Раз­го­ва­ря­ме с ту­ри­с­ти­че­с­кия бос
доц. д-р инж. РУ­МЕН ДРА­ГА­НОВ

В рам­ки­те на па­на­ир­на­та се­д­ми­ца гост на би­з­не­с­ме­на То­дор Яна­ки­ев бе­ше доц.д-р инж. Ру­мен ДРА­ГА­НОВ, ди­ре­к­тор на Ин­с­ти­ту­та за ана­ли­зи и про­г­но­зи на ин­фор­ма­ци­он­на­та сре­да в ту­ри­з­ма с уче­бен му­зей към Уни­БИТ. Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след сре­ща­та му с гра­до­на­чал­ни­ка д-р Да­рин Ди­ми­т­ров, г-н Дра­га­нов бе­ше лю­бе­зен да да­де ин­тер­вю за в.”Зна­ме”.

-Доц. Дра­га­нов, мо­ля спо­де­ле­те гла­в­но­то от сре­ща­та Ви с д-р Ди­ми­т­ров.

-Го­во­ри­х­ме,  че Тър­го­ви­ще тря­б­ва да про­дъл­жи да се раз­ви­ва ка­то де­с­ти­на­ция за съ­в­ре­ме­нен ту­ри­зъм, а в ос­но­ва­та ес­те­с­т­ве­но е дре­в­на­та кре­пост „Ми­си­о­нис”-то­ва е ед­на уни­кал­на те­ри­то­рия със све­то­в­но зна­че­ние. Д-р Ди­ми­т­ров е из­к­лю­чи­тел­но по­ло­жи­тел­но на­с­т­ро­ен към та­зи цел, той и не­го­ви­ят екип про­дъл­жа­ват да ини­ци­и­рат кон­к­ре­т­ни де­ла в та­зи на­со­ка.

-Ка­к­во е Ва­ше­то ви­ж­да­не за пре­в­ръ­ща­не­то на ан­ти­ч­ния град „Ми­си­о­нис” в” ло­ко­мо­тив” на ту­ри­з­ма, ка­к­то се из­ра­зи­х­те то­ку-що ? Ка­к­ви тря­б­ва да бъ­дат кон­к­ре­т­ни­те стъ­п­ки за осъ­в­ре­ме­ня­ва­не­то на ту­ри­з­ма в Тър­го­ви­щ­ко?

– Ка­то стра­те­гия, смя­там че не­ща­та при Вас ве­че за­по­ч­ват да се слу­ч­ват. Из­ве­с­т­но е, че № 1  в сфе­ра­та на ту­ри­з­ма е тран­с­пор­тът, раз­б­ра­х­ме, че ве­че е за­д­ви­же­на  ор­га­ни­за­ци­я­та на ле­ти­ще „Тър­го­ви­ще” ка­то ло­ги­с­ти­ч­на ба­за, ко­я­то би тря­б­ва­ло да се пре­вър­не в ме­ж­ду­на­ро­д­но чар­тър­но ле­ти­ще за ну­ж­ди­те на ту­ри­з­ма и ико­но­ми­ка­та.  Знае се, че ле­ти­ще­то е с фун­к­ции на ма­ги­с­т­ра­ла, а тран­с­пор­тът е от из­к­лю­чи­тел­но ва­ж­но зна­че­ние за ту­ри­з­ма. В раз­го­во­ра с гра­до­на­чал­ни­ка ста­на яс­но и за по­л­зо­т­вор­ни­те кон­та­к­ти с де­ле­га­ци­и­те от По­р­ту­га­лия и Ру­мъ­ния, че пре­д­с­тои мла­де­ж­ки дву­с­т­ра­нен об­мен с по­б­ра­ти­ме­ни­те гра­до­ве Сан­та Ма­рия да Фей­ра и  ру­мън­с­кия Тър­го­ви­ще. Мно­го ще се раз­чи­та и на връ­з­ки­те с Ки­тай за ре­а­ли­за­ци­я­та на ва­ж­ни ин­ф­ра­с­тру­к­тур­ни про­е­к­ти. Оче­ви­д­но, Об­щи­на Тър­го­ви­ще е от­во­ре­на към све­та, пре­д­с­то­ят ог­ро­мен брой  ини­ци­а­ти­ви с по­ло­жи­те­лен знак в раз­ли­ч­ни сфе­ри от жи­во­та, вклю­чи­тел­но и в та­зи на ту­ри­з­ма…

-Доц. Дра­га­нов, ка­то без­с­по­рен ав­то­ри­тет в сре­ди­те на бъл­гар­с­кия ту­ри­зъм, по­со­че­те ня­кои но­ви идеи- ако при­мер­но, Вие сте един от сто­па­ни­те на „Ми­си­о­нис”, с ка­к­во би­х­те се за­х­ва­нал?  

-Ве­д­на­га, още до­го­ди­на, бих ини­ци­и­рал  по­не две ме­ж­ду­на­ро­д­ни сре­щи-пър­ва­та, за опа­з­ва­не на ис­то­ри­че­с­ко­то на­с­ле­д­с­т­во и не­го­во­то со­ци­а­ли­зи­ра­не , под еги­да­та на ЮНЕ­С­КО. А вто­ра­та, под еги­да­та на Ев­ро­пей­с­кия съ­юз, би тря­б­ва­ло да да­де от­го­вор на друг зна­чим въ­п­рос-ка­к­во тря­б­ва да бъ­де от­но­ше­ни­е­то ни към та­ки­ва ту­ри­с­ти­че­с­ки обе­к­ти ка­то „Ми­си­о­нис”. То­ва ще бъ­дат сре­щи с ши­рок ме­ди­ен ре­зо­нанс, към ко­и­то, убе­ден съм, ще про­я­вят ин­те­рес и от  еки­па на ге­о­г­ра­ф­с­ко­то спи­са­ние „National Geographic”, за да от­ра­зят вси­ч­ко, ста­ва­що не са­мо с от­к­ри­ти­е­то на бъл­гар­с­ки­те чу­де­са- „Ми­си­о­нис”, но и в Ар­хе­о­ло­ги­че­с­ка­та ек­с­по­зи­ция, и в Ис­то­ри­че­с­кия Ви му­зей-тук има ка­к­во да се ви­ди и то тря­б­ва да се ви­ди от мно­го очи по све­та…

-За да ста­не част от све­то­в­ни­те ту­ри­с­ти­че­с­ки ат­ра­к­ции, ка­к­ва е ин­ве­с­ти­ци­я­та, ну­ж­на за „Ми­си­о­нис”?

-Око­ло 20 млн.ле­ва са ну­ж­ни, за да се пре­вър­не то­зи ту­ри­с­ти­че­с­ки обект в съ­в­ре­мен­на де­с­ти­на­ция, за­що­то той е от ран­га на тайн­с­т­ве­ния све­щен град Пер­пе­ри­кон и на ста­рия град с хи­ля­до­ле­т­на ис­то­рия в Не­се­бър. На „Ми­си­о­нис” би тря­б­ва­ло да се гле­да ка­то на един пер­с­пе­к­ти­вен, с про­е­к­ции в бъ­де­ще­то ту­ри­с­ти­че­с­ки обект, ка­то мя­с­то за съ­з­да­ва­не на но­ви ра­бо­т­ни ме­с­та и по­до­б­ря­ва­не на ме­с­т­на­та ико­но­ми­ка.

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА, СИ­МО­НА АЛЕ­К­СИ­Е­ВА