През из­ми­на­ла­та се­д­ми­ца ху­до­ж­ни­кът Ру­мен РАЙ­НОВ от­к­ри сво­я­та  20-та по­ред из­ло­ж­ба в РБ”П.Стъ­пов”. Тук той пре­д­с­та­ви 37 свои ра­бо­ти, вся­ка от ко­и­то бе с ед­на­къв фор­мат с дру­ги­те.

За­що то­ч­но „Ма­лък фор­мат” и ка­к­ва е до­ми­ни­ра­ща­та емо­ция в та­зи ек­с­по­зи­ция-по­пи­та­х­ме ху­до­ж­ни­ка на та­зи ин­те­ре­с­на из­ло­ж­ба. Ето ка­к­во той спо­де­ли за чи­та­те­ли­те на „Зна­ме”.

-Та­ка ре­ших-чрез фор­ма­та ед­на­к­во да се пре­д­с­та­вят не­ща­та-вси­ч­ки кар­ти­ни да бъ­дат с въ­т­ре­шен раз­мер 25/30 см. на пла­т­но­то. Кол­ко­то до емо­ци­я­та, тук ак­цен­тът па­да вър­ху ПРО­ЛЕТ­ТА във вси­ч­ки­те й ас­пе­к­ти: от по­с­ле­д­ния сняг до раз­пу­к­ва­не­то на пло­д­ни­те дръ­в­че­та, та чак до ця­ло­с­т­но­то из­бу­я­ва­не на вси­ч­ко зе­ле­но и жи­во. Стре­мих се да об­х­ва­на ця­ла­та па­ли­т­ра от емо­ции и съ­с­то­я­ния на то­зи най-пре­к­ра­сен се­зон ПРО­ЛЕТ­ТА ка­то НА­ЧА­ЛО на не­що но­во, ко­е­то не мо­же да не до­ко­с­ва и въл­ну­ва…

–Цве­тя, цве­тя, раз­п­ръ­с­к­ва­ща­та све­жест на на­пъ­пи­ли­те дър­ве­та и све­т­ли­на, мно­го све­т­ли­на струи от вся­ко Ва­ше пла­т­но…Оче­ви­д­но, Вие сте „ри­су­ва­ли” с ду­ша­та си и то­ва е впе­ча­т­ле­ни­е­то, усе­ща­не­то на мно­зи­на от Ва­ши­те це­ни­те­ли, до­ш­ли да по­се­тят из­ло­ж­ба­та, сред ко­и­то и мно­го мла­ди хо­ра / ли­чи, че 27 г. сте бил сред мла­до­ст­та на Пър­во СУ”/, а от три го­ди­ни  ра­бо­ти­те в Цен­тъ­ра за по­д­к­ре­па на ли­ч­но­с­т­но­то раз­ви­тие-ОДК. От­к­ро­я­ват ли се та­лан­ти, Ва­ши сле­до­в­ни­ци сред мла­ди­те хо­ра,
г-н Рай­нов?

-Обу­ча­вам гру­пи де­ца от пре­ду­чи­ли­щ­на въз­раст до 8-9 клас, сред ко­и­то има мно­го спо­со­б­ни де­ца и юно­ши. Да­ро­ва­ни­е­то им се до­ка­з­ва и в де­се­т­ки­те на­ци­о­нал­ни и ме­ж­ду­на­ро­д­ни из­ло­ж­би, в ко­и­то те уча­с­т­ват, но да, мно­го са та­лан­т­ли­ви­те де­ца на Тър­го­ви­ще и аз се гор­дея, че ра­бо­тя с тях и мо­га да им пре­дам моя опит и уме­ния в сфе­ра­та на из­ку­с­т­во­то.

–  Вас кой Ви за­па­ли за из­ку­с­т­во­то?

-Ще спо­ме­на име­то на та­зи из­к­лю­чи­тел­на же­на-ху­до­ж­ни­ч­ка­та Те­ме­ну­га Лю­бе­но­ва, ко­я­то ве­че не е сред нас, но на ко­я­то дъл­жа ува­же­ние. Тя ме за­бе­ля­за пър­ва и ка­за на мо­и­те бли­з­ки:”Абе, ви­ж­те го то­ва мом­че: и те­т­ра­д­ки­те, и уче­б­ни­ци­те му са из­пи­са­ни са­мо с ри­сун­ки…” Та­ка се по­ч­на, по­с­ле за­вър­ших ху­до­же­с­т­ве­на гим­на­зия в Тря­в­на, Учи­тел­с­кия ин­с­ти­тут в Ду­п­ни­ца, ди­зайн в Бла­го­е­в­г­рад, в Шу­мен-жи­во­пис…И ви­на­ги съм се за­ни­ма­вал с ху­до­же­с­т­ве­но­то из­ку­с­т­во- то е ед­но от мал­ко­то чи­с­ти не­ща в жи­во­та…

-А от­тук на­къ­де „по­е­ма” Ва­ша­та из­ло­ж­ба „Ма­лък фор­мат”?

-Евен­ту­ал­но към Бур­гас, къ­де­то съ­що имам мои це­ни­те­ли, ко­и­то с не­тър­пе­ние оча­к­ват ек­с­по­зи­ци­я­та ми. Та­ка че част от кар­ти­ни­те ще „тръ­г­нат” към мо­ре­то…

–На до­бър час и но­во твор­че­с­ко вдъ­х­но­ве­ние!

Въ­п­ро­си­те за­да­де ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА