив са за­ви­си от из­да­те­ля. За­що­то че­теш един ве­с­т­ник- ед­но, че­теш друг ве­с­т­ник- дру­го. Ис­ти­на­та е ня­къ­де по сре­да­та, а по сре­да­та е Пе­шо, оби­к­но­ве­на и из­но­се­на от мно­го­к­ра­т­на упо­т­ре­ба еле­к­то­рал­на еди­ни­ца.

Че­те Пе­шо във ве­с­т­ни­ка как се би­ли ска­ра­ли Ма­ре­ш­ки и Ка­ра­ка­ча­нов. Ма­ре­ш­ки не бил съ­г­ла­сен “…най-бе­д­на­та дър­жа­ва в ЕС да да­ва 6 млрд. лв. за лу­к­со­з­ни иг­ра­ч­ки…”/, имай­ки  пре­д­вид пре­въ­о­ръ­жа­ва­не­то/. Ка­ра­ка­ча­нов пък, ка­то до­с­то­ен ми­ни­с­тър на от­б­ра­на­та, от­вър­нал с по­ка­на към Ма­ре­ш­ки да си глъ­т­не ця­ро­ве­те.  И ста­на тя ка­к­ва­то ста­на, а имен­но – та­ка­ва:

Ка­ра­ка­ча­нов: Пий си ха­п­че­та­та!

Ма­ре­ш­ки: Не, ти си пий ха­п­че­та­та, за­що­то имаш ну­ж­да. Ап­те­кар съм и знам ка­к­во при­ка­з­вам.

Ка­ра­ка­ча­нов: Ти си тол­ко­ва ап­те­кар, кол­ко­то аз съм во­е­нен…

Ха, вър­ви се­га, че обя­с­ня­вай кол­ко сло­ж­но не­що е по­ли­ти­ка­та, ко­га­то ви­ж­даш кой я пра­ви на най- ви­со­ко ни­во. Пък и то кол­ко му е да вле­зеш в нея.

Про­чу­тият до­с­ко­ро па­т­ри­от  Вла­до Ку­зов, кой­то е ко­ле­га на Май­къл Дже­к­сън (по лю­бов към де­ца­та), ста­нал член на ДПС. Но­воиз­пе­че­ни­ят член ня­ко­га бе де­пу­тат от “Ата­ка”, но бе­ше съ­ден за то­ва, че си иг­рал с мал­ко мом­че в по­д­лез. Той по­лу­чи ус­ло­в­на при­съ­да, чий­то срок из­те­че – си­реч ве­че е из­пил, що­то ня­ма как да из­г­ри­зеш то­ва, ко­е­то те­че.

Се­га, че е ми­нал на дру­гия бряг, ста­ва ду­ма за по­ли­ти­ка­та, за чо­век с опи­та на Ку­зов е де­т­с­ка иг­ра­ч­ка, за­що­то той то­ва не­що го е пра­к­ти­ку­вал в ли­ч­ния жи­вот.

Про­б­ва се ка­то фолк пе­вец, не му се по­лу­чи. Ка­то мъж си­гур­но пак не му се е по­лу­чи­ло, щом е ми­нал на от­въ­д­ния бряг. Ка­то по­ли­тик…ами мал­ко в „Ата­ка”, мал­ко в ДПС, до­ка­то си по­па­д­не на то­ч­но­то мя­с­то.

И до­ка­то гле­даш и слу­шаш вси­ч­ко то­ва се се­щаш за ед­на не до там ста­ра, но по­за­б­ра­ве­на мъ­д­рост. „Ху­ба­во е, ко­га­то “Це­зар” и “На­по­ле­он” са ти на ма­са­та и е ло­шо, ко­га­то са на съ­се­д­ни­те ле­г­ла в бол­ни­ца­та.” За по­ли­ти­ка­та да не го­во­рим.