Стана ясно, че очакваният брой на завършващите средно образование тази година е 56 737 младежи.
Една от светлите перспективи пред тях е да прочетат проекторешение на Министерския съвет за прием в държавните и частни университети, където се предлага да бъдат приети 54 731 студенти.
Без да съм като бъбрив професор, за кратко се отдадох на размисли и страсти и бързо стигнах до извода, че след 10-ина години ще сме изключително зависими и подвластни точно на тези бъдещи студенти. Защото студентите на нашето време ще бъдат бъдещи лекари в страна с ниска раждаемост и висока смъртност. Ще бъдат юристи в корумпирана страна и ще са учители и преподаватели в една от най-нискообразованите държави в Европа. О, и още! Ще бъдат управляващи, ще градят своите партийни кариери и ще са неразделна част от публичния груб език и вулгарно държание.
И щом днешните студенти сме вашето бъдеще, какво пък ние ще занесем в нашето бъдеще? Какъв пример за подражание ще сме ние? Аз съм част от академична общност, в която мнозина съчетават работа и следване, работещи като сервитьорки, бармани, танцьорки и други „висококвалифицирани позиции“. Какво да запазим в себе си и за себе си? Желанието за бригада в САЩ и Англия или привилегията на 50-те процента намаление за пътуване в родното БДЖ. Или пък онова безценно предимство, че 7 студентски книжки, събрани накуп като за изпит, са равни на бутилка безплатен български алкохол в някое нощно заведение. След което на практика разбираме, че девизът над входа на парламента, че съединението прави силата, е правдив и истински верен.
Или онази биологична „особеност на българския национален студент“. Става дума за този характерен тип студенти, които никакви метеорологични условия не са в състояние да изкарат от общежитията във видимата част на деня. Това те правят два пъти в годината – по време на сесиите, когато с присвити от светлото очи търсят груповия отговорник и лекциите, които той старателно е писал сам-самичък с лектора по съответната дисциплина.
И ако това е един скромен, повърхностен медицински преглед, то е ясно, че тази общност има симптоми на поражения от бързоразвиващ се, бързоразпространяващ се и с трайни ментални поражения вирус.
Ето защо аз като личност, носеща симптомите на това нашумяло заболяване, алармирам цялата образователна система – искам да бъда лекуван! Искам да се промени статусът на студентската ми книжка в здравна!
Настоявам моята студентска книжка да допринесе за моето бавно, но сигурно лечение:
-Да ми бъде в полза за достъп с намаление за така нужната, заздравяваща имунната ми система литература във всичките й жанрове.
-Да ми бъде съпричастна при закупуването на учебници и учебни помагала, а не да се губи постоянно между хилядите ксерокопия, които творя от финансово-икономическа гледна точка.
-При 7 студентски книжки не да ми дава български алкохол с намаление, а да мога да посещавам българските театри на половин цена.
-При отличен или много добър успех да ме освобождава частично от семестриални такси.
-Да ми отвори вратите за съвременната българска литература, за да я опозная, да я разбера, да извлека полезното от нея и да го приложа в житието и страданието си на грешен студент.
-И да го предам на тези студенти, които ще дойдат след мен.
Направете от студентската ми книжка здравна, за да оздравее България!
БЮЛЕНТ БЕЙТУЛА
Б.Р. Авторът е студент в специалност „Връзки с обществеността“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“