Те­зи дни Ев­ро­с­тат  и ре­ди­ца бъл­гар­с­ки ме­дии из­не­со­ха сра­мо­т­ни дан­ни за со­ци­ал­ния ста­тус на бъл­га­ри­те.

С ед­на ду­ма:раз­ли­ка­та в до­хо­ди­те на бе­д­ни­те и бо­га­ти­те у нас не­пре­къ­с­на­то се уве­ли­ча­ва! И как ина­че, ко­га­то ве­че 30 го­ди­ни, кой­то и да уп­ра­в­ля­ва в Бъл­га­рия – чер­ве­ни, си­ни, жъл­ти, ко­а­ли­ции и тем по­до­б­ни, ка­к­во­то и да обе­ща­ват пре­ди все­ки из­бо­ри, ре­зул­та­тът е един – те ми­с­лят са­мо за се­бе си, за сво­и­те все по-ви­со­ки до­хо­ди и ни­що не ги въл­ну­ва от то­ва, че бе­д­ни­те се мно­жат и ста­ват все по-бе­д­ни.

На­ша­та Бъл­га­рия е дър­жа­ва­та член­ка на Ев­ро­пей­с­кия съ­юз с най-го­ля­мо со­ци­ал­но не­ра­вен­с­т­во. През ми­на­ла­та 2017 го­ди­на раз­ли­ка­та в до­хо­ди­те на бо­га­ти­те и бе­д­ни­те е 8,2 пъ­ти – най-го­ля­ма­та раз­ли­ка в рам­ки­те на съ­ю­за. Ос­вен то­ва /спо­ред в-к „Те­ле­г­раф“/ око­ло 30% от бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние или по­ч­ти все­ки тре­ти бъл­га­рин жи­вее под гра­ни­ци­те на бе­д­но­ст­та – 321 ле­ва.

За­бе­ле­же­те: вси­ч­ки би­в­ши со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ки стра­ни, вклю­чи­тел­но и вси­ч­ки дър­жа­ви от за­па­д­ни­те Бал­ка­ни, са ве­че бли­з­ко до стан­дар­ти­те на раз­ви­ти­те стра­ни от За­па­д­на Ев­ро­па, а ние все по­ве­че изо­с­та­ва­ме. В Че­хия „но­жи­ца­та“ ме­ж­ду бе­д­ни и бо­га­ти е ед­на 3,5 пъ­ти, в Сло­ва­кия, Сло­ве­ния и Фин­лан­дия е 3,6 пъ­ти, в Ла­т­вия – 6,3 пъ­ти. А ако се сра­в­ним с Шве­ция, Лю­к­сем­бург и Хо­лан­дия там раз­ли­ка­та в до­хо­ди­те ме­ж­ду бо­га­ти и бе­д­ни е от 0,8 до 2,6 на сто.

У нас, в Бъл­га­рия, най-се­ри­о­зен риск от бе­д­ност се па­да на пен­си­о­не­ри­те – над  65 го­ди­ни. При мла­ди­те кар­ти­на­та е съ­що мно­го пе­си­ми­с­ти­ч­на – око­ло 42 % от тях са в гру­па­та на бе­д­ня­ци­те или най-ве­че сред ра­бо­те­щи­те бе­д­ни – с из­к­лю­чи­тел­но ни­с­ки до­хо­ди.

То­ва е кар­ти­на­та у нас, то­ва е ге­но­ци­д­на­та пра­к­ти­ка на уп­ра­в­ля­ва­щи­те. И ма­кар че вси­ч­ко се знае от го­ди­ни, ма­кар че и ме­дии, и Фей­с­бук, и Гу­гъл ре­до­в­но со­чат та­зи из­к­лю­чи­тел­на мра­ч­на кар­ти­на за на­шия на­род, уп­ра­в­ля­ва­щи­те изо­б­що не се тро­г­ват. За тях един­с­т­ве­но ва­ж­но е те да по­лу­ча­ват ви­со­ки до­хо­ди, а как ще жи­вее на­ро­дът – изо­б­що не ги въл­ну­ва.

А ние, на­ро­дът, щом ка­то тър­пим то­ва по­ло­же­ние и ов­че­ду­ш­но си тра­ем, ни­ко­га ня­ма да по­до­б­рим по­ло­же­ни­е­то си, ни­ко­га ня­ма да сти­г­нем на­пре­д­на­ли­те дър­жа­ви в Ев­ро­па, а по-мал­ко в све­та.

РА­ДО­С­ЛАВ ЧЕР­КЕ­ЗОВ