-Ко­га и как е сфор­ми­ран клу­бът?

-На 3 март 2008 има­ше ед­на из­ло­ж­ба, свър­за­на с ос­во­бо­ди­тел­на­та вой­на и бя­ха пре­д­с­та­ве­ни оръ­жи­я­та, из­по­л­з­ва­ни от две­те во­ю­ва­щи стра­ни. Има­ше мно­го ек­с­по­на­ти от ли­ч­ни ко­ле­к­ции на до­с­та се­ри­о­з­ни ко­ле­к­ци­о­не­ри. По­не­же бя­х­ме мал­ко хо­ра в гра­да, ко­и­то се по­з­на­ва­х­ме по­к­рай та­зи те­ма­ти­ка, ес­те­с­т­ве­но се съ­б­ра­х­ме и по ини­ци­а­ти­ва на Вър­бан Ми­нев от Ве­ли­ко Тър­но­во и Пла­мен Съ­бев от Шу­мен, къ­де­то има­ше ве­че съ­з­да­де­ни та­ки­ва клу­бо­ве, да­до­х­ме на хо­би­то офи­ци­ал­на фор­ма. В на­ча­ло­то бя­х­ме де­се­ти­на ду­ши, от ко­и­то ня­кои си тръ­г­на­ха, но пък ид­ва­ха но­ви хо­ра, ко­и­то се обе­ди­ни­ха око­ло иде­я­та. При­е­ма­ли сме по ня­кол­ко ду­ши на го­ди­на, ка­то то­ва ви­на­ги се слу­ч­ва на 3ти март, с тър­же­с­т­вен ри­ту­ал. Но то­ва ви­на­ги са хо­ра, ко­и­то са би­ли на на­ши въз­с­та­но­в­ки, зна­ят за ка­к­во иде реч. За­що­то ако не си го ви­дял, ня­ма как да го по­и­с­каш и усе­тиш.

-Кой мо­же да ста­не член на Ва­ше­то фор­ми­ро­ва­ние?

– Все­ки е до­б­ре до­шъл, кой­то се ин­те­ре­су­ва. Об­ща­та те­ма­ти­ка е яс­на – пе­ри­о­да на Въз­ра­ж­да­не­то, пре­ди Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то, след не­го, бор­би­те за на­ци­о­нал­но обе­ди­не­ние. Не­ща, ко­и­то са свър­за­ни с ис­то­ри­я­та, не са­мо с во­ен­на­та, а ка­то ця­ло с ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия. И дру­га­та на­ша те­ма, раз­би­ра се, раз­ли­ч­ни­те ви­до­ве оръ­жия – хла­д­ни и ог­не­с­т­рел­ни, ко­и­то са би­ли упо­т­ре­бя­ва­ни по вре­ме на вси­ч­ки те­зи пе­ри­о­ди. Пре­д­с­та­вя­не­то и ви­зу­а­ли­за­ци­я­та на вси­ч­ки те­зи ис­то­ри­че­с­ки мо­мен­ти са об­вър­за­ни с съ­о­т­ве­т­но­то обо­ру­д­ва­не, ка­то ос­вен оръ­жи­я­та, тря­б­ват и съ­о­т­ве­т­ни­те уни­фор­ми, на­ро­д­ни но­сии и т.н. Вси­ч­ки те­зи не­ща се на­ба­вят с ли­ч­ни­те сре­д­с­т­ва на чле­ну­ва­щи­те. Фи­нан­си­те ни­как не са мал­ко, осо­бе­но ко­га­то ста­ва въ­п­рос за пре­съ­з­да­ва­не­то на ня­кол­ко пе­ри­о­да.

-Ка­к­ва за­да­ча има пред се­бе си клу­бът?

-Цел­та на те­зи изя­ви е да ви­дят хо­ра­та на жи­во съ­о­т­ве­т­на­та въз­с­та­но­в­ка. За­що­то ед­но е да ти го раз­ка­з­ва учи­те­лят в учи­ли­ще, дру­го е ка­то се по­г­ле­д­не ед­но не­що на ме­с­то. Уни­фор­ма­та в му­зея на ма­не­ке­на стои по един на­чин, а ко­га­то пред теб е чо­век, то­га­ва по съ­в­сем раз­ли­чен на­чин се пре­жи­вя­ва. В мо­мен­та ак­ти­в­но уча­с­т­ва­щи­те чле­но­ве на Па­т­ри­о­ти­чен клуб «Въз­ра­ж­да­не» – Тър­го­ви­ще са 14 ду­ши. Раз­би­ра се, то­ва не е до­с­та­тъ­чен брой за ка­че­с­т­ве­но­то пре­съ­з­да­ва­не на да­ден ис­то­ри­че­с­ки мо­мент, ко­е­то ста­ва пре­д­по­с­та­в­ка за съ­з­да­ва­не­то на бли­з­ки от­но­ше­ния ме­ж­ду клу­бо­ве­те в съ­се­д­ни­те гра­до­ве. От ско­ро ве­че ста­на ма­со­ва пра­к­ти­ка да ни ка­нят в учи­ли­ща, за­що­то пе­да­го­зи­те съ­що раз­би­рат, че то­ва е един мно­го по-ле­сен, ат­ра­к­ти­вен и за­по­м­нящ се на­чин за по­д­на­ся­не на да­ден ис­то­ри­че­с­ки пе­ри­од.

–Пре­д­с­то­ят ли Ви ско­ро ня­ка­к­ви го­ле­ми съ­би­тия?

– Ка­к­то и вся­ка дру­га го­ди­на, за­дъл­жи­тел­но, то­ва е уча­с­ти­е­то във въз­с­та­но­в­ка­та на Ши­п­ка, ко­я­то е с на­ци­о­на­лен ма­щаб. Тя се про­ве­ж­да от На­ци­о­нал­но дру­же­с­т­во «Тра­ди­ция», а са­ма­та ор­га­ни­за­ция за­по­ч­на още пре­ди ме­сец. То­ва е не­що, в ко­е­то все­ки се гор­дее да уча­с­т­ва. Ед­но от лю­би­ми­те ме­с­та за по­се­ще­ние на ПК «Въз­ра­ж­да­не» са Ча­къ­ро­ви­те пра­з­ни­ци, в Смо­лян. Там се съ­би­рат клу­бо­ве­те от ре­ги­о­на, а Тър­го­ви­ще ви­на­ги е то­п­ло при­е­то на ме­ро­п­ри­я­ти­е­то, за­ра­ди за­ро­ди­ла­та се пре­к­ра­с­на­та дру­ж­ба. Са­вин Са­вов спо­де­ли, че пра­з­ни­кът там ви­на­ги се по­лу­ча­ва пре­к­ра­сен, осо­бе­но ко­га­то е на ис­то­ри­че­с­кия фон на съ­би­ти­я­та от то­зи пе­ри­од – дей­но­ст­та на Ча­кър вой­во­да, бор­ба­та му за ав­то­но­мия на ре­ги­о­на и т.н. В мо­мен­та клу­бът се го­т­ви за 100-го­ди­ш­ни­на­та от До­й­ран­с­ка­та епо­пея. Тя ще се про­ве­де се­п­тем­в­ри ме­сец, в Тро­ян. Съ­би­ти­е­то изи­с­к­ва из­к­лю­чи­тел­но се­ри­о­з­но и от­го­вор­но от­но­ше­ние от клу­бо­ве на На­ци­о­нал­но дру­же­с­т­во «Тра­ди­ция», на ко­е­то ПК «Въз­ра­ж­да­не» – Тър­го­ви­ще е асо­ци­и­ран член от 2011 го­ди­на.

На­к­рая пи­та­ме на­шия съ­бе­се­д­ник ка­к­во е усе­ща­не­то да бъ­деш част от ис­то­ри­че­с­ки мо­мент?

-Емо­ци­я­та е не­ве­ро­я­т­на, до­ри не знам как да го опи­ша, как да го пре­дам. Още с по­д­го­то­в­ка­та за­по­ч­ват вси­ч­ки ра­до­с­ти, чу­в­с­т­ва и емо­ции, ко­и­то те во­дят по­с­те­пен­но към кон­к­ре­т­на­та ис­то­ри­че­с­ка епо­ха. Още ка­то се съ­бе­рем, вси­ч­ки са ин­ту­си­а­зи­ра­ни, на­хъ­са­ни, все­ки ид­ва с же­ла­ни­е­то. Ре­кон­с­т­ру­к­то­ри­те са осо­бе­на по­ро­да хо­ра. По­ня­ко­га бу­к­вал­но вли­за­ме в дру­гия свят м ста­ва на­и­с­ти­на ин­те­ре­с­но. Ви­на­ги има ня­кой, ле­ко по­с­т­ра­дал, но то­ва е за­ра­ди же­ла­ни­е­то вси­ч­ко да из­г­ле­ж­да ма­к­си­мал­но то­ч­но и ре­ал­но. Емо­ци­я­та е не­ве­ро­я­т­на!

Ин­тер­вю­та на

АНА­С­ТА­СИЯ ИВА­НО­ВА,

ста­жант-ре­пор­тер

ЗА­Е­Д­НО ГО­РИМ ЗА ЕД­НА ИДЕЯ

Яс­ми­на То­до­ро­ва е на 21 го­ди­ни, от град Тър­го­ви­ще. Тя е сту­ден­т­ка по пси­хо­ло­гия във Ве­ли­ко­тър­но­в­с­ки­ят уни­вер­си­тет. Тя е ед­на от най-мла­ди­те пре­д­с­та­ви­те­ли на ПК «Въз­ра­ж­да­не».

-Ка­к­ва е мо­ти­ва­ци­я­та на млад чо­век, ка­то теб, за уча­с­тие в ПК “Въз­ра­ж­да­не”?

-През 2016 го­ди­на, на 3-ти март при­съ­с­т­вах на ис­то­ри­че­с­ка въз­с­тан­в­ка в град Ве­ли­ки Пре­с­лав по слу­чай ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Бъл­га­рия от тур­с­ко ро­б­с­т­во. Още то­га­ва се по­я­ви же­ла­ни­е­то в мен да се при­съ­е­ди­ня към то­ва бла­го­ро­д­но и до­с­той­но за ува­же­ние де­ло. Бла­го­да­ре­ние на вси­ч­ки те­зи хо­ра, ко­и­то се бя­ха вклю­чи­ли във въз­с­та­но­в­ка­та, ус­пях да усе­тя ду­хът на без­с­мър­т­ни­те бъл­гар­с­ки ге­рои, чий­то жи­вот е бил оба­г­рен с кръв в име­то на оте­че­с­т­во­то. Ви­дях как ис­то­ри­я­та ожи­вя­ва пред очи­те ми и по­чу­в­с­т­вах как сър­це­то ми се из­пъл­ва с гор­дост и по­чит към за­ги­на­ли­те за сво­бо­да­та. Усе­тих те­жест в гър­ди­те, зна­ех, че мо­е­то мя­с­то е там, “на бой­но­то по­ле”, а не сред пу­б­ли­ка­та. Ре­ших, че тря­б­ва да на­ме­ря хо­ра­та, ко­и­то ор­га­ни­зи­рат те­зи ме­ро­п­ри­я­тия и да се сре­щ­на с тях. Та­ка ав­густ ме­сец при­съ­с­т­вах за вто­ри и по­с­ле­ден път ка­то зри­тел на “Ши­п­чен­с­ка­та епо­пея”, ко­я­то се про­ве­де на връх св. Ни­ко­ла. То­га­ва си да­дох обе­ща­ние, че до­го­ди­на и аз ще бъ­да на вър­ха с уни­фор­ма и с пла­мък в очи­те, за да по­ка­жа на вси­ч­ки хо­ра, ко­и­то ид­ват да ни гле­дат, че тря­б­ва да по­м­ним ми­на­ло­то си и да се гор­де­ем с не­го. Та­ка не след дъл­го се за­по­з­нах с чле­но­ве­те на тър­го­ви­щ­кия клуб “Въз­ра­ж­да­не” и още след пър­ва­та ни сре­ща раз­б­рах, че мя­с­то­то ми е там.

-В кол­ко въз­с­та­но­в­ки си ус­пя­ла да взе­меш уча­с­тие и ка­к­ви впе­ча­т­ле­ния ос­т­ват в теб след кра­ят им?

-Уча­с­т­ва­ла съм в око­ло че­ти­ри­на­де­сет ис­то­ри­че­с­ки въз­с­та­но­в­ки до то­зи мо­мент. Би­ла съм кръ­с­то­но­сец, мо­ма, чер­кез, ба­ши­бо­зук, ка­зак, ка­к­то и бъл­гар­с­ки вой­ник от Вто­ра­та све­то­в­на вой­на. След края на вся­ка въз­с­та­но­в­ка про­дъл­жа­вам да усе­щам ми­ри­сът на ба­рут и ми е тру­д­но да се вър­на об­ра­т­но в ре­ал­но­ст­та. Сър­це­то ми про­дъл­жа­ва да ту­п­ти сил­но и про­с­то съм гор­да, че до­ри и за кра­т­ко съм би­ла ед­на идея по – бли­зо до те­зи ис­то­ри­че­с­ки пе­ри­о­ди, из­пъл­не­ни с ге­ро­и­зъм, се­бе­о­т­да­ва­не, жер­т­во­го­то­в­ност, чест и до­с­тойн­с­т­во. Тру­д­но е да се опи­ше с ду­ми, чо­век тря­б­ва да го из­пи­та, за да го раз­бе­ре.

-Ка­к­во ти да­ва то­ва твое за­ни­ма­ние?

-След ка­то ста­нах част от ПК Въз­ра­ж­да­не раз­б­рах, че знам твър­де мал­ко за ис­то­ри­я­та ни. Се­га, бла­го­да­ре­ние на чле­но­ве­те на клу­ба, в кой­то чле­ну­вам, имам въз­мо­ж­ност да по­лу­ча но­ви и ин­те­ре­с­ни зна­ния за на­ше­то ми­на­ло. Ос­вен то­ва, на­ме­рих мно­го при­я­те­ли, с ко­и­то за­е­д­но го­рим за ед­на и съ­ща идея. И не на по­с­ле­д­но мя­с­то се опи­т­вам не са­мо да се уча и да взи­мам до­бър при­мер от тях, но и аз са­ма­та да бъ­да при­мер за хо­ра­та око­ло мен.