Тази сутрин се събудих притеснен. Нещо става в мен, ама какво – и аз не знам. Някакви тъмни страсти се борят в душата ми ама какви са, за какво се борят, така и не разбрах. Тази работа няма да се размине току така си казах и…Личният лекар ме прие, изслуша ме и ми каза:
– Ясно, третият поред за тази седмица.
-Какво третият поред- смотолевих аз, усещайки, че нещата не отиват на добре.
– В момента в теб се води борба на интереси. Или така популярният в последно време “Конфликт на интереси”. Когато два интереса се скарат, сякаш две банди врабци воюват за парче кифла из вътрешностите Ви – тупурдия страхотна. От там се чувствате и дискомфортно. От собствен опит го зная.
– Чакай бе, докторе! Ква борба, кви интереси!?
– Това вече ти ще кажеш. От мен се искаше диагноза и аз я поставих.
– А лекарства някакви..?
– Хайде, сега стана тя!- ядоса се доктора- Ти какво искаш и да ти плащам ли? Нали знаеш, че борбата на интереси обикновено засяга паричните знаци. Ти да си чул някъде да се говори за конфликт на интереси в сферата на културата? То не, че и там го няма, ама като знаем какви пари се дават, не виждам какви интереси толкова може да има. Хайде сега, бягай, че ме чака следващият пациент.
Излязох, ама диагнозата мира не ми дава. Седнах в първото попаднало ми заведение, поръчах си една бира да се успокоя малко, да си събера акъла в главата, както казваше баба ми и…Потънах в размисъл.
Да е нещо, свързано с работата ми? Глупости, какви са тия съмнения, моля ви се, никакъв интерес не проявявам аз към тая работа, дето я блъскам за жълти стотинки, като е тъй – какъв конфликт е възможен! Не ще да е от това.
Онзи ден имах конфликт с НАП. За някакви неплатени данъци ставаше дума. Засегнал съм бил интересите на държавата, според тях. Според мен пък, държавата беше засегнала моите интереси. Да е от това? Не, не става!
Да имаш конфликт с НАП, все едно да имаш конфликт с Кубрат Пулев. Само че Кобрата е добро момче и след час- час и половина може и да се съферясаш, докато с НАП…Ще ти се вие свят минимум една година, докато отново се наложи да ви се сблъскат интересите.
Сигурно е от оня ден, когато ни се сблъскаха интересите с един служител на КАТ.
Ама и от това не е, щото при тия конфликти, които се борят вътре в мен най-малкото пък ми е необходим и конфликт с полицията.
Оня ден имах конфликт на интереси с жена си. В смисъл, че аз имах интерес да си стоим с Пешо и да пием в кварталната кръчма, а тя пък имала интерес да се прибера и да оправя вратичките на кухненските шкафове, че падали по-често и от латиноамериканско правителство.
Сблъскаха ни се значи интересите, ама конфликтът бързо беше потушен. Тия, новите тигани много тежки ги правят бе!
Допивам си бирата и се сещам, че между другите ми интереси, имам интерес да отида и на работа. Както винаги, съвсем случайно на входа засичам шефа:
– Абе, ти кога идваш на работа, като ти остане свободно време ли?
Ща не ща, споделих притесненията си и диагнозата, а той стои и ме гледа странно.
– Шефе- реших да позамажа положението- не ми изглеждаш добре, да не би и при теб да има конфликт на интереси?
– Няма проблем, смее се началството, ние, по-отговорните сме имунизирани срещу конфликт на интереси.
Хайде влизай, да не взема аз да те разпитвам откъде с жълтите ти стотинки имаш пари и за бира. Интересите ми млъкнаха в мен и се спаружиха някъде около черния дроб. Така е – когато се натресеш на по-висш интерес, трябва да си налягаш интересите.
ЙОРДАН МИНЧЕВ