В би­б­ли­о­те­ка­та на чи­та­ли­ще „Про­с­ве­та” – с.На­да­ре­во е ую­т­но и уре­де­но. Над 13 000 то­ма ли­те­ра­ту­ра са на­ре­де­ни по би­б­ли­о­те­ч­ни­те ра­ф­то­ве, а във фо­а­йе­то има фо­то­и­з­ло­ж­ба на изя­ви­те на жен­с­ка­та пе­в­че­с­ка гру­па, на сре­щи­те със съ­в­ре­мен­ни пи­са­те­ли, на те­ма­ти­ч­ни­те ве­че­ри и чи­та­тел­с­ки кон­фе­рен­ции.

На вхо­да ни по­с­ре­ща ус­ми­х­на­та­та се­к­ре­тар­ка на чи­та­ли­ще­то Ди­я­на Пе­т­ро­ва. Тя ни раз­ка­з­ва на­к­ра­т­ко за ра­бо­та­та на чи­та­ли­ще­то, за на­г­ра­ди­те за ця­ло­с­т­на дей­ност, спо­де­ля и за тру­д­но­с­ти­те, ко­и­то съ­пъ­т­с­т­ват те­зи ус­пе­хи.

Дне­ш­на­та сре­ща е по­с­ве­те­на на Ме­ж­ду­на­ро­д­ния ден на кни­га­та, а те­хен гост е ав­тор­ка­та Ан­то­ния Ата­на­со­ва. На ча­ша ка­фе при­съ­с­т­ва­щи­те се за­по­з­на­ха на­к­ра­т­ко с твор­че­с­т­во­то на ав­тор­ка­та. Ан­то­ния Ата­на­со­ва про­че­те от­къ­си от ро­ма­на си „На­с­ле­д­с­т­во­то на Йо­ха­на”. Емо­ци­о­нал­но оба­г­ре­но­то че­ти­во пре­не­се ау­ди­то­ри­я­та в тру­д­ни­те го­ди­ни на Пър­ва­та све­то­в­на вой­на. По вре­ме на че­те­не­то за­бе­ля­зах ед­на же­на да трие очи­те си с кър­пи­ч­ка. По-къ­с­но Ке­ра Ге­ор­ги­е­ва спо­де­ли, че не­й­ни­ят род съ­що е от тра­кий­с­ки­те бъл­га­ри, на­пу­с­на­ли ро­д­ни­те ме­с­та, про­ку­де­ни от же­с­то­ко­ст­та на ба­ши­бо­зу­ка. По ед­на слу­чай­ност или про­с­то съ­д­ба, не­й­ни­ят пра-дя­до съ­що се е ка­з­вал Ди­мо, ка­то ге­ро­ят от ро­ма­на и е имал не­го­ва­та участ.

Ока­за се, че има и дру­ги по­том­ци на тра­кий­с­ки­те бъл­га­ри. Раз­ка­зът на Ан­ге­ли­на Ран­ге­ло­ва до­пъл­ни кар­ти­на­та от те­зи тра­ги­ч­ни вре­ме­на на вой­на­та, ко­и­то са в цен­тъ­ра на сю­же­та на ро­ма­на, вре­ме­на, пре­кър­ши­ли чо­ве­ш­ки жи­во­ти, пре­к­ро­я­ва­ли съ­д­би, до­не­с­ли мъ­ка и ни­ще­та. От с.На­да­ре­во съ­що има за­ги­на­ли уча­с­т­ни­ци във вой­на­та. В тя­х­на па­мет в цен­тъ­ра на се­ло­то е из­ди­г­нат кра­сив па­ме­т­ник. Еле­на Ма­ри­но­ва, бивш се­к­ре­тар на чи­та­ли­ще­то, про­че­те раз­ка­за на Ан­то­ния Ата­на­со­ва „Пъ­те­ч­ка за два­ма” и спо­де­ли въл­ну­ва­щи­те я впе­ча­т­ле­ния от сбор­ни­ка с раз­ка­зи „Там край ре­ка­та”. Ав­тор­ка­та до­пъл­ни, че раз­ка­зът е по дей­с­т­ви­те­лен слу­чай и обя­с­ни своя за­ми­съл вър­ху за­г­ла­ви­е­то.

На­п­ра­ви­х­ме мно­го сним­ки. Ед­на спо­кой­на и лю­бо­з­на­тел­на чи­та­тел­с­ка ау­ди­то­рия, ко­я­то ли­че­ше си, че че­с­то по­с­ре­ща та­ки­ва го­с­ти, че ос­ми­с­ля дел­ни­ка си не са­мо с труд, но и с ду­хо­в­ни пра­з­ни­ци.

ВЕ­СЕЛ­КА БА­Х­НЕ­ВА