Ед­на то­п­ла, емо­ци­о­нал­на и из­к­лю­чи­тел­но слън­че­ва ус­ми­в­ка оза­ри Тър­го­ви­ще – та­зи на лю­би­мия на вси­ч­ки по­ко­ле­ния бъл­гар­с­ки из­пъл­ни­тел Ор­лин Го­ра­нов.

Сре­ща­та с не­го на пло­ща­да пред Дра­ма­ти­ч­ния те­а­тър, бе по­ве­че от из­не­на­да, по­ве­че от ра­дост, по­ве­че от по­ло­жи­те­лен миг на емо­ция. И до­ка­то та­зи емо­ция но­се­ше ре­ф­ре­на на пе­сен­та му „…Да­же мен да ме ня­ма на бе­лия свят, по­тър­си лю­бо­в­та ми в стръ­к­че про­ле­тен цвят, по­тър­си ме, све­тът е за два­ма…”, с про­ле­т­но на­с­т­ро­е­ние ТОЙ се ус­ми­х­на за сним­ка спе­ци­ал­но за чи­та­те­ли­те на в.”Зна­ме”.

А го­с­ту­ва­не­то му в Тър­го­ви­ще съ­що не е слу­чай­но. Пе­ве­цът ни раз­ка­за, че ве­д­на­га и с удо­вол­с­т­вие е при­ел по­ка­на­та да уча­с­т­ва в бла­го­т­во­ри­тел­ния кон­церт от кам­па­ни­я­та „Ме­ч­ти­те имат кри­ла”, ко­я­то съ­би­ра сре­д­с­т­ва за Цен­тъ­ра за спе­ци­ал­на об­ра­зо­ва­тел­на по­д­к­ре­па – Тър­го­ви­ще.

-Ус­ми­х­нат, за­ре­ден с по­ло­жи­тел­на енер­гия, оба­я­те­лен, но ка­то че ли в очи­те Ви про­б­ля­с­к­ват и но­т­ки на тъ­га?

-Бла­го­да­ря, бла­го­да­ря! То­ва е за­що­то съм в Тър­го­ви­ще! /смее се/ От раз при­ех по­ка­на­та да уча­с­т­вам в кам­па­ни­я­та за де­ца­та на Тър­го­ви­ще. Ра­д­ва ме, че мо­га с не­що да по­мо­г­на и да до­при­не­са за тя­х­но­то по-до­б­ро ут­ре. Ед­но­в­ре­мен­но с то­ва ми е и на­тъ­же­но за­ра­ди за­гу­ба­та на ве­ли­кия ком­по­зи­тор Тон­чо Ру­сев, с ко­го­то се раз­де­ли­х­ме в зем­ния път.

-Раз­де­ли­х­те се с Тон­чо Ру­сев, а по­ч­ти ве­д­на­га след то­ва ста­ва­те част от дру­га ка­у­за, къ­де­то да за­ба­в­ля­ва­те пу­б­ли­ка­та – ед­но от пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва­та на про­фе­си­я­та,  а вси­ч­ко е част от пъ­с­т­ро­та­та на жи­во­та с тъ­га­та и ра­до­с­ти­те, впле­те­ни за­е­д­но. Ка­к­во би­х­те му ка­за­ли за по­с­ле­д­но?

-На­и­с­ти­на е та­ка! Но цен­но­то е, че с ком­по­зи­тор ка­то Тон­чо Ру­сев, ня­ма раз­дя­ла, за­що­то при не­го ос­та­ва на­пи­са­но­то. То­ва, ко­е­то е съ­з­дал във вре­ме­то ка­то твор­че­с­т­во е го­ля­мо на­с­ле­д­с­т­во. Тол­ко­ва го­ди­ни не спи­ра­ше да тво­ри, да има кон­такт с мла­ди хо­ра, с та­лан­ти, с пе­в­ци на раз­ли­ч­на въз­раст. Един тво­рец ни­ко­га не си оти­ва. Не­ка ду­ша­та му бъ­де, къ­де­то за­с­лу­жа­ва – на най-ху­ба­во­то мя­с­то!

-Имат ли ме­ч­ти­те кри­ла?

-Раз­би­ра се! Де­ца­та са на­ше­то бъ­де­ще и от нас за­ви­си как се гри­жим за тях и им по­ма­га­ме. Не­ка има­ме по­ве­че ду­ша и сър­це в еже­д­не­ви­е­то си, за да ви­ж­да­ме лю­бо­в­та, кра­со­та­та око­ло се­бе си, в мал­ки­те не­ща, ко­и­то пра­вят го­ле­ми­те. Ка­к­то мал­ки­те ка­мъ­че­та об­ръ­щат ко­ла­та, та­ка и мал­ки­те кра­со­ти­ч­ки и удо­вол­с­т­вия, съ­т­во­ре­ни от нас, пра­вят ис­тин­с­ко­то ща­с­тие.

-А му­зи­ка­та ви­на­ги по­ма­га, да­ва от­го­во­ри, сбли­жа­ва, вдъ­х­но­вя­ва, оду­хо­т­во­ря­ва…

-Му­зи­ка­та е най-съ­вър­ше­на­та ви­б­ра­ция ме­ж­ду жи­ви­те ор­га­ни­з­ми, тя е ви­с­ша ма­те­ма­ти­ка. Ка­то лю­бо­в­та, ко­я­то е усе­ща­не, хи­мия, да­ва­ща ти въз­мо­ж­ност да по­г­ле­д­неш на све­та от друг ъгъл.

-Ще Ви ча­ка­ме от­но­во на го­с­ти в Тър­го­ви­ще!

-Мно­го ха­ре­с­вам то­зи край, има­те пре­к­ра­сен град, с ху­ба­ви хо­ра в не­го. От­но­во ще до­й­да, съ­в­сем ско­ро, на­дя­вам се да има­ме още ху­ба­ви по­во­ди за сре­щи. Ус­ми­х­вай­те се – жи­во­тът е ху­бав!

Интервю на Си­мо­на Але­к­си­е­ва